5-годината Рей Хансен кани писателя Ричард Бах на своя рожден

5-годината Рей Хансен кани писателя Ричард Бах на своя рожден ден, уверена, че той ще направи всичко допустимо, с цел да я зарадва. Ще преодолее планините, бурите и хилядите благи, които ги разделят. „ Няма място, което да е толкоз далеч… ” е вълнуващо духовно странствуване, разказващо за даровете на другарството и вечността.

Girl reading by Henri Lebasque (25 September 1865 ~ 7 August 1937)

Няма място, което да е толкоз надалеч ♥ Ричард БАХ 

Рей! Благодаря Ти, че ме повика на своя Рожден ден. Твоят дом е на хиляди благи от мен, а аз насочвам на странствуване единствено в особени случаи… Рожденият ден на Рей – това е тъкмо подобен случай, и аз с неспокойствие чакам срещата с Теб…

Аз се насочвам на път, доверявайки се на сърцето на Колибрито, което ние с Теб срещнахме доста от дълго време. То, както постоянно, беше доста приветливо, само че когато му споделих, че дребната Рей е пораснала, и че отивам при нея с подарък за Рождения й ден, то доста се удиви. Дълго летяхме в тишина, и най-после промълви: „ Аз разбрах напълно малко от това, което ти ми сподели, само че минимум от всичко ми е ясно, по какъв начин така „ отиваш ” на Рожден ден? “

– Разбира се, ходя на Рожден ден, – отговорих аз. – Нима това е мъчно за схващане?– Колибрито помълча, а когато стигнахме до гнездото на Бухала, сподели: „ Може ли дистанцията да ни раздели с приятелите ни? Ако искаш да си с нея, нима вече не си? “

– Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, – казах аз на Бухала. След диалога с Колибрито, ми беше необичайно да произнасям думата отивам, само че я произнесох по този начин, че Бухалът да ме разбере. Той също дълго хвърча безмълвно. Това безмълвие беше изпълнено с доброжелателност, само че когато ме остави цялостен и непокътнат в дома на Орела, промълви: „ Разбрах напълно малко от това, което ми сподели, само че минимум от всичко разбрах, за какво наричаш своя приятел „ дребен ”? “

– Разбира се, тя е дребна, – отговорих аз – защото още не е станала стара. Нима това е мъчно за схващане? — Бухалът ме с дълбокия взор на кехлибарените си очи, усмихна се и сподели: „ Помисли… “

– Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, – казах на Орела. След диалога с Колибрито и Бухала беше необичайно да казвам отивам и малка, само че ги произнесох по този начин, че Орелът да ме разбере. Ние се издигнахме с него над върховете и се реехме с планинския вятър. Накрая той промълви: „ Разбрах напълно малко от това, което ми сподели, само че минимум от всичко разбрах думата „ Рожден ден ”.

– Разбира се, Рожден ден, – отговорих аз – Ще отпразнуваме мига, когато Рей се е появила на този свят, и допреди който нея още я е нямало. Нима това е мъчно за схващане? – Орелът, прибирайки криле се спусна надолу и меко се приземи в пустинните пясъци. „ Времето, когато Рей я е нямало? Не ти ли се коства, че е тъкмо противоположното – животът на Рей е почнал, когато още е нямало време? “

– Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, – казах на Сокола. След диалога с Колибрито, Бухала и Орела, беше необичайно да произнасям думите отивам, малка и рожден ден, само че аз ги произнесох по този начин, че соколът да ме разбере. Под нас, надалеч долу заплува пустинята. В края на пътя той промълви: „ Знаеш ли, аз разбрах напълно малко от това, което ми сподели, само че минимум разбрах думата „ порасна. “

– Разбира се, порасна, – отговорих аз – Рей е на път е да стане огромно момиче и с една година е по-далеч от детството. Нима това е мъчно за схващане?

– Това, което ти сподели, изобщо не ми звучи като порастване – Соколът се подвигна във въздуха и се скри от погледа ми.

