Спортните моменти на 2019
2019 година предложи на феновете на спорта доста вълнуващи моменти – триумфално завръщане на ветерани, невероятни обрати, изненадващи герои. Ето седем от най-запомнящите се моменти от света на спорта за миналите 12 месеца.
Меган Рапиноу като Гладиатора Ръсел Кроу. В пост #metoo епохата, в която живеем, наподобява изцяло уместно, че един най-запомнящите се спортни фрагменти за годината е на жена. Капитанката на националния тим на Съединени американски щати Меган Рапиноу с разперени ръце, разтворени длани, лека усмивка и решително изражение, обираща овациите на цялостните трибуни на стадиона в Лион, откакто е разкрила резултата против Холандия във финала на Женското международно състезание по футбол. За Рапиноу и съотборничките ѝ лятото беше изпълнено с страсти. Отборът бе неодобрен, че не е посочил благосклонност към отбора на Тайланд при успеха си с 13:0 и е чествал прекомерно бурно всичките си голове. Малко по-късно Рапиноу влезе в спор с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, като бяха разменени остри известия в Туитър. В последна сметка всичко приключи добре – американките опазиха международната си купа, Рапиноу завоюва Златната топка в края на годината, а фотографията от финала с Холандия обиколи международните организации, оприличена от почитателите на паметния кадър с Ръсел Кроу от кино лентата „ Гладиатор “, когато героят пита феновете на кървавите борби в Колизеума: „ Нима не ви харесва? “.
Велика нощ на „ Анфийлд “. Рядко се случва победа на полуфиналите да засенчи триумф във финала на даден шампионат, само че подобен бе казусът в Шампионската лига тази пролет. След загубата с 0:3 от Барселона на „ Ноу Камп “, Ливърпул изглеждаше жертван преди реванша, само че мениджърът Юрген Клоп и неговите ученици не мислеха по този начин. В една запаметяваща се нощ на „ Анфийлд “ мърсисайдци шокираха каталунците с 4:0 с по два гола на Жоржиньо Вайналдум и Дивок Ориги, с цел да реализиран един от най-запомнящите се обрати в историята на Шампионска лига. Финалът бе надалеч по-скромен на страсти – Ливърпул поведе против Тотнъм още в първата минута от дузпа и до края не разреши на противника си да заплаши вратата на Алисон, с цел да завоюва дуела с 2:0 и да стане първенец на Европа за шести път в историята си.
Съвършенството на Симон Байлс. Печеленето на международни трофеи към този момент не наподобява като предизвикателство за гениалната американска гимнастичка Симон Байлс – тази година в Щутгарт тя ги закръгли на 25, в това число пет в многобоя. 22-годишната Байлс, която е висока единствено 1.42 метра, си е сложила за задача да пренапише историята на спортната гимнастика. И тя го стори на Американския шампионат този август, когато осъществя две нови компликации за земя и греда, които в никакъв случай до момента не бяха правени. Това значи, че в правилника на спортната гимнастика към този момент има четири извършения, които носят името на Байлс. Миналата година младата американка показа, че е била една от многото жертви на полово принуждение от страна на наказания след това на над 300 години затвор някогашен доктор на американския гимнастически тим Лари Насар. Преодоляването на тази контузия и съвършенството ѝ в залата изцяло справедливо направиха Байлс кумир на милиони девойки по света, а на Олимпиадата в Токио идващото лято тя ще се опита да затвърди името си на най-великата гимнастичка в историята на този спорт.
