Парламентаризъм в условията на системна трансформация
48-то Народно заседание е намерено и програмните речи на парламентарните групи са изнесени. Някои от тези речи бяха уравновесени, други - изцяло пропити от популизъм. Наличието въпреки всичко на уравновесени речи значи, че институционалната просвета към момента не е напуснала изцяло българските политически елити. В първите няколко слова от парламентарната естрада се открои думата - разговор. Това събитие единствено по себе си значи, че водещите политически обединения са запазили дарба за разчитане на електоралното държание на българските жители. Това би трябвало да се означи като една позитивна действителност, без значение че най-вероятно разбиранията, които се влагат в понятието - разговор - са прекомерно разнообразни и вероятността да намерят пресечна точка в границите на сегашния парламент по никакъв начин не е огромна.
Основен проблем на политическата система у нас сега е събитието, че електоралната поддръжка на всички парламентарни обединения е лимитирана де факто до твърдите партийни ядра. С други думи, в случай че вследствие на неприятни политики или неприятна политическа връзка някоя от обединенията продължи да губи още от своята поддръжка, то това би означавало срив за нея. Обратното на това е разширението на поддръжката посредством прибавяне на външна страна към твърдото партийно ядро.
Въпросът обаче е, че и тук драмата би била допустима. При хипотезата, в която страната се ръководи от необятно съдружно държавно управление и то реализира някакви положителни резултати, разумно това би нараснало изборната интензивност, което би дало късмет за електорално развиване на политическите партии. Ако обаче една от тях прибави огромен електорален размер към твърдото си ядро, а други останат още веднъж на благоволението единствено на най-верните си поддръжници, то това значително би трансформирало оразмеряването на главните политически субекти у нас.
Такова терзание без подозрение съществува и в ГЕРБ, и в " Продължаваме промяната ". В момента двете водещи обединения са електорално съизмерими, само че в случай че едната от тях претърпи интензивно електорално развиване, то това към този момент би означавало оформяне на политическа система с един огромен индивид и по-голям брой дребни, главният избор пред които би бил да партнират с огромния или да бъдат негова съпротива. В този смисъл в близкото бъдеще ГЕРБ и " Промяната " са взаимно обвързани и всеки от тях желае по едно и също време и да подсигурява електоралната си непоклатимост, и електоралното си развиване по отношение на другия, с цел да може да се откри като групировка с трайни шансове за ръководство и да притегли сътрудници измежду по-малките, на който да може да разчита за дълго напред във времето. Казано с други думи, сега политическата ни система се намира в промяна и проблемите, които стоят пред нея са надалеч по-базови от въпроса, обвързван с лъчение на държавно управление и поемането на настоящото ръководство на страната.
Погледнато от позиция на конституционните функционалности на българския парламент, честите парламентарни избори в действителност наподобяват безсмислено. Погледнато обаче от позиция на оформянето на политическата система, тяхната роля е голяма. По създание тези избори са моторът на процесите, протичащи в българската политическа среда през последните малко повече от две години. Практически голямото предизвикателство пред политическата класа у нас е по какъв начин да съчетае настоящите и фундаменталните тематики на българската политика. Директно може да се каже, че в случай че има отговор на това най-голямо предизвикателство, то до образуване на постоянен кабинет ще се стигне. При противоположната догадка страната още известно време ще се ръководи по длъжностен път. Може да се допусна, че обстановката ще е такава, до момента в който предизвикването откри нужния отговор. Това може да се случи след последващи или по-следващи предварителни парламентарни избори. Както към този момент беше очебийно, тъкмо изборите са моторът на тези процеси и различен вид за развиване, друг от този, не би могъл да се чака.
В началото беше маркирано, че институционалната просвета още не е напуснала изцяло политическите елити. Това обаче надалеч не е всичко, тъй като тематиката включва и методите на използване на институционалната просвета. Изпитанието пред втората част от тематиката в 48-то Народно събрание бе избирането на ръководител на събранието. Това е избиране на пръв измежду равни, а не е гласоподаване за предоставяне на статут. Гласуване за предоставяне на статут, да вземем за пример, е избирането на министър председател и министри, тъй като по този начин една група хора получават статут, който досега не са имали. Прилагането на институционалната просвета изисква ясно разграничение и дарба за различаване на разликите и надлежно, вземането им поради при определянето на политическото държание на всяка една от парламентарните групи. Всичко това в изключително висока степен важи за систематичните обединения, тъй като при съществуването на ясно изразен антисистемен индивид в Народното събрание ( " Възраждане " ), Народното събрание е подложен в изискванията на институционален недостиг и би трябвало да работи с този минус. Събранието включва 240 мандата, само че в случай че има 27 от тях, които са постоянно против всичко и всички, то Народното събрание, с цел да проработи, би трябвало да преодолее този недостиг. Ако това не се случи, то антисистемният индивид ще има кардиналната опция да блокира действието на законодателния орган, когато и да е от живота на 48-то Народно събрание.
