SIX-A Ден 9: Пътешествия из калдери, врели гейзери и други вулканични активности
4 часа разлика не са доста, само че в случай че ги прибавя към 5 -те часа до Иркутск, умората се натрупва бързо. Вече сме 9 часа напред, по отношение на България. Емоциите от невероятните нови места я приспиват, надяваме се да не ни налегне тогава, когато ни трябват всички сили.
Днешният ден ще е дълъг, мнооого дълъг. Целият ден ще извозвам из калдери, към врели гейзери и други вулканични интензивности, а откакто се върнем, тръгваме за нощно нанагорнище на дейния Авачински вулкан. Ще ни се съберат нови 36 часа без сън, в случай че този безчовечен проект се реализира.
На летището се събираме с други туристи и се насочваме към хеликоптера, с цел да посетим Долината на гейзерите, калдерата на Узон и термалните източници в естествен парк Наличево.
Четата ни е единствено от руснаци, в случай че изключим нас двамата, само че измежду тях се намират забавни лауреати. Може би с гърди напред, пред всички останали, е чича, облечен в наследник, добре закопчан шлифер (надявам се да си остане закопчан, до момента в който се върнем) и със замазана обратно коса. Гид ни е прелестно момиче, поддало се на модата за силиконови устни, с което в действителност се беше окепазила. След малък скандал по какъв начин по този начин снимаме хеликоптера, роторът се задвижва, бученето усилва, вибрациите съществени. В дребна консервна кутия сме се напъхали 20-ина запалянковци, чакащи закачената за нея перка да ги води надалеч на север. Движим се с към 260 км/час и първата ни спирка е последната, съгласно програмата. Тъй като Долината на гейзерите е затворена до 15.00 часа, домакините са обърнали програмата, закъснението сутринта също е част от нея.
След 30 минути във въздуха кацаме меко и е време за баня. Врялата река Горячия, с висока минерализация, се стеле в долината, с цел да се срещне с мразовит камчатски поток. Там, където се сливат в едно, дървено бунгало предлага място за преобличане. Кои сме ние да се разделяме от групата? Бързо преобличане и хоп в горящата вода. Температурата е към 45 градуса. Потопил си се до шия и се цъклиш против вулкана в далечината или се радваш на позлатената природа в близост, до момента в който странни мисли витаят в главата ти. Пред очите ми е сцена от кино лентата Вулкан, в която героите се къпят в сходни термални води, до момента в който вулкана не пръцва и те се сваряват във врелите води.
След уместно накисване, редът повелява да се потопиш в ледения поток с температура към 10 градуса. Термалният потрес е временен, насладата, че си излязъл - дълга.
След банята е ред и на обяд. Всеки получава пакет от печено пилешко, салата и картофи. Обратно в консервната кутия с перка, с курс Долината на Гейзерите. Летим над многочислени вулкани, само че над два вършим панорамна обиколка. Кратерът на единия е станал млечно зелено езеро, а различен -активно изхвърля пушек и пепел. Всички източват шии да видят природата в чист тип, телефони се залепват до илюминаторите, с цел да заловен момента. Долината на Гейзерите е друго знамение на тази страна на огън и лед. Десетки гейзери изпълват хълмовете над тиха река, а мястото сред гейзерите кални дупки плюят и клокочат. Ако пъкъла има физически вход, това място е измежду първите претенденти. Мириса на сяра е изразителен, а причисленият ни надзирател с пушка в допълнение придава лека апокалиптичност и съдба. Долината тотално се преобразява през 2007 – ма година, когато голямо свлачище попълня една част от нея. Под 20 милиона кубика камъни са заровени десетки гейзери. Все отново се намираме в изменчивия свят на дейна вулканична активност.
Нареждаме се до бунар с вряща вода, тъй като наближава новото му изригване, което се случва на всеки 70 минути. Гейзерът, клокочейки, си поема дълго мирис, с цел да изригне в едноминутна приказност от 8-метрова пара и вряла вода. Обикаляме другите гейзери и дупки, в които мишо сива тиня къкри на огромни мехури, съвсем като кашата на баба ми. Други дупки изпускат серни газове, трети са цялостни с подозрителна течност.
Явно е, че надълбоко в земята нещо ври и кипи под голямо налягане. Цялата панорама е неземна - или евентуално това е представлявала земята преди милиард години. Успявам да пусна картичка на наследника оттам- пощата се събирала един път в месеца. Благодарен съм, че въпреки всичко поща има.
