49-годишният днес благоевградчанин Методи Кехайов е по-известен сред приятелите си

49-годишният през днешния ден благоевградчанин Методи Кехайов е по-известен измежду приятелите си и последователите на футболния „ Пирин “ единствено като Сукси. Иначе той от години е чиновник на ВиК в регионалния град. Дава едноседмични наряди на водохващането в м. Славово в Рила планина. Следващата седмица почива и има задоволително време да се отдаде на своята пристрастеност – събиране на архивни фотоси и мемоари за историята на футбола в Горна Джумая, през днешния ден Благоевград. Преди няколко месеца Сукси подари богатия си фотоархив на Регионалния исторически музей. Неговата сбирка е в основата на експонираната галерия в музея, с която се уважава 100-годишнината от началото на проведения футбол в регионалния град на Югозапада.

„ Всичко стартира преди много време, да съм бил на 13-14 години – стартира своите откровения пред „ Телеграф “ футболният летописец. – На „ Пирин “ предстоеше мач на открито и тръгвах към автогарата, където чакаха особено проведени рейсове. По пътя ме спря един достоен човек: – Младо, къде? – На мач – му отвърнах. – Какво е за теб „ Пирин “? – попита ме той. – Футболът – му отговорих.

Тогава той ми сподели едни думи, които ще помня цялостен живот и ще описвам на всеки: „ Ансамбъл „ Пирин “ е душата на Благоевград, а футболният „ Пирин “ е сърцето му! “. През цялото пътешестване и на самия мач бях в плен на тези негови думи. По-късно разбрах, че това е бил професор Кирил Стефанов, ръководителят на именития отбор „ Пирин “.

Сукси си спомня и пророческите думи, които му е споделил преди години Чори Петров. Като дете той се явил на изпит за приемане във футболния пансион. Чори му споделил: „ Теб не те виждам на терена, но там, да викаш на трибуните, там те виждам “.

НАЧАЛОТО

Оказало се, че в благоевградския музей нямало нищо за историята на футбола. Тогава в него се заражда концепцията за основаване на фотоалманах. И Методи потегля да търси ветераните футболисти и треньори. Отишъл първо при фамилията на към този момент починалия вратар Христо Христов-Бараката: „ Приеха ме задушевно, дадоха ми всичко от персоналния си списък. Като излязох и останах самичък, плаках от благополучие. Бях единствено чувал за Лулейски, за Мечо, за Боре Николов-Заека, Данчо Попмихайлов, Шмайзера и други Постепенно пожълтелите от времето фотоси се увеличаваха. Посъветваха ме да не диря единствено фотоси, а и всичко, обвързвано с футбола. Да протоколирам спомените. Започнах да се дълбая в старите вестници. Свързах се със спортния публицист Силвестър Милчев, той ме насочи към Държавния списък в София. Всяка седмица, когато бях свободен, пътувах. Един ден в националната библиотека от заран до вечер, на идващия ден в Държавния списък, след това в нашия списък. Започнаха да излизат неща, изцяло непознати за мен и за цялата футболна общност.

От страниците на вестник „ Спортъ “ от 28.10.1923 година прочетох за основаването на Семеен кодекс „ Македония “ 1923 година. Пак от вестник „ Спортъ “ от 12.12.1924 прочетох, че тимът е учреден на 1 март 1924 година Тук, в Благоевград, ги помолих да ми потвърдят от кое място се базират на 1922 година Категоричен отговор не получих. По-късно открих, че „ Македонска популярност “ е основан през 1925, а не 1928 година. „ Ботев “ е от 1934 година, 30 април. След 9 септември 1944 година футболистите на „ Македонска популярност “ са набедени за фашисти. Те биват избити или изгниват в Белене “.

ЛУДИЯ

В библиотеката и в архива му казвали: „ Ти си лудият. Идва лудият “. Сукси ходил в Пловдив, с цел да се срещне с Иван Глухчев. Въртял се по всички страни към стадиона: „ Какво се въртиш, като… айде да не споделям какво “, го попитал чужд. „ Чакам Иван Глухчев “, му дал отговор и обяснил кой е и за какво го чака. „ А ти мен познаваш ли ме? “ Гледам – нещо познато, само че името ми убягва. – Ти за Чико Дерменджиев слушал ли си? – Да – отговорих му. – А знаеш ли, че и аз съм бил треньор в „ Пирин “, въпреки и за малко. – Да, знам. Тогава си спомних един мой диалог с Виктор Андонов, който ми сподели, че Чико е пуснал Иво да играе за първи път “.