Стана явно, че най-малко първоначално депутатите бяха подценили избирането на първия след равни. Погледнато обратно във времето този акт постоянно е бил част от тържествената върволица по откриването на новата легислатура. Сега обаче с изключение на фрагментирания темперамент на Народното събрание, в него участват обединения, сред които връзката, в случай че изобщо е допустима, би била доста сложна и това си пролича още в първия вероятен миг, още при първия акт на Народното събрание, обвързван с гласоподаване - изборът на ръководител. Продължилото три дни първо парламентарно съвещание е показателно най-много за събитието, че парламентарните групи ще се управляват от ползите си и няма да са изключително склонни да ги преценяват и слагат в подтекста на открити институционални практики и съществуващи политически обичаи. Не че изцяло отсъства схващане за всичко това, дано още веднъж подчертаем - просто интервалът на промяна на политическата система го избутва на по-заден проект, изваждайки напред цели, свързани с позиционирането в изменящата се политическа среда, за сметка на тематиките и решенията по отношение на нейното институционално и функционално положение.
Избирането на Вежди Рашидов в действителност е резултат от компромис сред по-опитните парламентарно показани обединения плюс " Български напредък ", които още първоначално бяха оповестили, че ще поддържат претендента, който е с най-големи шансове да бъде определен. Този компромис ще бъде част от диалога за и в 48-то Народно събрание, без значение какъв брой дълго продължи неговото битие и без значение какво то създаде по време на своята работа. Компромисът ще се разяснява както по линия на опълчването статукво/промяна, по този начин и в подтекста на стабилността и здравето на парламентаризма и парламентарната република. Корнелия Нинова, да вземем за пример, си обезпечава нов мотив против вътрешнопартийната съпротива. Досега това беше присъединяване на Българска социалистическа партия във властта, а в този момент - превъзмогването на евентуалната конституционна рецесия и рискът пред актуалната форма на държавно ръководство.
Реторическо пространство има и пред Кирил Петков и Асен Василев. Те, в случай че пожелаят, могат да настояват, че статуквото е направило безпринципна сделка. От друга страна обаче, в случай че те изберат сходен жанр на говорене, може да им се опонира, че първата политическа мощ е осигурила нужното болшинство и е дала опция на Народното събрание да продължи напред. Нещо повече - двамата съпредседатели постоянно за казвали, че това е отговорност на спечелилите парламентарния избор.
Трудното избиране на ръководител може да бъде интерпретирано в два противоречащи си подтекста или по-точно интелектуални благоприятни условия. Практически видяно едната е в пъти по-вероятна от другата, а точно че парламент, който едвам на третия ден съумява да избере пръв сред равни, няма по какъв начин да вдъхва доверие за каквото и да е оттук насетне. Втората опция е, че откакто първият доста сложен пробив е изработен, той може да бъде модел за последващи пробиви и въпреки и скромните упования или напряко неналичието на упования към 48-то Народно събрание, то да се окаже най-малко ненапълно стабилно. Тук още веднъж политическите обединения ще правят оценка нещата от позиция на стабилността на твърдите електорални ядра и опциите за електорално развиване по принцип и по отношение на главните съперници.
Впечатление направи държанието на " Демократична България ". Формацията хем се опитваше да откри и предложи на по-големите, излаз от патовата обстановка, хем не се включи в компромиса за избирането на Вежди Рашидов. Демократична България разполагат с значим ключ в актуалното национално заседание, само че същностният въпрос е биха ли го употребявали и в случай че да - по какъв начин? На този стадий групировката не демонстрира подготвеност да се отдалечи по-решително от главния си сътрудник - " Продължаваме промяната ". " Демократична България " е по-опитната политическа мощ спрямо по-големия си сътрудник. По отношение на тематиките в областта на институционалните практики и политическата традиция те са способни на повече функционалност, само че стоешком покрай Политическа партия де факто остават покрай желаната от тях неподвижност.
