Българските евросираци: имат пари, но нямат родители
2021 е към края си. Годината, в която неологизмът " евросирак " (дете, на което един или двама родители работят в друга европейска държава) откри място в Речника на новите думи в българския език на Българска академия на науките. Подборът на думите в речника провокира дискусия. Но въпреки и да звучи тромаво, упоменатото тук разбиране приказва за действителен проблем - в редица български фамилии децата се отглеждат от единия родител, до момента в който другият е " на гурбет " - несъмнено, освен в Европейски Съюз. Нерядко за подрастващите се грижат единствено бабите, дядовците или други родственици.
" Транснационално семейство " - това е понятието в научната литература, което разказва семейство, чиито членове живеят в разнообразни страни, само че поддържат връзки между тях, без значение от пространствената раздалеченост. Няма публична статистика какъв брой български фамилии са " транснационални ". Но като отчитаме обстоятелството, че сред 1,5 и 2 милиона българи обитават трайно отвън страната, по всяка възможност процентът е забележителен. Най-голямо безпокойствие провокира обстановката в селата в Източните Родопи, Северозападен регион и Северен централен регион, " където процентът на децата, оставени в България на грижата на близки и родственици, надвишава 60% ", излиза наяве от изследване от 2019 година.*
Спред него, типичният профил на тези фамилии включва българи от по-малки обитаеми места, нормално със приблизително обучение, на възраст сред 25 - 35 години, които имат 1 или 2 деца, оставени за развъждане най-често от своите баби и дядовци.
Колко ли български деца през днешния ден са " евросираци "?
Изследване, с началник проф. П. Кабакчиева, измежду възпитаници от 5 до 11 клас, оповестено през 2014, демонстрира, че 26% или 113 499 от тях имат родител в чужбина; най-вече - 15% - са с татко в чужбина; с майка в чужбина са 5%, а при 2.7% и двамата родители са отвън България. Нужни са нови данни, с цел да се оцени картината през днешния ден.
В съпоставяне със социализацията на децата в обичайно семейство, социализацията в транснационалното постоянно протича проблематично и крие доста опасности: поведенчески, ценностни, здравни, прочувствени и други Дори цялата угриженост и безрезервност на роднините не могат да компенсират изцяло неналичието на бащата и майката. Огромната празнота в живота на тъгуващите за мама и баща деца не може да бъде запълнена и от обстоятелството, че в множеството случаи те са добре обезпечени материално, с помощта на изпращаните от родителите средства. При тези деца има нараснала заплаха от настъпателност, затваряне в себе си, утежняване на триумфа и отпадане от учебно заведение, корист с алкохол и психоактивни субстанции, осъществяване на противоправни действия и други
" По предписание " институциите са безучастни наблюдаващи на драмата. А правните механизми да се намесят преди да е станало късно са мощно лимитирани.
Няма данни какъв % от " транснационалните фамилии " в последна сметка биват изцяло разрушени и/или завършват с бракоразвод. Както в доста страни в Европейски Съюз, в България наклонността е на повишаване на фактическото общуване за сметка на брака - 59.7% от децата родени в България през 2020 са извънбрачни, съгласно Национален статистически институт.
Не единствено в България, само че на всички места по света, доста от бащите имат вяра, че задачата им е да обезпечават прехраната на фамилията на всяка цена; те прекарват дълги часове в офиса или на път, живеят в чужбина - нерядко в ограничения. В резултат: постоянно те се отдалечават от фамилията си - във всеки смисъл - и несъзнателно способстват за края му. В модерния, " западен свят ", в този капан все по-често попадат освен татковците, само че и майките.
Изследвания от Съединени американски щати демонстрират, че даже при равни социоикономически фактори (етническа принадлежност, обучение, приход и др.) рискът децата без татковци да отпаднат от учебно заведение е два пъти по-голям.
Парите или грижите: кое е по-важно?
