42% от българите определят изминаващата година като нито добра, нито

42% от българите дефинират изминаващата година като „ нито добра, нито неприятна ” за страната ни. Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са еднакъв дял по отношение на твърдящите, че годината е била по-скоро неприятна за страната ни (24.8%: 24.2%).

Това демонстрират данните от проучването на Екзакта Рисърч Груп, извършено в интервала 7-13 декември 2017 година Годината е била добра за страната ни съгласно хората на възраст до 40 години, съгласно жителите на градовете-областни центрове и съгласно заможните респонденти.

Годината е била неприятна за България най-често съгласно столичаните, съгласно хората на възраст над 59 години, съгласно бедните и нискообразованите българи.

61% от българите имат по-скоро оптимистични упования за бъдещето на страната ни през Новата 2018 година. На 17% възлизат твърдите скептици, съгласно които Новата година няма да е по-добра от отминаващата. В всеобщия случай тези хора мислят за 2018 като за година най-малко толкоз неприятна колкото 2017 година или даже позволяват опцията тя да бъде още по-лоша.

В резюме на чувството за по-скоро позитивна равносметка на българите желаеме да сложим акцент на това, че една пета от българите са уверени, че отминаващата 2017 година е била добра както за тях персонално, по този начин и за България. Доста по-малко - 10% пък мислят, че 2017 е била неприятна персонално за тях, само че също по този начин и за страната.

Никак не е дребен и делът на българите, очакващи Новата 2018 година да е по-добра от изминаващата година и за страната, и персонално за тях - 59%.

57% от пълнолетните българи взели участие в актуалното проучване на Екзакта декларират, че през 2017 година са похарчили всички пари, които са изкарали през годината. Това по-често от останалите се твърди от хора на възраст сред 30 и 40 години, както и от такива на възраст над 60 години. Две трети от българите, които дефинират стандарта си като непосредствен до междинния попадат в групата на изхарчилите всичко извоювано.

Всеки пети участник в проучването не се е справил в границите на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Най-често това важи за хората на възраст над 60 години, за високообразованите респонденти и за жителите на столицата.

Българите, съумели да спестят пари през изминаващата 2017 година възлизат на 14%. По-често в тази категория попадат мъже, младежи под 30 години, високообразовани и заможни хора, както и поданици на градовете-областни центрове.

10% от българите настояват, че са изхарчили целия си паричен запас – и извоюваното през годината, и спестеното преди, и даже са взели пари назаем. По-често това се е случило на хора на възраст сред 40 и 60 години, на нискообразовани и небогати българи, както и на живеещи в селата. Жените по-често от мъжете попадат в тази категория.

По отношение на персоналната равносметка през годината, 46% от българите дефинират отминаващата година като „ нито добра, нито неприятна за тях в персонален проект ”. Това настояват по-често дами, хора на възраст над 40 години, небогати респонденти и поданици на селата.

В същото време прави усещане, че българите, за които в персонален проект отминаващата година е била добра са доста повече от тези, за които в персонален проект 2017 година е била неприятна (37%: 15%). Тези данни демонстрират, че не може да се приказва за всеобщ скептицизъм, когато става дума за персоналната равносметка на множеството българи за отминаващата година.

2017 година се е оказала най-хубава за младите българи на възраст до 40 години, за високообразованите и заможните хора, както и за жителите на градовете-областни центрове.

2017 година е била изключително неприятна година за хората на възраст над 60 години и за нискообразованите и небогати българи.

Личната равносметка е подвластна значително на финансовото самочувствие на хората. 70% от съумелите да спестят пари през 2017 година дефинират отминаващата година като добра за тях, до момента в който едвам 11% от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да нарекат отминаващата 2017 година „ добра година ”.

Положителната равносметка за актуалната година е в основата на оптимизма на българите за идната 2018 година

72% от интервюираните чакат новата година в персонален проект да бъде по-добра за тях от отминаващата. Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи.

Очаквано оптимизмът за бъдещето в персонален проект е по-висок измежду хората, които са съумели да подобрят материалното си положение през 2017 година, в сравнение с измежду тези, които не са постигнали финансова непоклатимост.

