Доста съмнително: Посещенията на агенти на ГРУ съвпадат с взривове и в България
21 март 2015 година Около 19.30 часа мощни гърмежи отекват в небето над село Иганово край Сопот. Местните хора под паника стартират да се изтеглят, тъй като знаят, че наоколо се намира база на държавното дружество „ Вазовски машиностроителни фабрики “, по-известно като ВМЗ „ Сопот “. То създава противотанкови снаряди, авиационни ракети и други муниции.
Само три седмици по-късно, в утринните часове на 14 април 2015 година, Иганово още веднъж е огласено от серия гърмежи. Властите към този момент намерено позволяват версията за бойкот, тъй като повторните детонации се случват директно преди отварянето въз основата след първия случай. Започва следствие, което обаче не стига до средата – аргументите за тези гърмежи не са известни и до през днешния ден.
Години по-късно обаче ще стане ясно, че детонациите съответстват с визити в България на няколко сътрудници на съветското военно разузнаване (ГРУ), обвинени за отравянето на оръжейния магнат Емилиян Гебрев на 27 април 2015 година
Последните разкрития в Чехия за съветска интервенция при сходен случай във боен склад във Врбетице на 16 октомври 2014 година направиха още веднъж настоящ въпроса какви са аргументите за серия произшествия в българската оръжейна промишленост по същото време. Общото сред всички тях е, че за към момента не са получили публично пояснение.
Версията на държавното управление в Чехия е, че става дума за опит на съветските служби да нарушат снабдяването на армията на Украйна с муниции в миг, когато военните дейности в източната част на страната към този момент са почнали. Русия поддържа сепаратистите в Донбас и към този момент е анексирала полуостров Крим.
Тогава Украйна стартира да търси контакти с други страни от някогашния Варшавски контракт, които имат остаряло и ненужно въоръжение, което е съвместимо с това на украинската войска. България е такава страна. Свободна Европа беседва с няколко висши представители на ръководството в тези години, които потвърдиха за засилено военно съдействие сред София и Киев, само че не пожелаха да бъдат представени.
По същото време в България стартират да избухват военни хранилища и индустриални мощности. Става дума за общо шест гърмежа през 2014 и 2015 година, за които към момента няма нито един наказан. Няма и удостоверение дали ГРУ има отношение към някой от случаите. Съществуват съвпадения, станали известни след публикуването на данните за придвижването на няколко съветски офицери, осветени като чиновници на конфиденциален отряд в ГРУ.
Той носи номера 29155 и през последните години е обект на разнообразни интернационалните следствия. Негови сътрудници бяха разпознати от издания, като Белингкат, Шпигел, Би Би Си, Инсайдър и Ню Йорк Таймс, като виновни за отравянията на Емилиян Гебрев през 2015 година в София, някогашния двоен съветски сътрудник Сергей Скрипал през 2018 година в Солсбъри и други случаи.
Взривове и визити
На 28 февруари 2014 година мъж почина при гърмеж в оръжейния комплекс на „ Арсенал “. На 8 август същата година 10 души пострадаха при серия гърмежи във военния цех „ ТЕРЕМ – Цар Самуил “ в Костенец. По-малко от два месеца по-късно, на 1 октомври, 15 души починаха, а двама бяха ранени при гърмеж в завода „ Миджур “ в Горни Лом, а на 19 декември 2014 година един човек почина при детонация в частна компания за произвеждане на патрони и ловни боеприпаси в Мъглиж.
Прокуратурата внесе в съда обвинителен акт единствено за един от тези случаи – този в Горни Лом, само че на първа инстанция четиримата подсъдими бяха оправдани. Липсва обществена информация какво е станало с следствията на останалите произшествия.
Част от хронологията на тези гърмежи се припокрива с данни на Белингкат, Шпигел и Инсайдър за серия визити в България на сътрудника на ГРУ Владимир Моисеев, употребяващ псевдонима „ Владимир Попов “. Негови идвания в страната са регистрирани през март, септември, ноември и декември 2014 година
Още по-очевидно е съвпадението сред двата случая във ВМЗ „ Сопот “ край село Иганово през март и април 2015 година, предшестващи отравянето на Емилиян Гебрев, сина му Христо и индустриалния шеф на компанията му ЕМКО Валентин Тахчиев.