Причините за външната трудова миграция в България, една от най-бедните европейски страни, не се нуждаят от коментар. Нерядко мизерията, изключително в дребните обитаеми места, не оставя място за избор. Но преди да стегнат куфарите, родителите не би трябвало да не помнят, че физическата и прочувствената им непосредственост с децата, поддръжката и упътванията, рационалната суровост и надзор в последна сметка са несравнимо по-важни от парите, които могат да изпратят от чужбина.
Автор: Петър Чолаков, Дойче веле
Още от ОБЩЕСТВО:
" Транснационално семейство " - това е понятието в научната литература, което разказва семейство, чиито членове живеят в разнообразни страни, само че поддържат връзки между тях, без значение от пространствената раздалеченост. Няма публична статистика какъв брой български фамилии са " транснационални ". Но като отчитаме обстоятелството, че сред 1,5 и 2 милиона българи обитават трайно отвън страната, по всяка възможност процентът е забележителен. Най-голямо безпокойствие провокира обстановката в селата в Източните Родопи, Северозападен регион и Северен централен регион, " където процентът на децата, оставени в България на грижата на близки и родственици, надвишава 60% ", излиза наяве от изследване от 2019 година.*
Спред него, типичният профил на тези фамилии включва българи от по-малки обитаеми места, нормално със приблизително обучение, на възраст сред 25 - 35 години, които имат 1 или 2 деца, оставени за развъждане най-често от своите баби и дядовци.
Колко ли български деца през днешния ден са " евросираци "?
Изследване, с началник проф. П. Кабакчиева, измежду възпитаници от 5 до 11 клас, оповестено през 2014, демонстрира, че 26% или 113 499 от тях имат родител в чужбина; най-вече - 15% - са с татко в чужбина; с майка в чужбина са 5%, а при 2.7% и двамата родители са отвън България. Нужни са нови данни, с цел да се оцени картината през днешния ден.
В съпоставяне със социализацията на децата в обичайно семейство, социализацията в транснационалното постоянно протича проблематично и крие доста опасности: поведенчески, ценностни, здравни, прочувствени и други Дори цялата угриженост и безрезервност на роднините не могат да компенсират изцяло неналичието на бащата и майката. Огромната празнота в живота на тъгуващите за мама и баща деца не може да бъде запълнена и от обстоятелството, че в множеството случаи те са добре обезпечени материално, с помощта на изпращаните от родителите средства. При тези деца има нараснала заплаха от настъпателност, затваряне в себе си, утежняване на триумфа и отпадане от учебно заведение, корист с алкохол и психоактивни субстанции, осъществяване на противоправни действия и други
" По предписание " институциите са безучастни наблюдаващи на драмата. А правните механизми да се намесят преди да е станало късно са мощно лимитирани.
Няма данни какъв % от " транснационалните фамилии " в последна сметка биват изцяло разрушени и/или завършват с бракоразвод. Както в доста страни в Европейски Съюз, в България наклонността е на повишаване на фактическото общуване за сметка на брака - 59.7% от децата родени в България през 2020 са извънбрачни, съгласно Национален статистически институт.
Не единствено в България, само че на всички места по света, доста от бащите имат вяра, че задачата им е да обезпечават прехраната на фамилията на всяка цена; те прекарват дълги часове в офиса или на път, живеят в чужбина - нерядко в ограничения. В резултат: постоянно те се отдалечават от фамилията си - във всеки смисъл - и несъзнателно способстват за края му. В модерния, " западен свят ", в този капан все по-често попадат освен татковците, само че и майките.
Изследвания от Съединени американски щати демонстрират, че даже при равни социоикономически фактори (етническа принадлежност, обучение, приход и др.) рискът децата без татковци да отпаднат от учебно заведение е два пъти по-голям.
Парите или грижите: кое е по-важно?
Причините за външната трудова миграция в България, една от най-бедните европейски страни, не се нуждаят от коментар. Нерядко мизерията, изключително в дребните обитаеми места, не оставя място за избор. Но преди да стегнат куфарите, родителите не би трябвало да не помнят, че физическата и прочувствената им непосредственост с децата, поддръжката и упътванията, рационалната суровост и надзор в последна сметка са несравнимо по-важни от парите, които могат да изпратят от чужбина.
Автор: Петър Чолаков, Дойче веле
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