Следва къс полет до калдерата на Озон- мързелив вулкан, който похърква безобидно. И тук има гейзер, дупки цялостни с тиня, сярно бомби и прочие изчадия адови. Новост са пресните следи от мечка, която се е изнесла, откакто хеликоптерът подходил за кацане. Залезът придава някаква човещина на извънземната калдера. Есенните шубраци и дървета припомнят, че въпреки всичко животът побеждава на всички места. Поне на тази планета.
![SIX-A Ден 8: Пристигане в Камчатка и среща с неземните хубости на това място]( "SIX-A Ден 8: Пристигане в Камчатка и среща с неземните хубости на това място")
SIX-A Ден 8: Пристигане в Камчатка и среща с неземните хубости на това място
Полетът ни от Иркутск е към 4 часа. Толкова и ще загубим, защото Камчатка е 4 часа напред. Кацаме в 8 и осезаемо въздухът е различе...
Изтощени от усещания, гледки, киснене в гореща вода и битки кой да окупира илюминатор, влизаме в тенекията с перка и след час и нещо кацаме сполучливо на летището.
Слава ни чака с нетърпение- след първата част на това денонощие, стартира незабавно втората задача - нощно нанагорнище на Авачински. За задачата ще се придвижим с автомобил до базовия лагер, ще вечеряме и в 23.30 часа ще стартираме изкачването.
Движим се в руслото на суха река, която се цялостни единствено при дъжд или снеговалеж и събира водите на по - огромния брат - вулкана Корякский. Спираме да понижим налягането в гумите, Слава е на същински слалом с големите канари, които сухата рекла е домъкнала от подножието на вулкана. Накрая след доста, само че за сметка на това дълготрайно тръскане и отскачане, стигаме базовия лагер, който е на към 800 м надморска височина. Вячеслав е подготвил студентска вечеря - колбас, кашкавал, самун, които са толкоз вкусни.
Сменяме част от облеклата с други. Температурата е 7 градуса над нулата, което ще рече, че ни чака мраз горе на върха. Преди потегляне оглеждаме света към нас. Отляво е вулкана Корякский с неговия съвършен конусовиден контур и височина 3456 метра, емфатичен от прясно навалялия сняг, а над него е виснало съзвездието Голямата мечка. Отдясно е Авачински - с височина 2741 м, чийто Калдера преди доста години, в резултат на голямо земетресение, се е самосрутила отчасти. Него би трябвало да покорим по този начин, че да посрещнем изгрева.
Правим нощни фотоси, само че главите ни са цялостни с адреналин, отмалялост, събрала се от деня, предходните ни интензивности, часовата разлика и неземната хубост на двата нощни вулкана, надвиснали над нас. Чакат ни близо 7 часа нанагорнище.
Днешният ден ще е дълъг, мнооого дълъг. Целият ден ще извозвам из калдери, към врели гейзери и други вулканични интензивности, а откакто се върнем, тръгваме за нощно нанагорнище на дейния Авачински вулкан. Ще ни се съберат нови 36 часа без сън, в случай че този безчовечен проект се реализира.
На летището се събираме с други туристи и се насочваме към хеликоптера, с цел да посетим Долината на гейзерите, калдерата на Узон и термалните източници в естествен парк Наличево.
Четата ни е единствено от руснаци, в случай че изключим нас двамата, само че измежду тях се намират забавни лауреати. Може би с гърди напред, пред всички останали, е чича, облечен в наследник, добре закопчан шлифер (надявам се да си остане закопчан, до момента в който се върнем) и със замазана обратно коса. Гид ни е прелестно момиче, поддало се на модата за силиконови устни, с което в действителност се беше окепазила. След малък скандал по какъв начин по този начин снимаме хеликоптера, роторът се задвижва, бученето усилва, вибрациите съществени. В дребна консервна кутия сме се напъхали 20-ина запалянковци, чакащи закачената за нея перка да ги води надалеч на север. Движим се с към 260 км/час и първата ни спирка е последната, съгласно програмата. Тъй като Долината на гейзерите е затворена до 15.00 часа, домакините са обърнали програмата, закъснението сутринта също е част от нея.
След 30 минути във въздуха кацаме меко и е време за баня. Врялата река Горячия, с висока минерализация, се стеле в долината, с цел да се срещне с мразовит камчатски поток. Там, където се сливат в едно, дървено бунгало предлага място за преобличане. Кои сме ние да се разделяме от групата? Бързо преобличане и хоп в горящата вода. Температурата е към 45 градуса. Потопил си се до шия и се цъклиш против вулкана в далечината или се радваш на позлатената природа в близост, до момента в който странни мисли витаят в главата ти. Пред очите ми е сцена от кино лентата Вулкан, в която героите се къпят в сходни термални води, до момента в който вулкана не пръцва и те се сваряват във врелите води.
