Джорджа Мелони възражда идеята за мост до Сицилия, който вече струва 13,5 млрд. евро
3,2 км е най-тясната точка на протока Месина, разделящ италианския остров Сицилия и континенталната част на страната. В сряда (към момента на публицистичното привършване на този текст съвещанието е в ход) държавното управление на Джорджа Мелони би трябвало да утвърди строителството на мост за 13,5 милиарда евро, свързващ двата бряга. Така то ще възроди спорен план на десетилетия, който през днешния ден Рим към този момент показва като основен за националната сигурност. Решението демонстрира по какъв начин мегапроекти, замразени поради стопански и инженерни провокации, могат да се трансфорат в инструмент на геополитиката, когато стратегическите причини надделеят над икономическите.
От Одисей до Мелони
Бурните води на месинския пролив са увековечени в омировата " Одисея ", като опитите да се построи мост на това място датират още от древността. В наши дни концепцията да се свърже Сицилия с континента се заражда с обединяването на Италия през XIX век. До 1970 година планът е разгласен за народен приоритет, защото е от решаващо значение за икономическото развиване на един от най-бедните райони в страната.
Въпреки това, през годините актуалните старания за създаване на моста неведнъж се провалят. От една страна поради нестабилните обществени финанси на Италия, а от друга поради подозренията по отношение на икономическата потребност и градивната резистентност на плана. Друга спънка са жителите на град Месина, които също се борят от години да спрат плана, който ще изисква големи промени в обитаемото място, в това число пренасяне на жп гарата.
Първият контракт за моста е подписан през 2005 година от тогавашния министър председател Силвио Берлускони. Той е на стойност 3,9 милиарда евро, само че планът е замразен единствено няколко месеца по-късно в резултат рухването на държавното управление. При завръщането си на власт две години по-късно, Берлускони се пробва да възроди концепцията за мост над протока, свързващ Йонийско с Тиренско море, само че през 2011 година Италия е разтърсена от дългова рецесия и планът пропада още веднъж.
През икономическа към военна потребност
В наши дни държавното управление на Мелони премисля плана като метод страната да извърши уговорката си към НАТО за увеличение на военните разноски. Както всички съдружници от алианса, Италия е поела ангажимент да усили годишните си разноски за защита до 5% от Брутният вътрешен артикул (БВП) на страната. Това би трябвало да се случи в границите на 10 години, като 1,5% са планувани за стратегическа инфраструктура.
Италианското държавно управление желае да включи цената на моста като част от тези старания. За тази цел към този момент интензивно акцентира стратегическото му значение в Средиземно море, където се счита, че Русия се стреми да усили въздействието си. " Мостът над протока Месина е основна инфраструктура за военната подвижност, поради базите на НАТО в Южна Италия ", написа в държавен отчет от април, определящ плана " от извънреден публичен интерес ". Според него оборудването ще улесни напредването на италиански и съюзнически сили в геополитически сензитивното Средиземноморие. По време на срещата на върха на НАТО през юни Джорджа Мелони изясни, че " виждаме по какъв начин Русия от ден на ден се проектира в Средиземно море ", до момента в който италиански стратези показаха възходящи опасения за връзките на Москва с Либия.
Не всички специалисти обаче са съгласни. Алесандро Мароне от Римския институт за интернационалните въпроси счита, че Рим " уголемява концепцията " за военно оборудване, защото фокусът на НАТО е бързото прекачване на войски от Западна Европа в посока източния фланг. По думите му Италия би трябвало да модернизира пристанища, летища и пътища, а не да влага в мост, който няма да е от стратегическо значение. Критиците на плана предизвестяват още, че мостът може да се трансформира в накърнимост и ще изисква отбрана от въздух и море. Според Мароне, въпреки да е лесна алегорична цел, той няма значение за придвижването на италиански и съюзнически войски към Балтика или Полша.