Взривовете там се случват в миг, когато в България непрестанно идват и си отиват най-малко шестима съветски сътрудници. През февруари 2015 година в София идват Денис Сергеев и Сергей Лютенко, употребяващи подправените си самоличности „ Сергей Федотов “ и „ Сергей Павлов “. След тях идват още трима други сътрудници, а най-после още веднъж Владимир Моисеев.
Непосредствено преди отравянето на Гебрев в края на април 2015 година, в Бургас идват Денис Сергеев и Егор Гордиенко, разпознат като „ Георги Горшков “. За последния Белингкат писа, че е бил разпознат по фотография от Гебрев.
Свързани обвинени
През последната седмица България се оказа в епицентъра на абсурда сред Прага и Москва, откакто стана ясно, че при гърмежите във Врбетице е била унищожена продукция точно на Гебрев.
Като обвинени за тези детонации чешкият министър председател Андрей Бабиш уточни руснаците Александър Мишкин и Анатоли Чепига. Същите сега се търсят от английските управляващи за отравянето на Скрипал с новичок и бяха разпознати през 2019 година от Би Би Си и Белингкат като подчинени на Денис Сергеев, употребяващ псевдонима „ Сергей Федотов “.
В началото на 2020 година пък българската прокуратура упрекна задочно за отравянето на Гебрев руснак с името Сергей Федотов, употребяващ псевдоним с букви Д.В.С. Заедно с него бяха подведени под отговорност Георги Горшков, ползващ псевдоним с букви Е.А.Г. и Сергей Павлов под псевдоним с букви С.В.Л.
Няколко дни по-късно английският уебсайт Белингкат и негови сътрудници в Русия и Швейцария потвърдиха, че тези имена са псевдоними, а в действителност става въпрос за сътрудниците на ГРУ Денис Сергеев, Егор Гордиенко и Сергей Лютенко. От тези разкрития ставаше ясно, че Сергеев е пътувал до Англия по време на офанзивата против Скрипал, както и няколко пъти до България преди и по време на покушението против Гебрев. Последното беше доказано публично от прокуратурата в София.
Българското следствие обаче се засилва едвам след разкритията на английските управляващи за отравянето на Скрипал. По данни на самия Гебрев досъдебното произвеждане беше спряно през август предходната година. Впоследствие съдът обаче анулира определението за прекъсване. Какво се случва сега с хода на производството обаче не е ясно.
Свободна Европа насочи няколко въпроса до прокуратурата за статута на делото, както и дали чешките управляващи са потърсили подпомагане от българските проверяващи, само че отговори не бяха получени. Без отговор остава към този момент и запитването дали държавното обвиняване към момента се занимава с двата гърмежа в хранилища и индустриални мощности на ВМЗ „ Сопот “ в село Иганово от 21 март и 14 април 2015 година
Бившият основен секретар на Министерство на вътрешните работи Георги Костов тогава съобщи, че са вероятни „ всички версии за зародилите гърмежи в Иганово “. От икономическото министерство, което е принципал на предприятието, насочиха вниманието към специфичните служби, „ които би трябвало да дадат отговор “ за какво за по-малко от месец в него се случват два гърмежа. Местните управляващи пък непосредствено позволиха, че може да става въпрос за бойкот. Официален отговор какво се е случило липсва и до през днешния ден.
Въпроси и подозрения
„ Оръжейната промишленост си е рискова, случват се произшествия. Така са издигнати индустриалните процеси, че при случай да има минимални провали и последици, само че шест гърмежа за по-малко от две години, това към този момент става много подозрително “, разяснява пред Свободна Европа някогашният длъжностен боен министър в кабинета на Марин Райков (2013) проф. Тодор Тагарев.
По думите му „ даже да допуснем, че част от аргументите са софтуерни “, също толкоз допустимо би било догатката, че „ има човешка интервенция в някои от тези случаи “.
„ Като знаем какво е съветското въздействие в България, какви са съветските ползи и по какъв начин нашата политика по продажба и реекспорт на въоръжение опонира от време на време на съветските ползи, не ми наподобява нелогично да има такава интервенция – аналогична на тази, за която чешкият министър председател показа свидетелства “, счита някогашният длъжностен министър на защитата.
Според Тагарев най-големият проблем в тази обстановка е, че българските управляващи не разсейват сходни подозрения, защото даже не споделят информация дали са направили дейно следствие.
