30 празнични разказа идват у нас в навечерието на Коледа,

30 празнични описа идват у нас в навечерието на Коледа, с цел да зарадват дребни и огромни читатели. Най-превежданият детски създател в света съгласно ЮНЕСКО, Инид Блайтън, кани празничния дух във всеки дом със своите „ Зимни приказки ” (Изд. Сиела). 

Споделяме чудната топлинка от описа му „ Дядо Време и неговата книга ”.

♥

В НОВОГОДИШНАТА НОЩ Робин се разсъни внезапно. Седна в леглото и се заслуша. Какво ли го бе събудило?

Отвън зад прозореца се чуваха мудни, тежки стъпки и той се зачуди кой ли би могъл да се разхожда в градината измежду нощ!

Може би някой се бе изгубил в снега? Скочи от леглото и отиде до прозореца. Отвори го и се загледа на открито. Беше мрачно, само че можеше да разграничи по какъв начин нещо се движеше.

– Кой е там? – провикна се Робин и получи най-странния отговор.

– Старият дядо Време! Дойдох да събера тазгодишните шевици.

– Тазгодишните шевици! Какво имаш поради? – сподели Робин сюрпризиран. – И какво правиш в градината ни?

– Дойдох да събера и твоята шевица – отвърна остарелият човек.

– Нямам такова нещо! – сподели Робин. – Сигурно сънувате.

– Може би – сподели дядо Време. – Но моите сънища са същински. Студено е тук на открито, момче. Ако ме пуснеш да вляза, ще ти покажа някои от шевиците си.

– Може би гостната е към момента топла – сподели разчувствуван Робин. – Ще ти отворя и може да идем там за малко. Да събудя ли мама?

– О, не – сподели дядо Време. – Не събуждай никого. Хайде, пусни ме.

Робин изтича на долния етаж. Отвори безшумно входната врата и някой влезе. Робин отиде до гостната и светна лампата. Тогава за пръв път видя гостенина си.

Дядо Време беше остарял, остарял мъж. Брадата му стигаше съвсем до пода. Лицето му бе благо и замечтано, с радостни очи и тъжна уста. Със себе си носеше огромна коса и Робин се изненада, като я видя.

– Това защо е? – попита той. – Да не си я изкарал от бараката ни? С нея косим дългата трева.

– Тази коса е моя – сподели дядо Време. – С нея отронвам годините една от друга. С нея нарязвам времето.

– Колко необичайно! – сподели Робин разчувствуван. – Ще ми покажеш ли шевиците, за които говореше? Къде са? Какво са?

Дядо Време нямаше албум с шевици. Робин си бе показал, че ще види нещо сходно на албума, който майка му получаваше от индивида, който продаваше пердета. Но с изключение на косата, дядо Време не носеше нищо друго.

– Моите шевици? – сподели той. – Всички са с мен, въпреки да не можеш да ги видиш в този момент. Всеки има шевица на живота си. Брат ти също. Приятелите ти. Ще ти покажа всяка, за която попиташ.

– Искам да видя на брат ми от миналата година – сподели Робин.

Дядо Време подпря деликатно косата си. Изгаси светлината. После подвигна ръце в тъмнината и от пръстите му се спусна блестяща необятна лента, която трепереше като че ли бе жива. Бе необятна колкото масата и се спусна по нея като парче плат, с цел да може Робин да я види цялата.

– Леле мале! Каква хубост – сподели Робин. – Виж ти моят дребен брат какво красиво нещо е направил. Как го е сторил?

– Шевицата е направена от всички неща, с които е запълвал дните си – сподели дядо Време. – Хубавите моменти, когато е правил добрини, само че и тези моменти, в които е плакал от боязън или болежка. Всички те са в шевицата.

Ето тази сребриста линия е линията на обичта – той доста обича, виж каква е красива. Тази светеща нашивка са радостните му моменти – той е доста щастливо момче. А тази блестяща нашивка е една огромна доброта, която е направил по средата на годината. Свети, тъй като е ярка в паметта на всички.

– Да, помня го това – сподели Робин. – Бях си наранил крайници и нямаше по какъв начин да отида на празненство. Лени също не искаше да иде без мен и ми донесе всяка една от играчките си, тъй като му бе жалост, и даже ми даде локомотива, който толкоз доста обича. Няма да не помни какъв брой добър бе с мен. Но какво е това грозно черно леке, което се вижда?

– Тези петна се появяват, когато този, на който принадлежи шевицата, се ядоса – сподели дядо Време. – Трябва да внимава, тъй като с течение на годините петната ще стават по-големи и ще скапват шевицата напълно.

– Ах, би трябвало да го предупредя – сподели Робин. – Може ли да ми покажеш шевицата на Хари, дядо Време? Хари Джоунс. Той живее до нас. Имаш ли неговата?

– Да, довечера я събрах – сподели дядо Време. 

Шевицата, която гледаха допреди малко, изчезна и от пръстите на дядо Време се появи друга, която зае нейното място. Беше грозна и единствено една-две нашивки светеха по нея. Робин се загледа.

– Не е доста красива, нали? – сподели той.

