47% от учениците не достигат минимално ниво на грамотност
47% от учениците не са достигнали минималното равнище на просветеност по четене. 53% реализират второ ниво и нагоре. По математика успеваемостта е 56%, по естествени науки - 53%. Това демонстрират резултатите на българските възпитаници от извършеното през 2018 година интернационално проучване на просветителните резултати PISА, показани в Министерството на образованието.
Изследването се организира за седми следващ път. То е измежду 15-годишните възпитаници, присъединили са се 6000 възпитаници от 197 учебни заведения в страната. Най-много са тези от 9 клас. Оценяват се три области - четене, естествени науки и математика. Всяка година областите са едни и същи. Изследването е напълно компютърно основано. 79 са страните, които вземат участие в проучването на PISA.
Между 50 и 60 място сме по четене измежду другите страни, участващи в проучването PISA, уточни министър Вълчев. Основната изследвана област през 2018 година е за четивна просветеност - умеенето за четене и писане. 273 въпроса са задавани в изследването за оценяване на грамотността. Всеки възпитаник се явява на две сесии от 60 минути. Включва се нова област - безпрепятствено четене. Тя влиза в общото оценяване. В България девойките са с повече точки от момчетата. В София се отбелязва срив на резултатите, като спадът е 30 точки.
На първо място в проучването по четене е Китай с 555 точки. С най-нисък резултат са Филипините. Резултатът на България по четене е 420. Изненада тази година е Естония, която е изпреварила Финландия.
За нас резултатите не са изненадващи. Те дават отговор на националните ни външни оценения, които се оказват надеждни, съобщи просветителният министър. По данните му обаче тези резултати са и разочароващи. Трябва повече старания. Закъсняхме с измененията в закона за предучилищното обучение, изясни той. Проблемът е в трансформирането на познания в умения. Това ни демонстрират и резултатите в PISA, заключи министърът.
Красимир Вълчев акцентира, че факторите, които би трябвало да се подобрят са образователните стратегии, учителите би трябвало да трансформират методите си на преподаване, трябват да има повече стимулирани учители, както и повече образователни часове.
Като въздействие на външни фактори за ниските резултати Вълчев уточни самата смяна в профила на учениците. Учениците, при които в фамилиите липсва отношение към образованието, се усилват. По думите му преподаването би трябвало да по-малко енциклопедично и да е по-практично ориентирано, с образование за придобиване на повече умения.
Не чакаме идващите резултати да са по-добри. Това, че са малко по-лоши, не значи, че имаме прогрес, разяснява още Вълчев. Според него казусът е в опазване на високите отрицателни резултати.
Трябва да се стимулират учениците за повече учене. Необходимо е префокусиране на просветителната система, посочи още просветителният министър. Министерството ще предизвиква с стратегии по нововъведения в учебните заведения и обмяна на положителни практики.
Все още не можем да приказва за позитивен резултат от нарастването на заплатите за по-мотивирани учители към момента, добави той. В умозаключение министърът съобщи, че смяната би трябвало да се случва с по-бързи темпове. /news.bg
Изследването се организира за седми следващ път. То е измежду 15-годишните възпитаници, присъединили са се 6000 възпитаници от 197 учебни заведения в страната. Най-много са тези от 9 клас. Оценяват се три области - четене, естествени науки и математика. Всяка година областите са едни и същи. Изследването е напълно компютърно основано. 79 са страните, които вземат участие в проучването на PISA.
Между 50 и 60 място сме по четене измежду другите страни, участващи в проучването PISA, уточни министър Вълчев. Основната изследвана област през 2018 година е за четивна просветеност - умеенето за четене и писане. 273 въпроса са задавани в изследването за оценяване на грамотността. Всеки възпитаник се явява на две сесии от 60 минути. Включва се нова област - безпрепятствено четене. Тя влиза в общото оценяване. В България девойките са с повече точки от момчетата. В София се отбелязва срив на резултатите, като спадът е 30 точки.
На първо място в проучването по четене е Китай с 555 точки. С най-нисък резултат са Филипините. Резултатът на България по четене е 420. Изненада тази година е Естония, която е изпреварила Финландия.
За нас резултатите не са изненадващи. Те дават отговор на националните ни външни оценения, които се оказват надеждни, съобщи просветителният министър. По данните му обаче тези резултати са и разочароващи. Трябва повече старания. Закъсняхме с измененията в закона за предучилищното обучение, изясни той. Проблемът е в трансформирането на познания в умения. Това ни демонстрират и резултатите в PISA, заключи министърът.
Красимир Вълчев акцентира, че факторите, които би трябвало да се подобрят са образователните стратегии, учителите би трябвало да трансформират методите си на преподаване, трябват да има повече стимулирани учители, както и повече образователни часове.
Като въздействие на външни фактори за ниските резултати Вълчев уточни самата смяна в профила на учениците. Учениците, при които в фамилиите липсва отношение към образованието, се усилват. По думите му преподаването би трябвало да по-малко енциклопедично и да е по-практично ориентирано, с образование за придобиване на повече умения.
Не чакаме идващите резултати да са по-добри. Това, че са малко по-лоши, не значи, че имаме прогрес, разяснява още Вълчев. Според него казусът е в опазване на високите отрицателни резултати.
Трябва да се стимулират учениците за повече учене. Необходимо е префокусиране на просветителната система, посочи още просветителният министър. Министерството ще предизвиква с стратегии по нововъведения в учебните заведения и обмяна на положителни практики.
Все още не можем да приказва за позитивен резултат от нарастването на заплатите за по-мотивирани учители към момента, добави той. В умозаключение министърът съобщи, че смяната би трябвало да се случва с по-бързи темпове. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