2024 г. - към глобален геополитически провал на Запада?
2024 година и възможното отсрочване на украинските избори, провеждането на европейски, американски, съветски и може би израелски избори ясно ще разместят картите на международната политика. Това проучва на страниците на френския ежедневник Le Figaro Себастиен Бусоа, лекар по политически науки, откривател на арабския свят и геополитика, учител по интернационалните връзки в IHECS (Брюксел), теоретичен помощник на Cnam Paris (Екип по отбранителна сигурност) и Северния център за промяна на спорове (NCCT Stockholm).
Процесът на деозападняване на света се форсира с висока скорост от няколко месеца. Подкрепяните от Запада войни от дълго време не водят до победи. Примерът със обстановката в Украйна, както и тази сред Израел и Газа, които монополизират вниманието на отзиви, политици и медии, са двата бъдещи облика на световния геополитически неуспех на американците и европейците да наложат своя дневен ред. Все повече се приказва за неуспех на Украйна и невъзможност за Израел и Газа. 2024 година и евентуалното отсрочване на украинските избори, провеждането на европейски, американски, съветски и може би израелски избори ясно ще разместят картите на международната политика. На Запад нарастват рецензиите против поддръжката за Украйна и Израел.
Ситуацията е същата и в Съединените щати, чиято безусловна поддръжка за Украйна и Израел сега е сложена под въпрос и служи като лост за вътрешнополитическите каузи. Това събитие е напълно скорошно, тъй като още преди няколко месеца и до момента в който възможното преизбиране на Тръмп беше единствено мираж, американците към момента всеобщо подкрепяха тази финансова цена. Тази политическа и изключително финансова поддръжка, която коства скъпо на Вашингтон, а също и на Брюксел, се разисква както в никакъв случай до момента и даже напряко се слага под съмнение; което не е по този начин от две години за Украйна или от десетилетия за Израел. Западът демонстрира измежду бял ден своята некадърност да позволява спорове, подкрепян от Организация на обединените нации в крах, и в този момент е необятно подложен на критика вътрешно от популацията, което към този момент не желае да заплаща за далечни прокси войни или политики, които унищожават засегнатите страни. С изборите през 2024 година (особено американските и европейските) западните отзиви рискуват да сложат завършек на това финансово неприятно ръководство. Тръмп ще сложи Америка и американците още веднъж в центъра на целите на своя мандат.
2024 година или годината на световните изборни катаклизми
Западняците са в клопката на своите избори и невъзможността да водят дълготрайна политика. На всеки четири или пет години започваме от нулата. 2024 година отслабва западняците с броя на стратегическите избори или с отхвърли за някои от изборите. Отвъд продължаващите или дълготрайни войни, изключително тези в Украйна и Газа, няколко западни страни и институции ще трансформират мнението си и тактиката си. Докато други ще видят своите водачи, които към този момент са на мястото си, да бъдат избрани отново и да пуснат корени в своите убеждения. Това от ден на ден е слабостта на демокрациите: провежданите политики, колкото и радикални и прозападни да са те, са лимитирани във времето и постоянно се слагат под въпрос, до момента в който против себе си имат водачи, които остават дълготрайно на мястото си и които просто би трябвало да чакат колелото да се завърти. Западът е изправен пред голям брой устойчиви и постоянни режими. Такъв е казусът с Путин, който знае, че повече от всеки път вероятната смяна в Белия дом, както и европейските избори ще отслабят поддръжката за Украйна. Това го устройва толкоз, колкото и войната в Газа, която отвлече вниманието на Запада. Руският президент преди малко разгласи своята кандидатура за 2024 година и желае да ръководи до 2036 година Бивш евродепутат ми удостовери това: тази мощ, която Русия има, нито Съединените щати, нито Европа я имат. Путин желае Украйна, даже и да му отнеме 10 години. Европейците и американците към този момент няма да могат да поддържат материално Украйна и ще би трябвало да я притиснат на масата за договаряния.