В края, вместо умозаключение, дано е ясно, в българския парламент войнолюбци няма. Войнолюбецът еднопосочно е в Кремъл, а даването и обогатяването на военноотбранителните качества на Украйна е най-краткият път към мира.
Основен проблем на политическата система у нас сега е събитието, че електоралната поддръжка на всички парламентарни обединения е лимитирана де факто до твърдите партийни ядра. С други думи, в случай че вследствие на неприятни политики или неприятна политическа връзка някоя от обединенията продължи да губи още от своята поддръжка, то това би означавало срив за нея. Обратното на това е разширението на поддръжката посредством прибавяне на външна страна към твърдото партийно ядро.
Въпросът обаче е, че и тук драмата би била допустима. При хипотезата, в която страната се ръководи от необятно съдружно държавно управление и то реализира някакви положителни резултати, разумно това би нараснало изборната интензивност, което би дало късмет за електорално развиване на политическите партии. Ако обаче една от тях прибави огромен електорален размер към твърдото си ядро, а други останат още веднъж на благоволението единствено на най-верните си поддръжници, то това значително би трансформирало оразмеряването на главните политически субекти у нас.
Такова терзание без подозрение съществува и в ГЕРБ, и в " Продължаваме промяната ". В момента двете водещи обединения са електорално съизмерими, само че в случай че едната от тях претърпи интензивно електорално развиване, то това към този момент би означавало оформяне на политическа система с един огромен индивид и по-голям брой дребни, главният избор пред които би бил да партнират с огромния или да бъдат негова съпротива. В този смисъл в близкото бъдеще ГЕРБ и " Промяната " са взаимно обвързани и всеки от тях желае по едно и също време и да подсигурява електоралната си непоклатимост, и електоралното си развиване по отношение на другия, с цел да може да се откри като групировка с трайни шансове за ръководство и да притегли сътрудници измежду по-малките, на който да може да разчита за дълго напред във времето. Казано с други думи, сега политическата ни система се намира в промяна и проблемите, които стоят пред нея са надалеч по-базови от въпроса, обвързван с лъчение на държавно управление и поемането на настоящото ръководство на страната.
Погледнато от позиция на конституционните функционалности на българския парламент, честите парламентарни избори в действителност наподобяват безсмислено. Погледнато обаче от позиция на оформянето на политическата система, тяхната роля е голяма. По създание тези избори са моторът на процесите, протичащи в българската политическа среда през последните малко повече от две години. Практически голямото предизвикателство пред политическата класа у нас е по какъв начин да съчетае настоящите и фундаменталните тематики на българската политика. Директно може да се каже, че в случай че има отговор на това най-голямо предизвикателство, то до образуване на постоянен кабинет ще се стигне. При противоположната догадка страната още известно време ще се ръководи по длъжностен път. Може да се допусна, че обстановката ще е такава, до момента в който предизвикването откри нужния отговор. Това може да се случи след последващи или по-следващи предварителни парламентарни избори. Както към този момент беше очебийно, тъкмо изборите са моторът на тези процеси и различен вид за развиване, друг от този, не би могъл да се чака.
В началото беше маркирано, че институционалната просвета още не е напуснала изцяло политическите елити. Това обаче надалеч не е всичко, тъй като тематиката включва и методите на използване на институционалната просвета. Изпитанието пред втората част от тематиката в 48-то Народно събрание бе избирането на ръководител на събранието. Това е избиране на пръв измежду равни, а не е гласоподаване за предоставяне на статут. Гласуване за предоставяне на статут, да вземем за пример, е избирането на министър председател и министри, тъй като по този начин една група хора получават статут, който досега не са имали. Прилагането на институционалната просвета изисква ясно разграничение и дарба за различаване на разликите и надлежно, вземането им поради при определянето на политическото държание на всяка една от парламентарните групи. Всичко това в изключително висока степен важи за систематичните обединения, тъй като при съществуването на ясно изразен антисистемен индивид в Народното събрание ( " Възраждане " ), Народното събрание е подложен в изискванията на институционален недостиг и би трябвало да работи с този минус. Събранието включва 240 мандата, само че в случай че има 27 от тях, които са постоянно против всичко и всички, то Народното събрание, с цел да проработи, би трябвало да преодолее този недостиг. Ако това не се случи, то антисистемният индивид ще има кардиналната опция да блокира действието на законодателния орган, когато и да е от живота на 48-то Народно събрание.