Запомнил от Чико Дерменджиев думите му: „ Проклет да бъде този, който разруши шампионския тим на „ Пирин “. По всички футболни индикатори идващият първенец на България 1994-95 трябваше да бъде „ Пирин “!

Незабравима е срещата със Спиро Дебърски. Сукси записал диалога с диктофон: „ Беше неповторимо, бай Спиро ми описа доста неща. Като разбра, че и двамата сме от Орлин махала, му стана доста драго. Чуваме се с Петър Петров-Пешката, с Методи Стоянов-Мечо, с Борислав Хаджиев-Шмайзера, с Овнарски, Борето Николов-Заека. Всички ми дадоха фотоси от персоналния си списък. А в едно заведение Лазар Причкапов ми сподели: „ И дебело да подчертая, футболният тим на „ Пирин “ е гордостта на цяла Пиринска Македония “.

Сукси си спомня по какъв начин седнал до Димитър Пенев в кафене. Пената го пита: „ Какво ще пиеш? “ Отговаря му: „ Кафе и кола! “. „ Я му дай айран с мастика “, поръчва Пената на сервитьорката .

ЗЕЛЕНО СЪРЦЕ

След толкоз доста срещи в Сукси още веднъж изплува диалогът с професора: „ Футболът е сърцето на Благоевград “. Така се роди заглавието на фотоалманаха – ЗЕЛЕНО СЪРЦЕ! Той си слага и по-висока задача. Защо да не се основе в Благоевград Музей на футбола?!

Имаше „ Македония “, „ Македонска популярност “, „ Илинден “, „ Вардар “,,Левски “, „ Тича “, „ Ботев “, „ Юли Дерменджиев “, „ Торпедо “, „ Строител “, „ Ботев “ и чак тогава „ Пирин “, споделя Методи Кехайов. Внучетата на Баба Македония и Дядо Илинден са дребните „ хлапета” и орлета “, само че и дамските „ Спортика “ и „ Пирин лейдис “. Както и „ Пирин 2001 “, „ Пирин 1922 “ на Пламен Мирчев.

СЛУЧКИ

През 1963 година „ Ботев “ има контрактуван другарски мач с „ Брегалница “ в Щип в съботен ден. В последния миг щипяни упорстват, без да изясняват за какво, срещата да се изтегли в сряда. Макар и без предпочитание, благоевградчани отпътуват и мачът се играе. Късмет – в събота, 26 юли 1963 година, става опустошителното земетресение в Скопие, което взема няколко хиляди жертви. В Щип също има огромни опустошения и потърпевши.

„ Пирин “ пътува за мач с „ Бачигалупо “ в Италия и виждат публикация for sale, for rent. Футболистите питат какво значи, а преводачката им изяснява. Мечо възкликва: „ Мале, в този момент слизам и си закупувам кола, взимам я назаем. А аз още очаквам вноска за кола! “. Веднага до него приседнал индивидът от Държавна сигурност и освен го смъмрил, санкционирали го да не играе на мачовете. Правил е капиталистическа пропаганда! За награждаването домакините от „ Бачигалупо “ им приготвили дарове – бутилки бяло и алено кампари. Наредили на футболистите да не взимат рушвет от капитализма.

Мечо против ненавършилия 19 години Марадона в първия му формален мач за Аржентина против Българи, стадион „ Ривър плейт”, 24 април 1979 година

С Мечо има и различен радостен епизод, който още се споделя в Благоевград.Шмайзера си уредил от шефа на КАТ регистрационен номер с четири седмици.Мечо, който също към този момент си купил „ Жигули “, отива в КАТ и ядосано пита: „ На Шмайзера дадохте четири седмици, а на мен за какво не ми давате четири десетки? “.

Запалянковци пътуват за мач към Чирпан и сядат в крайпътно заведение да похапнат. След малко стопира и рейсът на „ Пирин “ с футболистите. Вместо да си поръчат, те обезпокоеното изваждат по две филии самун и едно кебапче сред тях. Целият град към този момент знаеше, че тогавашният притежател на тима Методи Калъмбов държеше футболистите на самун и вода. Заплатите им с месеци закъсняваха.

През 1973 година за влизането в „ А” група на футболистите им дали бонус по 30 лева и позлатен часовник „ Польот “!