Епичната борба на Федерер и Джокович. С леко мигане можем да кажем, че Роджър Федерер и Новак Джокович дадоха отговор на един древен типичен абсурд: „ Какво ще стане в случай че неудържима мощ се сблъска с непреместваем предмет? “. Е, във финала на Уимбълдън непреместваемият предмет надви. В продължение на 4 часа и 57 минути (най-дългият край в историята) Федерер бе по-агресивният, по-настоятелният и – дано бъдем почтени – по-добрият тенисист на корта. 4 часа и 58 минути след началото на мача Джокович към този момент вкусваше от свещената трева на Централния корт в Ол Ингланд Клъб, както прави след всяка собствен успех на Уимбълдън. Статистиката от дуела единствено акцентира нещо, което всички от дълго време знаем – Джокович е най-устойчивият, най-непоклатимият душевен тенисист, който в миналото сме виждали. Федерер имаше два мачбола на личен сервис, завоюва четири гейма повече, 14 точки повече и осъществя 40 печеливши удара повече от противника си. А Джокович просто завоюва петата си купа от Уимбълдън.
Завръщането на Тайгър. За мнозина един от най-великите голфър на всички времена – Тайгър Уудс, бе завършил с огромния голф след серия травми и четири интервенции на гърба. Тези хора обаче забравяха най-важното качество на Тайгър, което го направи толкоз огромен първенец – нестихващото предпочитание за победа. На 14 април 2019, 11 години след последния си успех на Мейджър шампионат, 43-годишният американец се показа ужасно в последния ден на Мастърса, с цел да облече за следващ път прословутото зелено сако. По време на последните седем дупки общо шест голфъри водеха в класирането, само че единствено един устоя на напрежението – Тайгър Уудс, който стигна до 15-ия си Мейджър успех. Последвалите фрагменти разчувстваха милиони фенове по света – Тайгър обгърна в дълга прегръдка 10-годишния си наследник Чарли и 11-годишната си щерка Сам. 22 години по-рано, след първия си триумф на Мастърс Уудс потъна в прегръдката на татко си Ърл, който умря през 2006. „ Тази победа е изумителна, поради положението, в което бях преди. Не можех да дремя. Не можех да вървя. Не можех да върша нищо. Да се завърна тук, това безспорно е една от най-големите победи в кариерата ми “, показа Тайгър.
Няма граници пред човешките благоприятни условия. Да пробягаш маратон за по-малко от два часа. Да изминеш 42 километра и 195 метра за един час, 59 минути и 40 секунди. Да бягаш с движение от 2 минути и 50 секунди на километър в продължение на 42 километра (или пък 100 метра за 17.2 секунди – 422 пъти поред). Обикновен човек може да изкара с това движение 300 до 400 метра. Но 34-годишният Елиуд Кипчоге промени визиите за това какво може да реализира човешкото тяло, откакто през октомври пробяга маратонската отдалеченост за по-малко от два часа през погледа на над 120 хиляди фенове във Виена. Да, Кипчоге употребява пейсмейкъри (и то някои от най-хубавите бегачи на междинни и дълги дистанции в света). Да, автомобил маркираше с каква скорост кениецът би трябвало да бяга, с цел да реализира задачата си. Да, достижението му няма да вписано като международен връх. Но нищо не може да промени обстоятелството, че човек пробяга маратон за по-малко от два часа. Направи го за всички нас: „ Искам да вдъхновя всички хора по света и те да запомнят – няма граници пред индивида “.