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом може да успокои антируските настроения, само че и да приключи финансовата поддръжка за Украйна. Централно разузнавателно управление на САЩ смяташе, че Москва е помогнала на Тръмп да бъде определен през 2017 година Майк Джонсън, актуалният ръководител на Камарата на представителите и предан последовател на Тръмп, сега е в политическа желязна прегръдка и заплашва да предотврати кредитирането на гласове за Израел и Украйна, което би устроило Русия, която застана на страната на палестинците. Що се отнася до Европа, идните европейски избори ще затвърдят мястото на крайната десница. Както ни споделя същият някогашен евродепутат: тези нови избраници провокират старите елити, които те постоянно разказват като корумпирани. Популистки, тези течения, които не престават да се надигат в продължение на двадесет години, осъждат подчинението на Европа на Съединените щати и са близки до режими с властнически трендове в Европа и другаде. През 2024 година президентски избори би трябвало да се проведат и в Украйна. Но Зеленски загуби известност и наподобява желае да отсрочи изборите за своя лична полза. Най-популярният от сегашните украински представители е военачалник Валери Залужни, който може да бъде бъдещият президент, в случай че изборите се проведат и в случай че Зеленски спре да уморява най-вече западните си кредитори с лъжите си. В Израел колкото по-дълго продължава войната, толкоз по-дълъг ще е мандатът на Нетаняху. Той обаче стана доста неизвестен и към момента протака делата си за корупция. Ако войната свърши бързо, той ще изхвърчи. И ще бъдат свикани нови избори, причинявайки месеци и месеци на неустойчивост и в допълнение отслабвайки на еврейската страна и нейния американски съдружник. Ето от какво се опасява някогашен израелски дипломат в сърцето на Европейски Съюз: израелската народна власт върви зле и войната е добър метод да забравим всичко това. Не можем да загубим войната, споделя той, само че в случай че я спечелим (това значи да унищожим Хамас, което надалеч не е очевидно), Нетаняху няма да получи признателност за това. За израелците той значително е виновен за драмата от 7 октомври.
Украйна може да загуби поддръжката на Запада
Искахме да накараме западняците да повярват, че украинската война против Русия ще бъде бърза. До през днешния ден няма нито победа, нито провал на московския режим. Бивш дипломат в Съединените щати и Русия удостоверява, че табуто най-сетне е отстранено: освен мненията стартират да се уморяват от този спор и от цената, понесена от американците и европейците за поддръжката на война, която ние искахме да повярват, че е тяхна ; само че през днешния ден в медиите и измежду някои експерти по Русия усещаме вероятен провал на украинците, които са изкуствено държани на една ръка разстояние от Запада. Само преди три месеца, казвайки това, хората изглеждаха като про-Путин. Това към този момент не е по този начин. От момента, в който западняците кажат стоп, към този момент няма доблестна украинска борба. Можем да намерим борбата за похвална. Похарчихме доста за украинската контраатака и тя беше неуспех. Опитахме всичко, само че Русия значително устоя със своите съдружници. Това сигурно е форма на победа за Глобалния юг, който се оформя: арогантността на Запада и увереността, че сме най-силните, работят против нас. В Близкия изток недоверието към западняците и американците единствено нараства. Цикълът на евакуиране на американците от Централна Азия и Близкия изток беше насочна точка за усилване на наличието на Китай в Афганистан, в частност и на Русия в Сирия. Докато Съединените щати поддържат Израел, който убива цивилни в Газа, мненията се надигат против Тел Авив. Катар, Обединените арабски емирства, Русия и Китай се стремят към преустановяване на огъня, до момента в който Вашингтон постанова несъгласие на Организация на обединените нации, с цел да разреши на Израел да спре да нападна цивилни в Газа. Днес има фронт на отвод против Израел и в интерес на палестинците, което отслабва позицията на Съединените щати, които ще бъдат все по-изолирани в бъдеще.
Междувременно Русия пуска корени в Близкия изток и Сирия, посредством по-специално на съдружника си ОАЕ, който настоя за нормализиране на връзките с Башар ал-Асад и за повторното включване на Сирия в Арабската лига. Неотдавнашното посещаване на Путин в Персийския залив е доказателство за това окопаване. Абу Даби не ползва наказания против Москва и бидейки непосредствен до Израел, чака време да предложи свои решения за споразумяване на израелско-палестинския въпрос, до момента в който Катар ръководи Хамас както може. Москва продължи съюзите си с възходящ брой арабски страни по време на войната в Газа, а Емирствата стартират да нервират Вашингтон, като не ползват наказания нито към Русия, нито към Сирия. Абу Даби, исторически съдружник на Запада, вижда по какъв начин светът се трансформира и се доближава към Глобалния юг, тъй като знае, че Израел в последна сметка ще бъде в огромна заплаха без поддръжката на Съединените щати. Тогава Мохамед бин Зайед, президентът на Емирствата, ще може да се показа като медиатор, когато Западът към този момент няма въздействие там.
