34 хиляди души пътуват всеки ден до Пловдив, за да

34 хиляди души пътуват всеки ден до Пловдив, с цел да работят. Това демонстрира проучване на Института  за пазарна стопанска система на база за ежедневната трудова миграция, събирани от Национален статистически институт в хода на преброяването през 2021 година
Прочетете още
Очаквано, огромните районни стопански системи притеглят най-големия брой ежедневни мигранти. Към есента на 2021 година за работа в столицата пътуват всеки ден 67 хиляди души, към Пловдив – 34 хиляди, към Варна – 16 хиляди, към Бургас – 9 хиляди. На пето място се подрежда туристическия център Несебър, с 8 хиляди души. С огромен брой приходящи служащи са и редица общини с релативно малко локално население, само че мощно развита промишленост с релативно високи хонорари за заетите – Марица (5,6 хиляди), Раднево (5,4 хиляди), Ботевград (4,3 хиляди), Гълъбово (3,6 хиляди), Девня (3,2 хиляди), Сопот (2,8 хиляди). Над хиляди служащи от други общини притеглят общо 59 общини в страната.

Икономическите процеси постоянно прескачат административните граници на области и общини. И до момента в който предприятията са по-слабо мобилни, то служащите постоянно се движат от едно място на друго, в търсене на най-хубавите и високоплатени работни места. В актуалната публикация ще разгледаме общините, които притеглят най-вече ежедневни трудови мигранти, което на практика демонстрира и кои са най-високо развитите и мечтани трудови пазари в страната.

Оформят се няколко забележими клъстера с доста дейна трудова миграция от прилежащи общини – индустриалната външна страна на Пловдив, дребните общини към София, центровете на туризма по Черноморието и в планините.

На места чисто административното систематизиране води до отчитане на забележителна миграция – такива образци са Тунджа и Добрич-селска община, където земеделските територии са административно отделени от градовете Ямбол и Добрич. В най-големите градове трудовата миграция няма толкоз огромна относителна тежест поради самия размер на пазара – в София, да речем, която притегля най-големият брой приходящи служащи в страната, те образуват 9% от всички заети, а във Варна – 13%. В Пловдив обаче те доближават 25%, което се дължи в огромна степен на компактната територия на общината, лимитирана от административно наложените граници на обособените прилежащи общини.

Ежедневната трудова миграция добре разказва  икономическите процеси и взаимоотношението сред обособените територии и обитаеми места в границите на икономическите центрове в страната. Именно тези процеси са изключително подобаващи за основа на бъдещи ремонти и рационализации на административното разделяне, каквито наподобяват все по-належащи.

Тя е и изключително показателна за планирането на инфраструктурата – там, където мнозина пътуват всеки ден за работа има потребност от повече и по-добре поддържани пътища. Обратно, инфраструктурата постоянно е и належащо изискване за по-далечни пътувания и лимитира капацитета за развиване на по-малките центрове с по-зле развити шосейни и железопътни връзки. Следващата седмица ще разгледаме противоположната страна на този развой – общините, които отдават най-вече служащи и действат като „ спални “ за околните стопански центрове.