След уместно накисване, редът повелява да се потопиш в ледения поток с температура към 10 градуса. Термалният потрес е временен, насладата, че си излязъл - дълга.
След банята е ред и на обяд. Всеки получава пакет от печено пилешко, салата и картофи. Обратно в консервната кутия с перка, с курс Долината на Гейзерите. Летим над многочислени вулкани, само че над два вършим панорамна обиколка. Кратерът на единия е станал млечно зелено езеро, а различен -активно изхвърля пушек и пепел. Всички източват шии да видят природата в чист тип, телефони се залепват до илюминаторите, с цел да заловен момента. Долината на Гейзерите е друго знамение на тази страна на огън и лед. Десетки гейзери изпълват хълмовете над тиха река, а мястото сред гейзерите кални дупки плюят и клокочат. Ако пъкъла има физически вход, това място е измежду първите претенденти. Мириса на сяра е изразителен, а причисленият ни надзирател с пушка в допълнение придава лека апокалиптичност и съдба. Долината тотално се преобразява през 2007 – ма година, когато голямо свлачище попълня една част от нея. Под 20 милиона кубика камъни са заровени десетки гейзери. Все отново се намираме в изменчивия свят на дейна вулканична активност.
Нареждаме се до бунар с вряща вода, тъй като наближава новото му изригване, което се случва на всеки 70 минути. Гейзерът, клокочейки, си поема дълго мирис, с цел да изригне в едноминутна приказност от 8-метрова пара и вряла вода. Обикаляме другите гейзери и дупки, в които мишо сива тиня къкри на огромни мехури, съвсем като кашата на баба ми. Други дупки изпускат серни газове, трети са цялостни с подозрителна течност.
Явно е, че надълбоко в земята нещо ври и кипи под голямо налягане. Цялата панорама е неземна - или евентуално това е представлявала земята преди милиард години. Успявам да пусна картичка на наследника оттам- пощата се събирала един път в месеца. Благодарен съм, че въпреки всичко поща има.
Следва къс полет до калдерата на Озон- мързелив вулкан, който похърква безобидно. И тук има гейзер, дупки цялостни с тиня, сярно бомби и прочие изчадия адови. Новост са пресните следи от мечка, която се е изнесла, откакто хеликоптерът подходил за кацане. Залезът придава някаква човещина на извънземната калдера. Есенните шубраци и дървета припомнят, че въпреки всичко животът побеждава на всички места. Поне на тази планета.
Полетът ни от Иркутск е към 4 часа. Толкова и ще загубим, защото Камчатка е 4 часа напред. Кацаме в 8 и осезаемо въздухът е различе...
Изтощени от усещания, гледки, киснене в гореща вода и битки кой да окупира илюминатор, влизаме в тенекията с перка и след час и нещо кацаме сполучливо на летището.
Слава ни чака с нетърпение- след първата част на това денонощие, стартира незабавно втората задача - нощно нанагорнище на Авачински. За задачата ще се придвижим с автомобил до базовия лагер, ще вечеряме и в 23.30 часа ще стартираме изкачването.
Движим се в руслото на суха река, която се цялостни единствено при дъжд или снеговалеж и събира водите на по - огромния брат - вулкана Корякский. Спираме да понижим налягането в гумите, Слава е на същински слалом с големите канари, които сухата рекла е домъкнала от подножието на вулкана. Накрая след доста, само че за сметка на това дълготрайно тръскане и отскачане, стигаме базовия лагер, който е на към 800 м надморска височина. Вячеслав е подготвил студентска вечеря - колбас, кашкавал, самун, които са толкоз вкусни.
Сменяме част от облеклата с други. Температурата е 7 градуса над нулата, което ще рече, че ни чака мраз горе на върха. Преди потегляне оглеждаме света към нас. Отляво е вулкана Корякский с неговия съвършен конусовиден контур и височина 3456 метра, емфатичен от прясно навалялия сняг, а над него е виснало съзвездието Голямата мечка. Отдясно е Авачински - с височина 2741 м, чийто Калдера преди доста години, в резултат на голямо земетресение, се е самосрутила отчасти. Него би трябвало да покорим по този начин, че да посрещнем изгрева.
Правим нощни фотоси, само че главите ни са цялостни с адреналин, отмалялост, събрала се от деня, предходните ни интензивности, часовата разлика и неземната хубост на двата нощни вулкана, надвиснали над нас. Чакат ни близо 7 часа нанагорнище.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