„ Проблемно за нас е, че ние не научаваме за това от българските управляващи, от службите за сигурност, които би трябвало да работят в такива случаи и да ни осведомят, било то директно, посредством прокуратурата или по различен метод, а получаваме информация от други страни и самостоятелни следствия. Това е притеснителното за мен. “
По сходен метод разсъждава и някогашният длъжностен министър на защитата в кабинета на Георги Близнашки (2014) Велизар Шаламанов, който неотдавна беше определен за народен представител от „ Демократична България “.
В сряда той внесе в Народното събрание дружно с сътрудника си Мартин Димитров писмен въпрос до премиера в оставка Бойко Борисов за това дали е получавал данни от българските служби за непозната интервенция при някоя от детонациите в оръжейни фабрики и хранилища през последното десетилетие. Както и дали такива доказателства са били излъчени на прокуратурата.
„ Искаме да научим това от премиера, тъй като аз имам някакви персонални подозрения, само че нямам никакви данни и по тази причина използваме тази парламентарна процедура “, съобщи Шаламанов пред Свободна Европа.
Какво ще стане?
Въпреки всички тези подозрения и въпроси без отговор, проф. Тагарев счита, че все по-есклиращото напрежение сред Европейския съюз, НАТО и Русия може да промени и държанието на българските управляващи по сходни чувствителни до момента тематики.
„ Самият факт, че прокуратурата не пожела в продължение на години да разгласи някаква информация [за гърмежите във ВМЗ „ Сопот “], сходно на делото за отравянето на Гебрев, демонстрира, че сме прекомерно свенливи в следствието на случаи, в които се допуска, че може да има съветска интервенция “, разяснява някогашният длъжностен министър.
На фона на последните чешки разкрития обаче той чака управляващите в България „ малко по-открито и по-енергично “ да стартират да работят в отговор на подозрения за задгранична интервенция във вътрешните ѝ работи, в тази ситуация – от Русия.
Подобен апел имаше преди два дни и от компанията на Емилиян Гебрев. Тя популяризира отворено писмо до основния прокурор Иван Гешев, в което изрази вяра, че „ разкритията за терористичния акт в Чешката република ще дадат подтик на спряното още веднъж от ръководената от Вас прокуратура следствие на терористичния акт против нас, на българска територия “.
Ден по-рано от ЕМКО припомниха, че и до през днешния ден не е известно дали гърмежите във ВМЗ „ Сопот “, предхождащи отравянето на Гебрев, въобще са разследвани.
Борис Митов, "Свободна Европа "
Само три седмици по-късно, в утринните часове на 14 април 2015 година, Иганово още веднъж е огласено от серия гърмежи. Властите към този момент намерено позволяват версията за бойкот, тъй като повторните детонации се случват директно преди отварянето въз основата след първия случай. Започва следствие, което обаче не стига до средата – аргументите за тези гърмежи не са известни и до през днешния ден.
Години по-късно обаче ще стане ясно, че детонациите съответстват с визити в България на няколко сътрудници на съветското военно разузнаване (ГРУ), обвинени за отравянето на оръжейния магнат Емилиян Гебрев на 27 април 2015 година
Последните разкрития в Чехия за съветска интервенция при сходен случай във боен склад във Врбетице на 16 октомври 2014 година направиха още веднъж настоящ въпроса какви са аргументите за серия произшествия в българската оръжейна промишленост по същото време. Общото сред всички тях е, че за към момента не са получили публично пояснение.
Версията на държавното управление в Чехия е, че става дума за опит на съветските служби да нарушат снабдяването на армията на Украйна с муниции в миг, когато военните дейности в източната част на страната към този момент са почнали. Русия поддържа сепаратистите в Донбас и към този момент е анексирала полуостров Крим.
Тогава Украйна стартира да търси контакти с други страни от някогашния Варшавски контракт, които имат остаряло и ненужно въоръжение, което е съвместимо с това на украинската войска. България е такава страна. Свободна Европа беседва с няколко висши представители на ръководството в тези години, които потвърдиха за засилено военно съдействие сред София и Киев, само че не пожелаха да бъдат представени.
По същото време в България стартират да избухват военни хранилища и индустриални мощности. Става дума за общо шест гърмежа през 2014 и 2015 година, за които към момента няма нито един наказан. Няма и удостоверение дали ГРУ има отношение към някой от случаите. Съществуват съвпадения, станали известни след публикуването на данните за придвижването на няколко съветски офицери, осветени като чиновници на конфиденциален отряд в ГРУ.
