21 май е един от магическите празници в народния ни

21 май е един от магическите празници в националния ни календар, който съчетава езически и християнски традиции. От една страна, на този ден хората почитат паметта на двамата светци, вървят на черква, подаряват иконите им с блага, молят се за здраве и благодат. От друга – това е  празникът, обвързван и със забележителния обред на нестинарството – танц върху жарава, езическия реверанс пред огнените божества, свързани с култа към Слънцето.

Свети свети Константин и Елена е и празник, който отбелязва прехода от пролет към лято. Свети свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави, от двете страни на кръста, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.

Празникът стартира няколко дни преди 21 май – със събиране на средства за общ курбан, а също с разчистване и коригиране на изворите и кладенците на селата. Общоселското приношение на животно (бик, овца) се прави до църквата на особено място – курбан. Курбани се вършат и на аязмото, и в двора на конака. Според някои сведения избира се животното да бъде бяло и да е на нечетен брой години. Освен животно, на Св. св. Константин и Елена се принасят и обредни хлябове.

В навечерието на празника се правят тържествени визити при главния нестинар. Процесиите отпред с попа са в селото или до прилежащи села, като нестинарите се събират у основния нестинар и с „ опашатите икони “ /икони с дръжка отдолу/, тъпани и гайди потеглят от къща на къща, с цел да няма болест. Навсякъде ги посрещат добре, даряват ги с пари и гощават на софра. На мегдана предварително се подготвя огромна клада от дърва.

Според народното поверие играта в огъня е Божия дарба. Нестинари стават и мъже и жени /главно жени/, като нормално са от едни и същи родове – предава се по завещание. Деца и старци не влизат в огъня. Особено място в нестинарското общество заема т.нар. „ основен или пръв нестинар “, най-често това е жена, най-възрастната, която най-продължително устоя в огъня. Именно в нейната къща, се намира „ столнината “на нестинарите.

„ Столнината “, или „ конакът “ съставлява един дребен параклис, в който се пазят свещените икони на  Св. св. Константин и Елена, в червени калъфи, а на стените висят един или два тъпана /свещените нестинарски тъпани/, на които се думка единствено в деня на нестинарските игри. Там се пазят също и „ опашатите икони ” на светците, носени единствено в този ден.

На 21 май, още с изгряването на слънцето, всички пременени се събират пред църквата, откъдето след празничната работа се насочат към „ конака “. Там основната нестинарка ги посреща и гощава. След като всички се помолят на Св. св. Константин и Елена, дружно с иконата с облиците им, под ударите на нестинарските тъпани и звуците на гайда, се насочат към аязмото на светците край селото. Там свещеникът отслужва литургия и благославя донесените курбани. Започва гощавка и забавление – панаир, извиват се хора, пеят се песни, организират се надпревари и битки.

Когато се мръкне, всички се връщат в селото, където на площада е горял огънят, след който е останала единствено жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват още веднъж „ нестинарска свирня “ и хорото продължава, а нестинарите се приготвят за своя танц. Така, под съпровода на тъпана и държейки иконата на Свети свети Константин и Елена нестинарите влизат в огъня.

Стъпквайки на жаравата, те танцуват танц, наподобяващ по-скоро на транс. Докато извършват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, приказват с мъртвите, пророкуват. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След танците нестинарите нямат рани по ходилата си. Някъде след нестинарските игри всички се събират още веднъж на обща софра.

Наричат празника още Костадиновден – последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката ”, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал ”. Затова се празнува за предотвратяване от градушка.

По традиция празникът се отбелязва в продължение на три дни – до 23 май, като през втория и третия ден нестинарите и други съселяни се събират у основния нестинар на селото с дарове и там не престават веселбата, яденето, пиенето и танците.

Мъжете, които си харесат младоженка на този ден се смятат за огромни късметлии, защото тя ще бъде отлична стопанка и ще ги подари със синове.

В някои български краища на този ден момчета и девойки в предженитбена възраст, както на Гергьовден, връзват люлки на плодно или крепко дърво (бук или дъб), люлеят се и пеят любовни песни.

В равнинните села в Централна Северна България на този празник кършат филизите на лозите, по тази причина го назовават Кършан – след привършване на тази активност край лозята се провежда обща софра с вино, песни и хора.

Сред християните в Родопите денят на Св. св. Константин и Елена е прочут като Предой, Предуй, Мандра или Отбив. Поради по-късното настъпване на пролетта в планината и опцията да бъдат изведени овцете на паша, на този празник се съблюдават пастирските обреди, които в други български области са присъщи за Гергьовден. Около празника или на самия ден стопаните изкарват стадата си и ги събират на няколко общи мандри край селото. Тогава се отделят агнетата от майките, стартира общото доене на млякото и разпределянето му сред стопаните.

След привършване на доенето стопаните и овчарите сядат на обща софра. На нея, сходно на Гергьовден, се сервира от прясно издоеното мляко и други млечни творби, като кисело мляко, сирене, извара и така нататък Задължително се коли курбан – в деня преди празника от стадото се избира някое от най-охранените агнета или шилета. В едни селища някой от стопаните дава животното, а останалите събират обща сума и го заплащат, а в други случаи курбанът се подарява „ от сърце “.