Кралицата се сбогува със жанр. Нямаше по какъв начин емблемата на алпийските ски Линдзи Вон да се отдръпна по по-подходящ метод от спорта. На Световното състезание в Оре, Швеция, 34-годишната американка претърпя доста тежко рухване в Супер-Г, пропусна всички тренировки в спускането и пет дни по-късно застана на старта, с цел да завоюва бронзов орден в последното съревнование в богатата си кариера. Това бе осми орден от Световно състезание за скоростната кралица, а ето още малко от впечатляващата ѝ статистика: 19 сезона, 395 старта, 137 подиума, 82 победи и 20 трофеи от Световната купа. Броят на травмите през годините вероятно е някъде сред последните две цифри. Най-големият триумф на Линдзи – освен сложи женските ски наедно с мъжките, а даже ги направи по-популярни. За страдание, многото контузии ѝ попречиха да осъществя една последна своя фантазия – да взе участие в старт от Световната купа при мъжете. /БГНЕС
Меган Рапиноу като Гладиатора Ръсел Кроу. В пост #metoo епохата, в която живеем, наподобява изцяло уместно, че един най-запомнящите се спортни фрагменти за годината е на жена. Капитанката на националния тим на Съединени американски щати Меган Рапиноу с разперени ръце, разтворени длани, лека усмивка и решително изражение, обираща овациите на цялостните трибуни на стадиона в Лион, откакто е разкрила резултата против Холандия във финала на Женското международно състезание по футбол. За Рапиноу и съотборничките ѝ лятото беше изпълнено с страсти. Отборът бе неодобрен, че не е посочил благосклонност към отбора на Тайланд при успеха си с 13:0 и е чествал прекомерно бурно всичките си голове. Малко по-късно Рапиноу влезе в спор с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, като бяха разменени остри известия в Туитър. В последна сметка всичко приключи добре – американките опазиха международната си купа, Рапиноу завоюва Златната топка в края на годината, а фотографията от финала с Холандия обиколи международните организации, оприличена от почитателите на паметния кадър с Ръсел Кроу от кино лентата „ Гладиатор “, когато героят пита феновете на кървавите борби в Колизеума: „ Нима не ви харесва? “.
Велика нощ на „ Анфийлд “. Рядко се случва победа на полуфиналите да засенчи триумф във финала на даден шампионат, само че подобен бе казусът в Шампионската лига тази пролет. След загубата с 0:3 от Барселона на „ Ноу Камп “, Ливърпул изглеждаше жертван преди реванша, само че мениджърът Юрген Клоп и неговите ученици не мислеха по този начин. В една запаметяваща се нощ на „ Анфийлд “ мърсисайдци шокираха каталунците с 4:0 с по два гола на Жоржиньо Вайналдум и Дивок Ориги, с цел да реализиран един от най-запомнящите се обрати в историята на Шампионска лига. Финалът бе надалеч по-скромен на страсти – Ливърпул поведе против Тотнъм още в първата минута от дузпа и до края не разреши на противника си да заплаши вратата на Алисон, с цел да завоюва дуела с 2:0 и да стане първенец на Европа за шести път в историята си.
Съвършенството на Симон Байлс. Печеленето на международни трофеи към този момент не наподобява като предизвикателство за гениалната американска гимнастичка Симон Байлс – тази година в Щутгарт тя ги закръгли на 25, в това число пет в многобоя. 22-годишната Байлс, която е висока единствено 1.42 метра, си е сложила за задача да пренапише историята на спортната гимнастика. И тя го стори на Американския шампионат този август, когато осъществя две нови компликации за земя и греда, които в никакъв случай до момента не бяха правени. Това значи, че в правилника на спортната гимнастика към този момент има четири извършения, които носят името на Байлс. Миналата година младата американка показа, че е била една от многото жертви на полово принуждение от страна на наказания след това на над 300 години затвор някогашен доктор на американския гимнастически тим Лари Насар. Преодоляването на тази контузия и съвършенството ѝ в залата изцяло справедливо направиха Байлс кумир на милиони девойки по света, а на Олимпиадата в Токио идващото лято тя ще се опита да затвърди името си на най-великата гимнастичка в историята на този спорт.
