25-годишната Златина повече от година живее в Лондон. Избира да

25-годишната Златина повече от година живее в Лондон. Избира да замине със своя избраник за британската столица, тъй като, както доста други младежи, не вижда вероятност за развиване в родината ни. Какъв е животът на един младеж отвън България и усеща ли се смяна след Brexit, Златина споделя за „ Пазарджишка Марица “.

– Злати, какво те накара да заминеш?
– Липсата на каквото и да е реализация, неналичието на метод да изкараш прилични пари по почтен метод. Учиш 4 години и най-после не знаеш за какво си си дал парите. Или си намираш работа, която няма нищо общо със специалността ти. Какво може да си разреши човек с 300 лева заплата, даже и в Пазарджик. С моя избраник взехме решение и заминахме, към този момент повече от година сме в Лондон, само че есента отпътуваме за Германия.
– Защо, не си удовлетворена от Лондон? Усеща ли се смяната след
Brexit?
– Ако погледнеш по-повърхностно на нещата, сякаш нищо не се е трансформирало в Англия, само че не е тъкмо по този начин. Продължават да дават документи на новодошлите, само че не става толкоз елементарно, колкото преди. Когато аз и мъжът ми дойдохме предходната година много бързо си уредихме нещата, само че наши познати сега чакат доста, с цел да получат и най-елементарни документи. Чета по групите във фейсбук, хората са много неспокойни и доста компликации срещат. Моят мъж се опита да си откри втора работа, само че това не се случва, а той има всички нужни документи. Аз работя в областта на почистването и там нещата не са като преди. Вече не е толкоз налично – когато започнах, никой не се интересуваше мога ли да приказвам езика, или не. Сега клиентите имат претенциите да приказваш британски. Чета разнообразни публикации, на доста места написа, че стартират съкращения в множеството сфери.
– Усеща ли се дискриминирането?
– В Англия постоянно е имало дискриминация, само че в този момент се усеща доста повече. Ще опиша случай от през вчерашния ден. Собственикът на една от къщите, които шетам, ме попита от кое място съм. Първо допусна, че съм испанка, само че аз му отговорих, че съм българка. При което последва имитация от негова страна „ О, България “, с звук, който подсказваше, че е покъртен. Но това не е нищо. Миналата седмица жена, също занимаваща се с разчистване, беше получила писмо, което показа в една от групите на българите в Лондон. Текстът гласеше, че всички източноевропейци, румънци и българи са отпадъци и би трябвало да изоставен, тъй като не са мечтани. Много неприятна история.

– Има ли разлика в заплащането?
– Може да се каже, че заплащането е същото, само че като понижа работата, няма по какъв начин да изкарваш същите пари.Това е една от аргументите, поради която напущаме Англия.
– Но няма да се върнете в България?
– Не, отпътуваме при родственици в Германия.
– Защо тъкмо Германия?
– Не съм била в Германия, не съм сигурна, само че от братовчед си знам, че немците са по-толерантни от англичаните. Той също е живял в Лондон, тъй че може да направи параленост.
– И въпреки всичко – мислиш ли вид, в който се връщаш в Пазарджик, в България?
– Много желаеме и двамата с мъжа ми да се върнем, само че не виждам по какъв начин бихме могли да се оправим в България на този стадий. Банално е към този момент да приказваме по какъв начин младите нямат шансове, това всеки го знае. А като приказваме за Пазарджик, там пък възможностите са още по-малки. Младите хора желаят фамилии, желаят деца, но доста мъчно се случва в България това. Не е невероятно, само че е пъклен комплицирано.
– Познаваш ли доста пазарджиклии в Лондон? С какви настройки са?
– Има доста пазарджиклии освен в Лондон, само че и в другите градове. Повечето още не знаят какво решение да вземат, само че в случай че работата намалее още, несъмнено ще стартират да мислят за разновидности. А за какъв брой от тях това ще е България – не знам.