Стана явно, че най-малко първоначално депутатите бяха подценили избирането на първия след равни. Погледнато обратно във времето този акт постоянно е бил част от тържествената върволица по откриването на новата легислатура. Сега обаче с изключение на фрагментирания темперамент на Народното събрание, в него участват обединения, сред които връзката, в случай че изобщо е допустима, би била доста сложна и това си пролича още в първия вероятен миг, още при първия акт на Народното събрание, обвързван с гласоподаване - изборът на ръководител. Продължилото три дни първо парламентарно съвещание е показателно най-много за събитието, че парламентарните групи ще се управляват от ползите си и няма да са изключително склонни да ги преценяват и слагат в подтекста на открити институционални практики и съществуващи политически обичаи. Не че изцяло отсъства схващане за всичко това, дано още веднъж подчертаем - просто интервалът на промяна на политическата система го избутва на по-заден проект, изваждайки напред цели, свързани с позиционирането в изменящата се политическа среда, за сметка на тематиките и решенията по отношение на нейното институционално и функционално положение.
Избирането на Вежди Рашидов в действителност е резултат от компромис сред по-опитните парламентарно показани обединения плюс " Български напредък ", които още първоначално бяха оповестили, че ще поддържат претендента, който е с най-големи шансове да бъде определен. Този компромис ще бъде част от диалога за и в 48-то Народно събрание, без значение какъв брой дълго продължи неговото битие и без значение какво то създаде по време на своята работа. Компромисът ще се разяснява както по линия на опълчването статукво/промяна, по този начин и в подтекста на стабилността и здравето на парламентаризма и парламентарната република. Корнелия Нинова, да вземем за пример, си обезпечава нов мотив против вътрешнопартийната съпротива. Досега това беше присъединяване на Българска социалистическа партия във властта, а в този момент - превъзмогването на евентуалната конституционна рецесия и рискът пред актуалната форма на държавно ръководство.
Реторическо пространство има и пред Кирил Петков и Асен Василев. Те, в случай че пожелаят, могат да настояват, че статуквото е направило безпринципна сделка. От друга страна обаче, в случай че те изберат сходен жанр на говорене, може да им се опонира, че първата политическа мощ е осигурила нужното болшинство и е дала опция на Народното събрание да продължи напред. Нещо повече - двамата съпредседатели постоянно за казвали, че това е отговорност на спечелилите парламентарния избор.
Трудното избиране на ръководител може да бъде интерпретирано в два противоречащи си подтекста или по-точно интелектуални благоприятни условия. Практически видяно едната е в пъти по-вероятна от другата, а точно че парламент, който едвам на третия ден съумява да избере пръв сред равни, няма по какъв начин да вдъхва доверие за каквото и да е оттук насетне. Втората опция е, че откакто първият доста сложен пробив е изработен, той може да бъде модел за последващи пробиви и въпреки и скромните упования или напряко неналичието на упования към 48-то Народно събрание, то да се окаже най-малко ненапълно стабилно. Тук още веднъж политическите обединения ще правят оценка нещата от позиция на стабилността на твърдите електорални ядра и опциите за електорално развиване по принцип и по отношение на главните съперници.
Впечатление направи държанието на " Демократична България ". Формацията хем се опитваше да откри и предложи на по-големите, излаз от патовата обстановка, хем не се включи в компромиса за избирането на Вежди Рашидов. Демократична България разполагат с значим ключ в актуалното национално заседание, само че същностният въпрос е биха ли го употребявали и в случай че да - по какъв начин? На този стадий групировката не демонстрира подготвеност да се отдалечи по-решително от главния си сътрудник - " Продължаваме промяната ". " Демократична България " е по-опитната политическа мощ спрямо по-големия си сътрудник. По отношение на тематиките в областта на институционалните практики и политическата традиция те са способни на повече функционалност, само че стоешком покрай Политическа партия де факто остават покрай желаната от тях неподвижност.
В края, вместо умозаключение, дано е ясно, в българския парламент войнолюбци няма. Войнолюбецът еднопосочно е в Кремъл, а даването и обогатяването на военноотбранителните качества на Украйна е най-краткият път към мира.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