Епичната борба на Федерер и Джокович. С леко мигане можем да кажем, че Роджър Федерер и Новак Джокович дадоха отговор на един древен типичен абсурд: „ Какво ще стане в случай че неудържима мощ се сблъска с непреместваем предмет? “. Е, във финала на Уимбълдън непреместваемият предмет надви. В продължение на 4 часа и 57 минути (най-дългият край в историята) Федерер бе по-агресивният, по-настоятелният и – дано бъдем почтени – по-добрият тенисист на корта. 4 часа и 58 минути след началото на мача Джокович към този момент вкусваше от свещената трева на Централния корт в Ол Ингланд Клъб, както прави след всяка собствен успех на Уимбълдън. Статистиката от дуела единствено акцентира нещо, което всички от дълго време знаем – Джокович е най-устойчивият, най-непоклатимият душевен тенисист, който в миналото сме виждали. Федерер имаше два мачбола на личен сервис, завоюва четири гейма повече, 14 точки повече и осъществя 40 печеливши удара повече от противника си. А Джокович просто завоюва петата си купа от Уимбълдън.
Завръщането на Тайгър. За мнозина един от най-великите голфър на всички времена – Тайгър Уудс, бе завършил с огромния голф след серия травми и четири интервенции на гърба. Тези хора обаче забравяха най-важното качество на Тайгър, което го направи толкоз огромен първенец – нестихващото предпочитание за победа. На 14 април 2019, 11 години след последния си успех на Мейджър шампионат, 43-годишният американец се показа ужасно в последния ден на Мастърса, с цел да облече за следващ път прословутото зелено сако. По време на последните седем дупки общо шест голфъри водеха в класирането, само че единствено един устоя на напрежението – Тайгър Уудс, който стигна до 15-ия си Мейджър успех. Последвалите фрагменти разчувстваха милиони фенове по света – Тайгър обгърна в дълга прегръдка 10-годишния си наследник Чарли и 11-годишната си щерка Сам. 22 години по-рано, след първия си триумф на Мастърс Уудс потъна в прегръдката на татко си Ърл, който умря през 2006. „ Тази победа е изумителна, поради положението, в което бях преди. Не можех да дремя. Не можех да вървя. Не можех да върша нищо. Да се завърна тук, това безспорно е една от най-големите победи в кариерата ми “, показа Тайгър.
Няма граници пред човешките благоприятни условия. Да пробягаш маратон за по-малко от два часа. Да изминеш 42 километра и 195 метра за един час, 59 минути и 40 секунди. Да бягаш с движение от 2 минути и 50 секунди на километър в продължение на 42 километра (или пък 100 метра за 17.2 секунди – 422 пъти поред). Обикновен човек може да изкара с това движение 300 до 400 метра. Но 34-годишният Елиуд Кипчоге промени визиите за това какво може да реализира човешкото тяло, откакто през октомври пробяга маратонската отдалеченост за по-малко от два часа през погледа на над 120 хиляди фенове във Виена. Да, Кипчоге употребява пейсмейкъри (и то някои от най-хубавите бегачи на междинни и дълги дистанции в света). Да, автомобил маркираше с каква скорост кениецът би трябвало да бяга, с цел да реализира задачата си. Да, достижението му няма да вписано като международен връх. Но нищо не може да промени обстоятелството, че човек пробяга маратон за по-малко от два часа. Направи го за всички нас: „ Искам да вдъхновя всички хора по света и те да запомнят – няма граници пред индивида “.
Кралицата се сбогува със жанр. Нямаше по какъв начин емблемата на алпийските ски Линдзи Вон да се отдръпна по по-подходящ метод от спорта. На Световното състезание в Оре, Швеция, 34-годишната американка претърпя доста тежко рухване в Супер-Г, пропусна всички тренировки в спускането и пет дни по-късно застана на старта, с цел да завоюва бронзов орден в последното съревнование в богатата си кариера. Това бе осми орден от Световно състезание за скоростната кралица, а ето още малко от впечатляващата ѝ статистика: 19 сезона, 395 старта, 137 подиума, 82 победи и 20 трофеи от Световната купа. Броят на травмите през годините вероятно е някъде сред последните две цифри. Най-големият триумф на Линдзи – освен сложи женските ски наедно с мъжките, а даже ги направи по-популярни. За страдание, многото контузии ѝ попречиха да осъществя една последна своя фантазия – да взе участие в старт от Световната купа при мъжете. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