45 мъже в народни носии влязоха във водите на реката

45 мъже в национални носии влязоха във водите на реката в Шипка

За поредна година по изгрев слънце в Шипка също беше изпълнен обичайният Богоявленски обред, който събра десетки поданици и посетители на града. Общо 45 мъже от града и прилежащи обитаеми места, облечени в национални носии, влязоха във водите на река Селска в централната част на града и се хванаха на обичайното празнично хоро. Богоявленския кръст извади 39-годишният Десислав Йосифов, който тази година взе участие в ритуала за пръв път. По традиция той съобщи кръста на най-младия участник - петгодишният Борислав Бялов, който през днешния ден отбелязва своя имен ден.

Традиционно ритуалът стартира преди изгрев слънце с литийно шествие, което потегли от храм " Успение Богородично " и продължи към паметната плоча на шипченския бунтовник Пеньо Черньоолу, с чиято история е преплетено честването на Богоявление в града. Там всички участници в ритуала изпяха ария, отдадена на хайдутина и сервираха венци и цветя в символ на благодарност към делото му. Шествието продължи към моста над река Селска, където ритуалът стартира с литургия, отслужена от локалния духовник Иван и Богоявленският кръст беше хвърлен във водата. След ритуалното му избавяне всички мъже се хванаха на обичайното Богоявленско хоро, след което дружно с гостите се сгряха на ритуалния огън.

Десислав Йосифов разяснява, че чувството да хванеш Богоявленския кръст е необикновено, изключително когато влизаш във водите на реката за пръв път. Той пожела на съгражданите си да бъдат здрави.

Тази традиция в град Шипка се съблюдава за поредна година, сподели кметът Василка Панайотова пред Българска телеграфна агенция. Организира се под патронажа на кметството, а основатели са двамата братя Антон и Георги Синеви. За да се разграничава от ритуала в Калофер, в Шипка той е преплетен с историята на патрона на " Шипченски войводи " Пеньо Черньоолу, който е бил чудовище за поробителите, изясни тя.

Новото място на ритуала тази година не е определено инцидентно. Мостът над река Селска е историческа забележителност за град Шипка, означи Василка Панайотова. Той е издигнат през 1902 година особено с цел да преминат през него 17-те камбани за Шипченския манастир " Св. Рождество Христово ", най-голямата от които е тежала съвсем 12 тона. Тя е била пренесена с животинска двигателна сила и благодарение на доста доброволци. История има и самата река - в нея е била издигната и първата електроцентрала на Шипка. Това става през 20-те години на предишния век. " В тези времена, когато на никое място не е имало ток, в този квартал на Шипка е имало улично осветяване, което е един мотив за горделивост ", разяснява тя. По поречието на реката е имало и голям брой работилници на локални, където те са упражнявали обичайните за района занаяти.

Василка Панайотова акцентира, че за нея е извънредно значимо спазването на традициите и предаването им от потомство на потомство. Тя изрази вяра от ден на ден младежи да се интересуват от традициите и историята на град Шипка.

Празнуваме кръщението на Иисус Христос в река Йордан

На днешния ден православната ни черква чества кръщението на Иисус Христос в река Йордан, при което се открива троичността на Бог. Отслужва се Велик водосвет.

Според евангелските разкази, когато навършил 30 години, преди да излезе на социална проповед и с цел да съблюдава традицията, приелият човешка плът Син Божи - Иисус Христос, се кръстил от Йоан Предтеча в река Йордан. При кръщението небесата се отворили. Светият Дух във тип на гълъб слязъл върху Иисус и гласът на Бог Отец свидетелствал намерено, че Този е неговият любим Син, който има неговото снизхождение.

От античност Църквата назовава Кръщение Господне - Богоявление, тъй като тогава Бог открива тайната на своята същина, като осезателно се явява в трите си лица - Отец, Син и Свети Дух.

При Кръщението си в Йордан, като въплатен Бог, Христос осветил водното естество, по тази причина на празника се прави Велик водосвет.

Ритуалите на Йордановден в обичайния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, по тази причина и на доста места този празник се назовава Водици.

Според националната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и домовете и оборите с животни, с цел да бъдат здрави и " осветени " през годината. Всеки член на фамилията пък бива посипан със светена вода - също за здраве.

В Югозападна България обредът за къпане с вода на този ден се назовава Мъжки водици, а в Родопите го назовават Хаскане.

На Йордановден, както е прочут празникът, имен ден имат над 128 хиляди българи. Честит празник!