Процесът на деозападняване на света се форсира с висока скорост от няколко месеца. Подкрепяните от Запада войни от дълго време не водят до победи. Примерът със обстановката в Украйна, както и тази сред Израел и Газа, които монополизират вниманието на отзиви, политици и медии, са двата бъдещи облика на световния геополитически неуспех на американците и европейците да наложат своя дневен ред. Все повече се приказва за неуспех на Украйна и невъзможност за Израел и Газа. 2024 година и евентуалното отсрочване на украинските избори, провеждането на европейски, американски, съветски и може би израелски избори ясно ще разместят картите на международната политика. На Запад нарастват рецензиите против поддръжката за Украйна и Израел.
Ситуацията е същата и в Съединените щати, чиято безусловна поддръжка за Украйна и Израел сега е сложена под въпрос и служи като лост за вътрешнополитическите каузи. Това събитие е напълно скорошно, тъй като още преди няколко месеца и до момента в който възможното преизбиране на Тръмп беше единствено мираж, американците към момента всеобщо подкрепяха тази финансова цена. Тази политическа и изключително финансова поддръжка, която коства скъпо на Вашингтон, а също и на Брюксел, се разисква както в никакъв случай до момента и даже напряко се слага под съмнение; което не е по този начин от две години за Украйна или от десетилетия за Израел. Западът демонстрира измежду бял ден своята некадърност да позволява спорове, подкрепян от Организация на обединените нации в крах, и в този момент е необятно подложен на критика вътрешно от популацията, което към този момент не желае да заплаща за далечни прокси войни или политики, които унищожават засегнатите страни. С изборите през 2024 година (особено американските и европейските) западните отзиви рискуват да сложат завършек на това финансово неприятно ръководство. Тръмп ще сложи Америка и американците още веднъж в центъра на целите на своя мандат.
2024 година или годината на световните изборни катаклизми
Западняците са в клопката на своите избори и невъзможността да водят дълготрайна политика. На всеки четири или пет години започваме от нулата. 2024 година отслабва западняците с броя на стратегическите избори или с отхвърли за някои от изборите. Отвъд продължаващите или дълготрайни войни, изключително тези в Украйна и Газа, няколко западни страни и институции ще трансформират мнението си и тактиката си. Докато други ще видят своите водачи, които към този момент са на мястото си, да бъдат избрани отново и да пуснат корени в своите убеждения. Това от ден на ден е слабостта на демокрациите: провежданите политики, колкото и радикални и прозападни да са те, са лимитирани във времето и постоянно се слагат под въпрос, до момента в който против себе си имат водачи, които остават дълготрайно на мястото си и които просто би трябвало да чакат колелото да се завърти. Западът е изправен пред голям брой устойчиви и постоянни режими. Такъв е казусът с Путин, който знае, че повече от всеки път вероятната смяна в Белия дом, както и европейските избори ще отслабят поддръжката за Украйна. Това го устройва толкоз, колкото и войната в Газа, която отвлече вниманието на Запада. Руският президент преди малко разгласи своята кандидатура за 2024 година и желае да ръководи до 2036 година Бивш евродепутат ми удостовери това: тази мощ, която Русия има, нито Съединените щати, нито Европа я имат. Путин желае Украйна, даже и да му отнеме 10 години. Европейците и американците към този момент няма да могат да поддържат материално Украйна и ще би трябвало да я притиснат на масата за договаряния.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом може да успокои антируските настроения, само че и да приключи финансовата поддръжка за Украйна. Централно разузнавателно управление на САЩ смяташе, че Москва е помогнала на Тръмп да бъде определен през 2017 година Майк Джонсън, актуалният ръководител на Камарата на представителите и предан последовател на Тръмп, сега е в политическа желязна прегръдка и заплашва да предотврати кредитирането на гласове за Израел и Украйна, което би устроило Русия, която застана на страната на палестинците. Що се отнася до Европа, идните европейски избори ще затвърдят мястото на крайната десница. Както ни споделя същият някогашен евродепутат: тези нови избраници провокират старите елити, които те постоянно разказват като корумпирани. Популистки, тези течения, които не престават