4 деца за 4 години, две дъщери и двама синове

За разлика от моите персонажи, аз съм скучен и банален ~ Хю ГРАНТ

4 деца за 4 години, две дъщери и двама синове от две разнообразни дами, и нито една женитба. Тая тънка рецепта е напълно по усета на Хю Грант. Той вероятно към момента е измежду най-жадуваните ергени на Обединеното Кралство, а бащинството, споходило го ненадейно откакто трансферира 50-те, може да се трансформира в заслужен сюжет за филм. Затова, когато Грант приказва, че е отегчителен и прост, ние имаме право да не му имаме вяра. Но пък резервираме мощните си благосклонности към него – поради неповторимото му възприятие за комизъм и превъзходния му актьорски гений.

Честит 57-ми рожден ден, Хю! И все по този начин!

Кариерата ми е издигната върху истории за любовта от пръв взор. А персоналният ми опит подсказва, че дамите са най-силно привлечени от властта и парите. Аз интензивно се възползвам от това и до момента не съм се разочаровал от резултата.

За разлика от моите персонажи, аз съм отегчителен и прост. Много дълго време, мое най-голямо тестване бяха суматохите, които получавах при фотосите в непосредствен проект. Много капризнича, когато съм самичък в кадър, изключително когато иде тирада за личната ми глава. Просто изцяло ненадейно стартирам да се запъхтявам. Жалка панорама.

След 30 години, пропилени за недействителен живот в киното, мисля да се заема с политика. Да споделям на таксиметровия водач: „ Към Камарата на лордовете, в случай че обичате! ” – това ми се коства ужасно.

Така и не разбрах, за какво Скорсезе в никакъв случай не ми се обади... Нали разбирате, просто да придам една естествена опасност във филми му.

За озвучаването на кино лентата „ Пиратите! Банда неудачници ” ми заплатиха толкоз малко, че се почувствах като че ли се занимавам с щедрост. Приятно беше да се приобщя към едно честно дело.

Добрата остаряла британска традиция – момченцата да са облечени като момиченца, а момиченцата –като момченца. А след това всички са учудени, за какво британците са толкоз ексцентрични.

Заради личното си положително храносмилане, успокоение и предпазване на младостта, от дълго време престанах да чета вестници.

Предупреждаваха ме, че детето не е толкоз вълнуващо, колкото голфа и първата целувка. Но аз толкоз одобрявам щерка си! Дали е трансформирала живота ми? В последна сметка, тя сътвори в мен илюзията, че съм станал по-добър.

Толкова съм луд по голфа, че да се събудя измежду нощ с крясъци: „ Ето по какъв начин е нужно да държиш лакътя си при удар! ” за мен е изцяло обикновено.

Моята майка, смяташе, че бедата на британските мъже е в прекомерно ясната граница сред главата и тялото. Боя се, че е права.

Когато следващият кореспондент снизходително ме назова „ последния романтик ”, единственото ми предпочитание, е да му натикам микрофона в гърлото.

Публиката обича хора със скелети в дрешника, а не праволинейните манекени.

В „ Нотинг Хилс ” трябваше да се целувам с Джулия Робъртс. Боже, каква уста само… голяма, като пещера. Там, по моему и ехтене имаше.

В фантазиите си се виждам като публицист, сценарист или колекционер. Ужасната истина е, че на нищо от това не съм кадърен.

Който може да издържи на пищенето на новородено по-дълго от 4 минути – той е воин.

Филмите за Бриджит Джоунс имат пределно ясно обръщение: не се комплексирайте, момчета. Всичко постоянно си идва на мястото.

James Wilby and Hugh Grant in Maurice, 1987