Той носи номера 29155 и през последните години е обект на разнообразни интернационалните следствия. Негови сътрудници бяха разпознати от издания, като Белингкат, Шпигел, Би Би Си, Инсайдър и Ню Йорк Таймс, като виновни за отравянията на Емилиян Гебрев през 2015 година в София, някогашния двоен съветски сътрудник Сергей Скрипал през 2018 година в Солсбъри и други случаи.
Взривове и визити
На 28 февруари 2014 година мъж почина при гърмеж в оръжейния комплекс на „ Арсенал “. На 8 август същата година 10 души пострадаха при серия гърмежи във военния цех „ ТЕРЕМ – Цар Самуил “ в Костенец. По-малко от два месеца по-късно, на 1 октомври, 15 души починаха, а двама бяха ранени при гърмеж в завода „ Миджур “ в Горни Лом, а на 19 декември 2014 година един човек почина при детонация в частна компания за произвеждане на патрони и ловни боеприпаси в Мъглиж.
Прокуратурата внесе в съда обвинителен акт единствено за един от тези случаи – този в Горни Лом, само че на първа инстанция четиримата подсъдими бяха оправдани. Липсва обществена информация какво е станало с следствията на останалите произшествия.
Част от хронологията на тези гърмежи се припокрива с данни на Белингкат, Шпигел и Инсайдър за серия визити в България на сътрудника на ГРУ Владимир Моисеев, употребяващ псевдонима „ Владимир Попов “. Негови идвания в страната са регистрирани през март, септември, ноември и декември 2014 година
Още по-очевидно е съвпадението сред двата случая във ВМЗ „ Сопот “ край село Иганово през март и април 2015 година, предшестващи отравянето на Емилиян Гебрев, сина му Христо и индустриалния шеф на компанията му ЕМКО Валентин Тахчиев.
Взривовете там се случват в миг, когато в България непрестанно идват и си отиват най-малко шестима съветски сътрудници. През февруари 2015 година в София идват Денис Сергеев и Сергей Лютенко, употребяващи подправените си самоличности „ Сергей Федотов “ и „ Сергей Павлов “. След тях идват още трима други сътрудници, а най-после още веднъж Владимир Моисеев.
Непосредствено преди отравянето на Гебрев в края на април 2015 година, в Бургас идват Денис Сергеев и Егор Гордиенко, разпознат като „ Георги Горшков “. За последния Белингкат писа, че е бил разпознат по фотография от Гебрев.
Свързани обвинени
През последната седмица България се оказа в епицентъра на абсурда сред Прага и Москва, откакто стана ясно, че при гърмежите във Врбетице е била унищожена продукция точно на Гебрев.
Като обвинени за тези детонации чешкият министър председател Андрей Бабиш уточни руснаците Александър Мишкин и Анатоли Чепига. Същите сега се търсят от английските управляващи за отравянето на Скрипал с новичок и бяха разпознати през 2019 година от Би Би Си и Белингкат като подчинени на Денис Сергеев, употребяващ псевдонима „ Сергей Федотов “.
В началото на 2020 година пък българската прокуратура упрекна задочно за отравянето на Гебрев руснак с името Сергей Федотов, употребяващ псевдоним с букви Д.В.С. Заедно с него бяха подведени под отговорност Георги Горшков, ползващ псевдоним с букви Е.А.Г. и Сергей Павлов под псевдоним с букви С.В.Л.
Няколко дни по-късно английският уебсайт Белингкат и негови сътрудници в Русия и Швейцария потвърдиха, че тези имена са псевдоними, а в действителност става въпрос за сътрудниците на ГРУ Денис Сергеев, Егор Гордиенко и Сергей Лютенко. От тези разкрития ставаше ясно, че Сергеев е пътувал до Англия по време на офанзивата против Скрипал, както и няколко пъти до България преди и по време на покушението против Гебрев. Последното беше доказано публично от прокуратурата в София.
Българското следствие обаче се засилва едвам след разкритията на английските управляващи за отравянето на Скрипал. По данни на самия Гебрев досъдебното произвеждане беше спряно през август предходната година. Впоследствие съдът обаче анулира определението за прекъсване. Какво се случва сега с хода на производството обаче не е ясно.