– Не. Хари очевидно не се е справил доста добре през неговите триста шестдесет и пет дни – сподели тъжно дядо Време. – Виж, тази грозна плетеница значи лакомия и егоистичност, а ето я още веднъж и още веднъж по какъв начин скапва нашивките, които светлите конци се пробват да създадат.

– Да, Хари е лакомец – сподели Робин. – Той е само дете и счита, че всичко би трябвало да е единствено за него. А какво значат светлите влакна, дядо Време?

Дядо Време се загледа деликатно в тях. 

– Това са хубави, дебели влакна – сподели той. – Това е всичката работа, която Хари е приключил. Той работи старателно и в случай че продължава по този начин, тези светли влакна ще станат толкоз мощни, че ще преборят тъмните плетеници. Може би някой ден ще успее да направи една хубава шевица. 

Платът изчезна. Робин се замисли за миг и след това попита за още една.

– Може ли да ми покажеш на Елза, апелирам – сподели той. – Тя положително момиче. Харесвам я.

От пръстите на дядо Време се появи шевица още един път. Беше светла, красива и равна. Щеше да е съвършена, в случай че не беше скъсана тук-там.

– Прекрасна е, само че за какво е скъсана? – сподели Робин. 

–  Да, Елза би трябвало да е щастливо и мъдро момиче – сподели дядо Време. – Но, уви, виж по какъв начин скъсаните места скапват шевицата! Това е свирепост, Робин, нещо, което къса живота ни на две. Горката Елза! Трябва доста да внимава, тъй като някой ден цялата ѝ шевица ще се скъса и тя ще загуби щастието си.

–  Колко необичайно, дядо Време! – сподели Робин сюрпризиран. – Това е едно от нещата, които не мога да претърпявам в нея – какъв брой е груба към животните. Виждал съм я по какъв начин мята камъни по тях. А инак е доста блага.

–  Разкажи ѝ за нейната шевица – сподели дядо Време. – Защото един миг на свирепост скапва цялата година и от време на време повече.

–  Нека да видя на Лесли – сподели Робин. – Много смешно момче е той, дядо Време, спокоен и свенлив като мишка! Иска ми се да видя неговата шевица!

В тъмнината още веднъж проблесна шевица и тя бе доста странна! Едвам се виждаше. Не светеше и нямаше съвсем нищо за гледане. Само размазани, бледи цветове.

–  Горкото момче! – сподели дядо Време. – Страх го е от всичко. Няма нищо радостно и нищо благо в неговата шевица, единствено боязън и стеснителност. Робин, ще би трябвало да му окажеш помощ да направи по-хубава за идната година. Кажи му да събере кураж и да не се опасява да бъде добър и благ. Тогава шевицата му ще засияе.

Платът изчезна. Дядо време отиде да светне лампата. 

– Трябва да потеглям – сподели той. – Имам още доста шевици да групирам за моята книга.

– Чакай малко! – сподели Робин. – Моля те, дядо Време, може ли да видя моята?

– Да, можеш – сподели дядо Време. 

Той не светна лампата, а още веднъж подвигна странните си пръсти. От тях се спусна шевицата на всички минали дни през годината – шевицата на Робин.

Робин се загледа в нея на половина изплашен и на половина разчувствуван, чудеше се какво ли щеше да види. Пред него се простря чудна плетеница, цялата от ярки цветове, които танцуваха и блестяха. Бе обляна от сребриста светлина, само че понякога сиви петна разваляха прелестната картина.

– Ех, Робин, добре си се справил тази година – сподели удовлетворен дядо Време. – Бил си благополучен, виж по какъв начин свети шевицата. Работил си старателно, тъй като цялата е здрава и непрекъсната. Бил си добър, сребърната светлина свети, както светиш в спомените на приятелите си.

– Но дядо Време, какви са тези сиви петна? – попита комплициран Робин. – Не ми харесват.

– На мен също – сподели дядо Време. – Показват, че си развалил деня си, като не си споделил истината. Истината постоянно свети, до момента в който неистината замазва със сиво. Виж, тук не си споделил истината, както и тук, а към този момент към края на годината става все по-лошо. Оставил си този неприятен табиет да ти скапе шевицата.

– Да – сподели компрометиран Робин. – Все повече лъжи приказвам, знам. Мама все това ми споделя. Не знаех, че ще ми скапват шевицата обаче. Ще бъда доста деликатен идната година и няма да кажа даже една лъжа. Ще направя в действителност красива шевица.

– Внимавай и нещо друго да не я скапе – сподели дядо Време. – Ще дойда идната година да ти я покажа отново. Сега сбогом, би трябвало да потеглям. Вече се стоплих и в действителност ми беше прелестно да си поговорим.

– И на мен също! Беше хубаво – сподели Робин. – Много благодаря, дядо Време!

Старият човек се измъкна от къщата и Робин се върна в леглото. Цяла нощ сънува миналогодишните шевици и когато се разсъни, не можа да реши дали всичко е било сън, или реалност.

– Нищо, ще схвана на идната новогодишна нощ – сподели си Робин. – Ще се оглеждам за остарелия човек и тогава ще науча. Надявам се шевицата ми да е красива.

Вие желаете ли да видите вашата? Каква мислите, че ще е? Аз бих желал да знам. 

Из: „ Зимни приказки ”, Инид Блайтън, Изд. Сиела, 2018