Във връзка с това към кои наши политици българите биха отправили положителни пожелания за Новата 2018 година, макар непрекъснатата и висока сдържаност към работата на политиците и на институциите у нас, в актуалното проучване е записана подготвеност на малко над 60% от интервюираните да насочат положителни пожелания към обособени политици в навечерието на Новата 2018 година.

Добри пожелания са отправени към 90 настоящи български политици, измежду които има ръководители на държавни институции, депутати, министри, кметове на общини и общественици. В същото време болшинството от имената са посочвани от дребни дялове хора – от по 1-2 души. Най-много празнични пожелания се насочат към Бойко Борисов (от 27% от българите), към Румен Радев (от 25% от българите), към Мая Манолова (от 14% от интервюираните), към Корнелия Нинова (от 11%), към Красимир Каракачанов (от 7%), към Йорданка Фандъкова (от 6%), към Цветан Цветанов (от 6%), към Томислав Дончев (от 5%), към Валери Симеонов (от 4%), към Георги Първанов (от 3%), към Волен Сидеров, Цвета Караянчева, Лиляна Павлова, Веселин Марешки, Стефан Данаилов (от по 2%).

Изборът кого от политиците да поздравиш за празниците несъмнено се оказва политически свързан. Така да вземем за пример, гласоподавателите на ГЕРБ най-често насочат положителни пожелания към своя водач и към главните си политически фигури.

Румен Радев печели най-вече поздравления за Новата година от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Симпатизантите на левицата по-често са склонни да насочат пожелания към президента на Републиката, в сравнение с към своя водач.

Хората, които не желаят да изкажат положителни новогодишни пожелания към нито един български политик възлизат на 29% и са най-вече на възраст сред 18 и 30 години, поданици на селата, представители на малцинствата и негласуващи.

По отношение на благотворителността, за последните пет години готовите да оказват помощ по някакъв метод на хора в потребност са нарастнали доста – с 16%, а нежелаещите да вземат участие в коледни и новогодишни благотворителни акции са намалели с 10%.

Половината от българите, взели участие в актуалното изследване на Екзакта декларират, че имат намерение да отделят средства за щедрост по време на идните коледни и новогодишни празници. 29% показват, че не биха могли да вземат участие в благотворителни акции заради финансови усложнения. 5% не желаят да се включат в никаква форма на щедрост и явно са враждебно настроени към концепцията, а 16% към момента не са решили по какъв начин тъкмо биха постъпили и явно чакат да бъдат уместно стимулирани.

Сред изявилите предпочитание да се включат в благотворителни и дарителски акции доминират хора на възраст сред 30 и 40 години, високообразовани и заможни българи, както и поданици на градовете-областни центрове. Впечатление прави отсъствието на разлика сред дяловете на мъжете и дамите, искащи да вземат участие в благотворителни начинания.

Сред нямащите опция да вземат участие в щедрост заради липса на средства доминират дамите, хората на възраст над 60 години, нискообразованите и небогати респонденти.

Принципно отвращение за присъединяване в благотворителни акции записваме най-често измежду нискообразованите, измежду жителите на селата и измежду ромите.

Вторичният разбор демонстрира, че желанието за дарителство действително е подвластно на финансовите благоприятни условия на българите. Три четвърти от хората, които са съумели да спестят пари през изминаващата година са склонни да отделят средства за щедрост по време на празниците, до момента в който единствено една четвърт от тези, които са похарчили парите и спестяванията си са склонни да станат донори.

Във връзка с празничните дни, болшинството от българите (89%) имат намерение да честват Коледа по домовете си. 2% възнамеряват да отидат на ресторант, други 2% - да пътуват до родните си места. Едва 1% ще отидат в чужбина за Коледа. 1% ще отидат на ски в планината и също толкоз -1% ще работят по Коледните празници.

По-висока подвижност на популацията се обрисува за новогодишните празници.

Отново обаче най-голям е делът на българите, които възнамеряват да честват по домовете си – 74%. На заведения за хранене и по клубове ще честват 8%. 4% ще посрещнат Новата година в чужбина, 2% ще излязат на площадите в страната, а други 2% ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2%, а на ски ще отидат 1.3%.

За разлика от Коледа, която се възприема по-скоро като фамилен празник и се чества най-вече в домашна атмосфера, новогодишните празници оферират повече благоприятни условия и по тази причина нерешилите досега какво да изберат за новогодишната нощ не са малко – 7%. /БГНЕС