да се надигат в продължение на двадесет години, осъждат подчинението на Европа на Съединените щати и са близки до режими с властнически трендове в Европа и другаде. През 2024 година президентски избори би трябвало да се проведат и в Украйна. Но Зеленски загуби известност и наподобява желае да отсрочи изборите за своя лична полза. Най-популярният от сегашните украински представители е военачалник Валери Залужни, който може да бъде бъдещият президент, в случай че изборите се проведат и в случай че Зеленски спре да уморява най-вече западните си кредитори с лъжите си. В Израел колкото по-дълго продължава войната, толкоз по-дълъг ще е мандатът на Нетаняху. Той обаче стана доста неизвестен и към момента протака делата си за корупция. Ако войната свърши бързо, той ще изхвърчи. И ще бъдат свикани нови избори, причинявайки месеци и месеци на неустойчивост и в допълнение отслабвайки на еврейската страна и нейния американски съдружник. Ето от какво се опасява някогашен израелски дипломат в сърцето на Европейски Съюз: израелската народна власт върви зле и войната е добър метод да забравим всичко това. Не можем да загубим войната, споделя той, само че в случай че я спечелим (това значи да унищожим Хамас, което надалеч не е очевидно), Нетаняху няма да получи признателност за това. За израелците той значително е виновен за драмата от 7 октомври.
Украйна може да загуби поддръжката на Запада
Искахме да накараме западняците да повярват, че украинската война против Русия ще бъде бърза. До през днешния ден няма нито победа, нито провал на московския режим. Бивш дипломат в Съединените щати и Русия удостоверява, че табуто най-сетне е отстранено: освен мненията стартират да се уморяват от този спор и от цената, понесена от американците и европейците за поддръжката на война, която ние искахме да повярват, че е тяхна ; само че през днешния ден в медиите и измежду някои експерти по Русия усещаме вероятен провал на украинците, които са изкуствено държани на една ръка разстояние от Запада. Само преди три месеца, казвайки това, хората изглеждаха като про-Путин. Това към този момент не е по този начин. От момента, в който западняците кажат стоп, към този момент няма доблестна украинска борба. Можем да намерим борбата за похвална. Похарчихме доста за украинската контраатака и тя беше неуспех. Опитахме всичко, само че Русия значително устоя със своите съдружници. Това сигурно е форма на победа за Глобалния юг, който се оформя: арогантността на Запада и увереността, че сме най-силните, работят против нас. В Близкия изток недоверието към западняците и американците единствено нараства. Цикълът на евакуиране на американците от Централна Азия и Близкия изток беше насочна точка за усилване на наличието на Китай в Афганистан, в частност и на Русия в Сирия. Докато Съединените щати поддържат Израел, който убива цивилни в Газа, мненията се надигат против Тел Авив. Катар, Обединените арабски емирства, Русия и Китай се стремят към преустановяване на огъня, до момента в който Вашингтон постанова несъгласие на Организация на обединените нации, с цел да разреши на Израел да спре да нападна цивилни в Газа. Днес има фронт на отвод против Израел и в интерес на палестинците, което отслабва позицията на Съединените щати, които ще бъдат все по-изолирани в бъдеще.
Междувременно Русия пуска корени в Близкия изток и Сирия, посредством по-специално на съдружника си ОАЕ, който настоя за нормализиране на връзките с Башар ал-Асад и за повторното включване на Сирия в Арабската лига. Неотдавнашното посещаване на Путин в Персийския залив е доказателство за това окопаване. Абу Даби не ползва наказания против Москва и бидейки непосредствен до Израел, чака време да предложи свои решения за споразумяване на израелско-палестинския въпрос, до момента в който Катар ръководи Хамас както може. Москва продължи съюзите си с възходящ брой арабски страни по време на войната в Газа, а Емирствата стартират да нервират Вашингтон, като не ползват наказания нито към Русия, нито към Сирия. Абу Даби, исторически съдружник на Запада, вижда по какъв начин светът се трансформира и се доближава към Глобалния юг, тъй като знае, че Израел в последна сметка ще бъде в огромна заплаха без поддръжката на Съединените щати. Тогава Мохамед бин Зайед, президентът на Емирствата, ще може да се показа като медиатор, когато Западът към този момент няма въздействие там.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