Аз знаех, че Чайката е доста мъдра птица. Докато летяхме, аз усърдно обмислях и подбирах думи, с цел да може, като ги чуе, тя да разбере, че аз към този момент съм се научил на нещо.

– Чайко, – казах аз най-после, – Защо ме носиш на своите криле към Рей, като знаеш, че в реалност аз към този момент съм с нея?

Чайката ме носеше над морета, над хълмове, над улиците на градовете и скоро кацна тихо на Твоя покрив. „ Защото е значимо – отговори тя, – ти да узнаеш тая истина. До тогава, до момента в който самичък не я схванеш, до момента в който самичък не постигнеш цялата дълбочина, ти ще можеш да я предадеш нищожно, единствено с помощ извън - на машини, хора, птици… Но помни – добави тя, – от това, че ти не постигаш истината, тя не престава да бъде истина. “ И Чайката отлетя.

– Сега пристигна време да ти покажа Твоя подарък. Даровете от стъкло и метал с времето се износват и предават на забвение, само че аз подготвих за теб нещичко по-добро.

Аз Ти правя подарък пръстен. Носи го. Той искри с особена светлина, и никой не може да Ти го отнеме, нито да го унищожи. Ти единствена в света ще виждаш този пръстен, по този начин, както аз го виждах, до момента в който беше мой.

Този пръстен ще те подари с нова заложба. Слагайки го, ти ще можеш да се възползваш от крилата на всяка от птиците, реещи се в небето. Ти ще можеш да виждаш техните златни очи, да докосваш вятъра, които пронизва бархетните им пера… За теб ще се открие насладата от полета, извисявайки се, насладата от полета, реейки се над света и всички негови грижи. Ти можеш да оставаш в небето, колкото пожелаеш, да пропилееш нощта, да посрещнеш изгрева, и, когато почувстваш, че е настъпило времето – да се върнеш долу. Твоите въпроси ще получат отговори и всичките паники ще се разсеят. 

Както и всичко, което не може да се допира с ръце и да се вижда с очи, Твоят подарък ще пораства според от това по какъв начин го използваш. Отначало ще можеш да правиш това единствено тогава, когато виждаш птици, с които да полетиш. Но след това, когато пристигна умеенето, Ти ще се научиш да летиш с птици, които не виждаш – и най-накрая ще забележиш, че не Ти е необходим нито пръстен, нито птица, с цел да летиш уединено със себе си по-високо от спокойствието на облаците. И когато този ден настъпи, Ти си длъжна да предадеш този подарък на индивида, който може да го употребява, който може да осъзнае, че е значимо единствено това, което е направено от истина и наслада, а не от метал и стъкло.

Рей, в този Твой необикновен ден в годината чествам дружно с Теб за финален път, узнавайки това, на което ме научиха нашите другари — птиците. Аз не мога да идвам при теб, тъй като към този момент съм тук. Не си малка, тъй като Ти към този момент порасна, Ти, както и всички нас, прескачаш от живот към живот, радвайки се на това, че живееш.

Ти нямаш рожден ден, тъй като постоянно си живяла; Ти в никакъв случай не си се раждала и в никакъв случай няма да умреш. Ти не си дете на тези хора, които наричаш татко и майка.

Ти си им спътница в това блестящо странствуване, цялостно с завършения, задачата на което е да опознаеш същността на движимостите.

Всеки подарък от другар — това е благопожелание за благополучие, включително и този пръстен.

Лети свободно и радостно над вечността от тази страна на рождението, и ние ще можем да се срещнем с теб и в този момент, и постоянно, когато пожелаем, измежду един голям празник, на който няма край.

„ Няма място, което да е толкоз далеч… ”, Ричард Бах, (There’s No Such Place As Far Away, 1976)
Картина: Girl reading by Henri Lebasque (25 September 1865 ~ 7 August 1937) - pixels.com