Свободна Европа насочи няколко въпроса до прокуратурата за статута на делото, както и дали чешките управляващи са потърсили подпомагане от българските проверяващи, само че отговори не бяха получени. Без отговор остава към този момент и запитването дали държавното обвиняване към момента се занимава с двата гърмежа в хранилища и индустриални мощности на ВМЗ „ Сопот “ в село Иганово от 21 март и 14 април 2015 година
Бившият основен секретар на Министерство на вътрешните работи Георги Костов тогава съобщи, че са вероятни „ всички версии за зародилите гърмежи в Иганово “. От икономическото министерство, което е принципал на предприятието, насочиха вниманието към специфичните служби, „ които би трябвало да дадат отговор “ за какво за по-малко от месец в него се случват два гърмежа. Местните управляващи пък непосредствено позволиха, че може да става въпрос за бойкот. Официален отговор какво се е случило липсва и до през днешния ден.
Въпроси и подозрения
„ Оръжейната промишленост си е рискова, случват се произшествия. Така са издигнати индустриалните процеси, че при случай да има минимални провали и последици, само че шест гърмежа за по-малко от две години, това към този момент става много подозрително “, разяснява пред Свободна Европа някогашният длъжностен боен министър в кабинета на Марин Райков (2013) проф. Тодор Тагарев.
По думите му „ даже да допуснем, че част от аргументите са софтуерни “, също толкоз допустимо би било догатката, че „ има човешка интервенция в някои от тези случаи “.
„ Като знаем какво е съветското въздействие в България, какви са съветските ползи и по какъв начин нашата политика по продажба и реекспорт на въоръжение опонира от време на време на съветските ползи, не ми наподобява нелогично да има такава интервенция – аналогична на тази, за която чешкият министър председател показа свидетелства “, счита някогашният длъжностен министър на защитата.
Според Тагарев най-големият проблем в тази обстановка е, че българските управляващи не разсейват сходни подозрения, защото даже не споделят информация дали са направили дейно следствие.
„ Проблемно за нас е, че ние не научаваме за това от българските управляващи, от службите за сигурност, които би трябвало да работят в такива случаи и да ни осведомят, било то директно, посредством прокуратурата или по различен метод, а получаваме информация от други страни и самостоятелни следствия. Това е притеснителното за мен. “
По сходен метод разсъждава и някогашният длъжностен министър на защитата в кабинета на Георги Близнашки (2014) Велизар Шаламанов, който неотдавна беше определен за народен представител от „ Демократична България “.
В сряда той внесе в Народното събрание дружно с сътрудника си Мартин Димитров писмен въпрос до премиера в оставка Бойко Борисов за това дали е получавал данни от българските служби за непозната интервенция при някоя от детонациите в оръжейни фабрики и хранилища през последното десетилетие. Както и дали такива доказателства са били излъчени на прокуратурата.
„ Искаме да научим това от премиера, тъй като аз имам някакви персонални подозрения, само че нямам никакви данни и по тази причина използваме тази парламентарна процедура “, съобщи Шаламанов пред Свободна Европа.
Какво ще стане?
Въпреки всички тези подозрения и въпроси без отговор, проф. Тагарев счита, че все по-есклиращото напрежение сред Европейския съюз, НАТО и Русия може да промени и държанието на българските управляващи по сходни чувствителни до момента тематики.
„ Самият факт, че прокуратурата не пожела в продължение на години да разгласи някаква информация [за гърмежите във ВМЗ „ Сопот “], сходно на делото за отравянето на Гебрев, демонстрира, че сме прекомерно свенливи в следствието на случаи, в които се допуска, че може да има съветска интервенция “, разяснява някогашният длъжностен министър.
На фона на последните чешки разкрития обаче той чака управляващите в България „ малко по-открито и по-енергично “ да стартират да работят в отговор на подозрения за задгранична интервенция във вътрешните ѝ работи, в тази ситуация – от Русия.
Подобен апел имаше преди два дни и от компанията на Емилиян Гебрев. Тя популяризира отворено писмо до основния прокурор Иван Гешев, в което изрази вяра, че „ разкритията за терористичния акт в Чешката република ще дадат подтик на спряното още веднъж от ръководената от Вас прокуратура следствие на терористичния акт против нас, на българска територия “.
Ден по-рано от ЕМКО припомниха, че и до през днешния ден не е известно дали гърмежите във ВМЗ „ Сопот “, предхождащи отравянето на Гебрев, въобще са разследвани.
Борис Митов, "Свободна Европа "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