2019: Попарените надежди на Скопие и Тирана
2019 година ще се запомни като годината, в която Западните Балкани бяха свалени на земята - след огромните очаквания за ускорена евроинтеграция, които им донесе българското председателство на Европейски Съюз през 2018 година
Френският президент Еманюел Макрон не позволи начало на присъединителни договаряния със Северна Македония и Албания. А и с настояването си за промяна на процеса на разширение отдалечи във времето евроинтеграцията на всички страни кандидатки от района.
През 2020 година ще стане ясно до каква степен ще докара разочарованието на техните жители и от това, и от управниците им, и от нерешените разногласия сред страните им.
Така Макрон безмилостно попари очакванията на Тирана и Скопие, че ще получат дата за начало на договаряния за присъединение към Европейския съюз. Президентът на Франция желае преди Балканите да влязат в Европа съюзът да се реформира, с цел да може дейно да взема решения.
Сред останалите водачи в Европа обаче доминира убедеността, че Макрон накърни репутацията на съюза и по този начин направи огромна, историческа неточност.
Най-силен е ударът за Зоран Заев. Заради поредицата от смели дейности, които предприе, с цел да приближи страната си към евроатлантическото семейство. Това включва контракта за другарство и добросъседство с България и Преспанския контракт с Гърция, с който беше заменено името на Република Македония и тя стана Северна. В ретроспектива оптимизмът на премиера наподобява напряко комичен, а обезверените му молби тъкмо преди решителния миг през октомври – унизителни.
Заев евентуално към този момент е схванал, че герои в тази сага могат да са единствено сънародниците му - в случай че, също като него, показват прословутия македонски дебелоглав, и не се откажат от избора да станат част от европейското семейство. С единия крайник към този момент са в НАТО.
„ Нашето място е в Европейски Съюз “ - по този начин видя нещата Заев в прочувствения миг на успеха на Стево Пендаровски на президентските избори тази пролет.
Лидерът на опозицията Християн Мицковски сподели, че в случай че той стане министър председател, другарството с България ще бъде замразено.
А България поради очевидното разтакаване и политизиране на работата на експертната историческа комисия, когато тя стигна до личността на Гоце Делчев, даде ясно да се разбере, че търпението му е на изчерпване. Все отново България другарски реши да не пречи на Скопие да стартира да договаря за еврочленство, само че очерта алените линии.
След съвещания при президента Радев при започване на есента държавното управление формулира критериите, които Северна Македония би трябвало да съблюдава, с цел да не бъде замразена евроинтеграцията ѝ. Тези критерии произтичат от контракта за добросъседство. Сред тях са отвод от искания за македонско малцинство в България, реабилитация на репресираните от югославския режим, явен график за смяна на учебниците по история. За последното обаче наподобява към този момент позитивна вероятност не вижда даже професор Ангел Димитров - съпредседателят на експертната комисия:
„ Имаме доста разнообразни показа с нашите сътрудници освен за смисъла на нашата работа, само че и за разбирането на Договора за другарство и добросъседство, който в последна сметка предписа основаването на Смесената комисия. Не сме в положение да приказваме за реализирани съществени резултати “.
Със Сърбия исторически разногласия нямаме. Но връзките на най-високо равнище през 2019 година се развиват необичайно. През февруари президентът Александър Вучич връчи на премиера Бойко Борисов най-високото държавно отличие - Ордена на Република Сърбия - за заслугите му за одобряване на миролюбивото двустранно съдействие. Миналия месец Вучич даже проговори български - когато с Борисов откриха дружно и последната права от автомагистралата до българската граница.
Два пъти обаче през годината сред Борисов и Белград прехвърчаха искри.
