Качествен закон за колекторските фирми искат от АЗП
48-мо Народно заседание да откри сили и да одобри първокласен и работещ закон регулиращ активността на колекторските компании и тези които раздават бързи заеми. За това упорстват в писмо до медиите от Асоциацията за отбрана на потребителите (АЗП).
Повод за писмото им е продължаващата наклонност за увеличение на заемите от банки и нефинансови институции, която стартира през 2020 година През юли 2022 година те се усилват с 13% на годишна база, базират се на данни от Българска народна банка от асоциацията.
От началото на 2022 година пазарът за бързи заеми е в плевел подем с нарастване от близо 23% на годишна база , което по изчисленията на Българска народна банка значи, че размерът на всички вземания по този тип заеми слага връх като надвишава 4 милиарда лв. и то единствено за първата половина на настоящата година . За съпоставяне, преди година вземанията бяха на равнище от 3.34 милиарда лв.. Изчисленията на АЗП демонстрират, че през втората половина на 2023 година колекторските компании ще бъдат още веднъж в възходяща наклонност на изкупуване на необслужвани задължения , като ще подобрят достигнатите върхови равнища през 2019-2020 година Очаква се също по този начин да усилят своите наказателни лихви, само че за разлика от банките, те отхвърлят да показват обществено формулите, с които образуват въпросните лихви.
Основна причина за този тренд преди две години беше затварянето на страната поради пандемията от Ковид-19 тъй като бяха блокирани множеството икономически действия . Множество дребни и фамилни бизнеси банкрутираха.
Последва инфлационна серпантина и енергийна рецесия, чиито край към момента не се обрисува на хоризонта . Затова както неведнъж сме алармирали, неподходящата наклонност на увеличение на необслужваните заеми ще продължи. В тази посока данните на Българска народна банка демонстрират, че те порастват на годишна база с 14,3%, а на тримесечна - с 20,1%.
Предвид нестабилната политическа конюнктура и очертаващия се фрагментиран парламент, молим към политическите партии да подходят отговорно като одобряват нужните закони, които да понижат натиска над семействата.
Още повече, че продължава да стои като неуреден казусът с достъпа до Централния кредитен указател и несъразмерните права , дадени на нефинансови институции като компаниите за бързи заеми и колекторските компании. Същите, макар дефинитивни правосъдни решения за липса на отговорности, разполагат с властта да опорочават кредитните досиета на жителите и да ги маркират като длъжници, се споделя в писмото от АЗП.
От Асоциацията напомнят импортирания от някогашния стопански вицепремиер законопроект в 47-ото национално заседание, само че той обхващаше най-вече отговорности към оператори на комунални услуги. Той заключваше компаниите за бързи заеми и банките. АЗП припомня, че има отчет на ДАНС отдаден на колекторските компании, което е показателно за мащабите на този бизнес. Документът преглежда и вероятните опасности за националната сигурност, евентуално поради обстоятелството, че част от фирмите в бранша са с неразбираем генезис както и индиректната връзка сред бързите заеми и колекторските компании.
Според АЗП скорошните изказвания на някогашния ръководител на Комисията за отбрана на потребителите и някогашен заместник-министър Димитър Маргаритов за качествата на въпросния законопроект, са манипулативни. Припомняме, че член 2, алинея 2 изключва всички финансови институции, фигуриращи в регистъра на Българска народна банка. Справката демонстрира, че там са както компании за бързи заеми по този начин и колекторски, освен това едни от най-големите. Нещо повече член 2, алинея 2 изключва и самите банки от обсега на законопроекта. Текстовете на закона би трябвало да са ясни и да не пораждат разногласия и разнообразни тълкувания , настояват от АЗП.
Повод за писмото им е продължаващата наклонност за увеличение на заемите от банки и нефинансови институции, която стартира през 2020 година През юли 2022 година те се усилват с 13% на годишна база, базират се на данни от Българска народна банка от асоциацията.
От началото на 2022 година пазарът за бързи заеми е в плевел подем с нарастване от близо 23% на годишна база , което по изчисленията на Българска народна банка значи, че размерът на всички вземания по този тип заеми слага връх като надвишава 4 милиарда лв. и то единствено за първата половина на настоящата година . За съпоставяне, преди година вземанията бяха на равнище от 3.34 милиарда лв.. Изчисленията на АЗП демонстрират, че през втората половина на 2023 година колекторските компании ще бъдат още веднъж в възходяща наклонност на изкупуване на необслужвани задължения , като ще подобрят достигнатите върхови равнища през 2019-2020 година Очаква се също по този начин да усилят своите наказателни лихви, само че за разлика от банките, те отхвърлят да показват обществено формулите, с които образуват въпросните лихви.
Основна причина за този тренд преди две години беше затварянето на страната поради пандемията от Ковид-19 тъй като бяха блокирани множеството икономически действия . Множество дребни и фамилни бизнеси банкрутираха.
Последва инфлационна серпантина и енергийна рецесия, чиито край към момента не се обрисува на хоризонта . Затова както неведнъж сме алармирали, неподходящата наклонност на увеличение на необслужваните заеми ще продължи. В тази посока данните на Българска народна банка демонстрират, че те порастват на годишна база с 14,3%, а на тримесечна - с 20,1%.
Предвид нестабилната политическа конюнктура и очертаващия се фрагментиран парламент, молим към политическите партии да подходят отговорно като одобряват нужните закони, които да понижат натиска над семействата.
Още повече, че продължава да стои като неуреден казусът с достъпа до Централния кредитен указател и несъразмерните права , дадени на нефинансови институции като компаниите за бързи заеми и колекторските компании. Същите, макар дефинитивни правосъдни решения за липса на отговорности, разполагат с властта да опорочават кредитните досиета на жителите и да ги маркират като длъжници, се споделя в писмото от АЗП.
От Асоциацията напомнят импортирания от някогашния стопански вицепремиер законопроект в 47-ото национално заседание, само че той обхващаше най-вече отговорности към оператори на комунални услуги. Той заключваше компаниите за бързи заеми и банките. АЗП припомня, че има отчет на ДАНС отдаден на колекторските компании, което е показателно за мащабите на този бизнес. Документът преглежда и вероятните опасности за националната сигурност, евентуално поради обстоятелството, че част от фирмите в бранша са с неразбираем генезис както и индиректната връзка сред бързите заеми и колекторските компании.
Според АЗП скорошните изказвания на някогашния ръководител на Комисията за отбрана на потребителите и някогашен заместник-министър Димитър Маргаритов за качествата на въпросния законопроект, са манипулативни. Припомняме, че член 2, алинея 2 изключва всички финансови институции, фигуриращи в регистъра на Българска народна банка. Справката демонстрира, че там са както компании за бързи заеми по този начин и колекторски, освен това едни от най-големите. Нещо повече член 2, алинея 2 изключва и самите банки от обсега на законопроекта. Текстовете на закона би трябвало да са ясни и да не пораждат разногласия и разнообразни тълкувания , настояват от АЗП.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