Изпълнителят
Още в далечната 2003 година за играждането на мегасъоръжението е подписан концесионен контракт с италаинското сдружение Stretto di Messina SpA. Мажоритарен притежател с малко над 55% % в него е Министерство на стопанската система и финансите. Капиталът на сдружението е повече от 672,5 млн. евро. Според активността е обновена след законови разпореждания, издадени през 2023 година Според него цената на плана в размер на 13.5 милиарда евро е напълно покрита в бюджета за тази година. Очакванията са мостът да бъде приключен към 2032 г.
От Одисей до Мелони
Бурните води на месинския пролив са увековечени в омировата " Одисея ", като опитите да се построи мост на това място датират още от древността. В наши дни концепцията да се свърже Сицилия с континента се заражда с обединяването на Италия през XIX век. До 1970 година планът е разгласен за народен приоритет, защото е от решаващо значение за икономическото развиване на един от най-бедните райони в страната.
Въпреки това, през годините актуалните старания за създаване на моста неведнъж се провалят. От една страна поради нестабилните обществени финанси на Италия, а от друга поради подозренията по отношение на икономическата потребност и градивната резистентност на плана. Друга спънка са жителите на град Месина, които също се борят от години да спрат плана, който ще изисква големи промени в обитаемото място, в това число пренасяне на жп гарата.
Първият контракт за моста е подписан през 2005 година от тогавашния министър председател Силвио Берлускони. Той е на стойност 3,9 милиарда евро, само че планът е замразен единствено няколко месеца по-късно в резултат рухването на държавното управление. При завръщането си на власт две години по-късно, Берлускони се пробва да възроди концепцията за мост над протока, свързващ Йонийско с Тиренско море, само че през 2011 година Италия е разтърсена от дългова рецесия и планът пропада още веднъж.
През икономическа към военна потребност
В наши дни държавното управление на Мелони премисля плана като метод страната да извърши уговорката си към НАТО за увеличение на военните разноски. Както всички съдружници от алианса, Италия е поела ангажимент да усили годишните си разноски за защита до 5% от Брутният вътрешен артикул (БВП) на страната. Това би трябвало да се случи в границите на 10 години, като 1,5% са планувани за стратегическа инфраструктура.
Италианското държавно управление желае да включи цената на моста като част от тези старания. За тази цел към този момент интензивно акцентира стратегическото му значение в Средиземно море, където се счита, че Русия се стреми да усили въздействието си. " Мостът над протока Месина е основна инфраструктура за военната подвижност, поради базите на НАТО в Южна Италия ", написа в държавен отчет от април, определящ плана " от извънреден публичен интерес ". Според него оборудването ще улесни напредването на италиански и съюзнически сили в геополитически сензитивното Средиземноморие. По време на срещата на върха на НАТО през юни Джорджа Мелони изясни, че " виждаме по какъв начин Русия от ден на ден се проектира в Средиземно море ", до момента в който италиански стратези показаха възходящи опасения за връзките на Москва с Либия.
Не всички специалисти обаче са съгласни. Алесандро Мароне от Римския институт за интернационалните въпроси счита, че Рим " уголемява концепцията " за военно оборудване, защото фокусът на НАТО е бързото прекачване на войски от Западна Европа в посока източния фланг. По думите му Италия би трябвало да модернизира пристанища, летища и пътища, а не да влага в мост, който няма да е от стратегическо значение. Критиците на плана предизвестяват още, че мостът може да се трансформира в накърнимост и ще изисква отбрана от въздух и море. Според Мароне, въпреки да е лесна алегорична цел, той няма значение за придвижването на италиански и съюзнически войски към Балтика или Полша.
Изпълнителят
Още в далечната 2003 година за играждането на мегасъоръжението е подписан концесионен контракт с италаинското сдружение Stretto di Messina SpA. Мажоритарен притежател с малко над 55% % в него е Министерство на стопанската система и финансите. Капиталът на сдружението е повече от 672,5 млн. евро. Според активността е обновена след законови разпореждания, издадени през 2023 година Според него цената на плана в размер на 13.5 милиарда евро е напълно покрита в бюджета за тази година. Очакванията са мостът да бъде приключен към 2032 г.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