Външният министър Ивица Дачич разкритикува премиера ни от ефира на РТС, че бил чел лекции на испанеца Жозеп Борел, че като висш представител на Евросъюза по външната политика би трябвало да почита общата позиция, че Косово е самостоятелна страна. Дачич по-късно се извини и Борисов постави завършек на абсурда с много непосредствен въпрос към колежката му Ана Бърнабич:
„ Тази госпожица ме пита за какво се карам аз с вас? “
„ Не сложили сме точка “ – отговори му тя.
В края на ноември обаче, откакто беше разкрито, че Русия прави дейна шпионска активност в страната му, Вучич упрекна и България, че прави същото. Наш боен аташе работел в Рашка област, част от Санджак, срещу целостта на Сърбия:
„ Тези хора към този момент няма да имат какъвто и да е достъп до информация или събития в Сърбия. Става дума за членове на австрийските, немските и българските служби “.
Същевременно сръбският президент се закле във безконечна дружба с Русия. Нещо, което Владимир Путин, посрещнат като цар в Белград, сподели, че прави оценка:
На Путин Вучич разчита на поддръжка за „ замразения спор “ с косовските албанци, чието решение към този момент повече от година е в задънена улица. И по този начин наподобява ще остане - поради успеха на националистите на изключителните избори в Косово:
„ Дойде денят! “, поздрави Албин Курти сънародниците си с изпращането в съпротива на партизанската коалиция „ Тачи-Весели-Харадинай “.
Вучич обаче консолидира сръбските гласове в Косово и посредством партията „ Сръбска листа “ ще продължи да държи всички козове за целостта на някогашната провинция на Сърбия. Както и в Белград, където годината стартира с митинги, и приключи по този начин - само че опозицията е много дейно разединена и слаба:
„ Мислеха си, че няма да посмея да изляза да приказвам тук. Защото е ужасно, когато Бошко фашиста тръгне и олигарсите Йеремич и Джилас също. Аз не се опасявам. Мога да изгубя единствено живота си. Нищо повече “.
„ Крадец “ скандираха и против президента Мило Джуканович в Подгорица и против премиера Рама в Тирана. Хората в района демонстрираха, че могат да спрат да мълчат и да търпят. Но „ Балканска пролет “ няма. Засега.
*Източник: https://bnr.bg/
Френският президент Еманюел Макрон не позволи начало на присъединителни договаряния със Северна Македония и Албания. А и с настояването си за промяна на процеса на разширение отдалечи във времето евроинтеграцията на всички страни кандидатки от района.
През 2020 година ще стане ясно до каква степен ще докара разочарованието на техните жители и от това, и от управниците им, и от нерешените разногласия сред страните им.
Така Макрон безмилостно попари очакванията на Тирана и Скопие, че ще получат дата за начало на договаряния за присъединение към Европейския съюз. Президентът на Франция желае преди Балканите да влязат в Европа съюзът да се реформира, с цел да може дейно да взема решения.
Сред останалите водачи в Европа обаче доминира убедеността, че Макрон накърни репутацията на съюза и по този начин направи огромна, историческа неточност.
Най-силен е ударът за Зоран Заев. Заради поредицата от смели дейности, които предприе, с цел да приближи страната си към евроатлантическото семейство. Това включва контракта за другарство и добросъседство с България и Преспанския контракт с Гърция, с който беше заменено името на Република Македония и тя стана Северна. В ретроспектива оптимизмът на премиера наподобява напряко комичен, а обезверените му молби тъкмо преди решителния миг през октомври – унизителни.
Заев евентуално към този момент е схванал, че герои в тази сага могат да са единствено сънародниците му - в случай че, също като него, показват прословутия македонски дебелоглав, и не се откажат от избора да станат част от европейското семейство. С единия крайник към този момент са в НАТО.
„ Нашето място е в Европейски Съюз “ - по този начин видя нещата Заев в прочувствения миг на успеха на Стево Пендаровски на президентските избори тази пролет.
Лидерът на опозицията Християн Мицковски сподели, че в случай че той стане министър председател, другарството с България ще бъде замразено.
А България поради очевидното разтакаване и политизиране на работата на експертната историческа комисия, когато тя стигна до личността на Гоце Делчев, даде ясно да се разбере, че търпението му е на изчерпване. Все отново България другарски реши да не пречи на Скопие да стартира да договаря за еврочленство, само че очерта алените линии.
След съвещания при президента Радев при започване на есента държавното управление формулира критериите, които Северна Македония би трябвало да съблюдава, с цел да не бъде замразена евроинтеграцията ѝ. Тези критерии произтичат от контракта за добросъседство. Сред тях са отвод от искания за македонско малцинство в България, реабилитация на репресираните от югославския режим, явен график за смяна на учебниците по история. За последното обаче наподобява към този момент позитивна вероятност не вижда даже професор Ангел Димитров - съпредседателят на експертната комисия:
„ Имаме доста разнообразни показа с нашите сътрудници освен за смисъла на нашата работа, само че и за разбирането на Договора за другарство и добросъседство, който в последна сметка предписа основаването на Смесената комисия. Не сме в положение да приказваме за реализирани съществени резултати “.
Със Сърбия исторически разногласия нямаме. Но връзките на най-високо равнище през 2019 година се развиват необичайно. През февруари президентът Александър Вучич връчи на премиера Бойко Борисов най-високото държавно отличие - Ордена на Република Сърбия - за заслугите му за одобряване на миролюбивото двустранно съдействие. Миналия месец Вучич даже проговори български - когато с Борисов откриха дружно и последната права от автомагистралата до българската граница.
Два пъти обаче през годината сред Борисов и Белград прехвърчаха искри.
Външният министър Ивица Дачич разкритикува премиера ни от ефира на РТС, че бил чел лекции на испанеца Жозеп Борел, че като висш представител на Евросъюза по външната политика би трябвало да почита общата позиция, че Косово е самостоятелна страна. Дачич по-късно се извини и Борисов постави завършек на абсурда с много непосредствен въпрос към колежката му Ана Бърнабич:
„ Тази госпожица ме пита за какво се карам аз с вас? “
„ Не сложили сме точка “ – отговори му тя.
В края на ноември обаче, откакто беше разкрито, че Русия прави дейна шпионска активност в страната му, Вучич упрекна и България, че прави същото. Наш боен аташе работел в Рашка област, част от Санджак, срещу целостта на Сърбия:
„ Тези хора към този момент няма да имат какъвто и да е достъп до информация или събития в Сърбия. Става дума за членове на австрийските, немските и българските служби “.
Същевременно сръбският президент се закле във безконечна дружба с Русия. Нещо, което Владимир Путин, посрещнат като цар в Белград, сподели, че прави оценка:
На Путин Вучич разчита на поддръжка за „ замразения спор “ с косовските албанци, чието решение към този момент повече от година е в задънена улица. И по този начин наподобява ще остане - поради успеха на националистите на изключителните избори в Косово:
„ Дойде денят! “, поздрави Албин Курти сънародниците си с изпращането в съпротива на партизанската коалиция „ Тачи-Весели-Харадинай “.
Вучич обаче консолидира сръбските гласове в Косово и посредством партията „ Сръбска листа “ ще продължи да държи всички козове за целостта на някогашната провинция на Сърбия. Както и в Белград, където годината стартира с митинги, и приключи по този начин - само че опозицията е много дейно разединена и слаба:
„ Мислеха си, че няма да посмея да изляза да приказвам тук. Защото е ужасно, когато Бошко фашиста тръгне и олигарсите Йеремич и Джилас също. Аз не се опасявам. Мога да изгубя единствено живота си. Нищо повече “.
„ Крадец “ скандираха и против президента Мило Джуканович в Подгорица и против премиера Рама в Тирана. Хората в района демонстрираха, че могат да спрат да мълчат и да търпят. Но „ Балканска пролет “ няма. Засега.
*Източник: https://bnr.bg/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