Как се преодоляват 45 години комунизъм?
1989 беше година, изобилстваща от невероятни истории. Още напролет полската съпротива принуди ръководещите комунисти да седнат дружно с нея край кръглата маса. На 19 август, по време на по този начин наречения " Паневропейски пикник ", стотици жители на Германска демократична република избягаха на Запад. Четири дни по-късно от Талин през Рига та чак до Вилнюс се образува 600-километрова пееща човешка верига. Лавината към този момент нямаше прекъсване. На 9 ноември падна Берлинската стена. На 10 ноември падна Тодор Живков. На 25 декември в Румъния диктаторът Николае Чаушеску беше наказан на гибел и разстрелян. А на 29 декември Националното заседание в Прага избра писателя и отстъпник Вацлав Хавел за президент на тогавашната Чехословакия. Каква година единствено!
Журналистът Райнхолд Фетер, който през 1989 година е сътрудник в Полша, а по-късно обикаля всички страни от тогавашния Източен блок, в това число и България, през днешния ден споделя:
Какво остана от очакванията на хората?
" Тогава хората хранеха грандиозни очаквания и упования. Всички имаха вяра, че в този момент на мястото на комунистическата тирания ще настъпят народна власт и независимост. Че ще заживеят в парламентарна република с разделяне на управляващите и правов ред. Очакваха, че социалистическата командна стопанска система ще отстъпи пред демократичното пазарно стопанство или пред някаква система със смесени форми на благосъстоятелност. Мечтата за благополучие и за артикули като на Запад беше голяма. Хората желаеха да четат свободна преса, а не скучни и цензурирани партийни вестници. Мечтаеха да посетят всички страни в Европа и по света, където до тогава не можеха да стъпят. () Тогавашната еуфория обаче от дълго време е изветряла, на нейно място са се настанили отрезвяването и разочарованието. Тогавашният ентусиазъм да се гради нова политика през днешния ден е отстъпил място на политическата незаинтересованост, национализмът избуява и на Изток, и на Запад, в Европа се издигат нови гранични заграждения. А неравенството въобще не е изчезнало. За доста хора в Източна, Средна и Югоизточна Европа капитализмът и демократичният Запад към този момент не са изключително привлекателни, още по-малко пък Европейски Съюз. "
В своята книга " Цената на прехода " Райнхолд Фетер прави равносметка. Какво остана от огромната промяна, какво остана от очакванията на хората, къде се намират страните им през днешния ден? Авторът проучва историческите изходни позиции на обособените страни, вглежда се в законите и политическите им партии, в стопанската система и в обществената система. Не остават без внимание гражданските общества, религиите и малцинствата. С почит към източноевропейците Фетер акцентира, че преходът на всички места е минал спокойно, без кръвопролития.
На пръв взор задачата да поставиш под общ знаменател толкоз разнообразни исторически дадености, културни обичаи, езици и така нататък наподобява наивна и неизпълнима, само че създателят въпреки всичко счита, че сходен разбор е вероятен и нужен:
" От една страна страните, народите и обществата в тази част от Европа през последните години поставиха необикновено изпитание, а и реализираха доста. От друга страна обаче дадоха и огромни жертви: поради прехода при започване на 90-те години на предишния век те минаха през криза, която докара до закриване на доста работни места. () В множеството страни партиите са слаби, а държавните управления се сменят прекомерно постоянно и заради това са недееспособни. От години към този момент се надигат шовинизъм и популизъм. Корупцията и безчинствата на олигарсите - да вземем за пример в България - заплашват правовата страна. () Много хора в тези общества са огорчени и се усещат изтикани в периферията. С две думи: цената е доста висока. "
Отпечатъкът на комунизма
Фетер го изяснява образно: 45 години комунизъм не се преодоляват толкоз елементарно, те и до през днешния ден слагат своя отпечатък върху мисленето на хората. Във всички тези страни има хора - по кое време повече, по кое време по-малко, които избират властническите системи. В Полша и в Унгария разделянето на управляващите сега е под въпрос. В Румъния социалдемократите-посткомунисти се пробват да завладяват правораздаването. Така че през днешния ден доста неща припомнят за времена, които смятахме за отминали. Фетер напомня още, че финансовата рецесия от 2008 година и бежанската рецесия през 2015 в допълнение са нараснали скептицизма към наднационалните структури:
" При такива развития у част от хората естествено нараства желанието да се оградят против външния свят. Същото важи и за бежанската рецесия - освен това някои от източноевропейските страни въобще не бяха наранени от нея. "
В доста от тези страни скептицизмът върви ръка за ръка с ниското правно схващане. Фетер сериозно отбелязва, че както политиците, по този начин и публицистите не са сторили задоволително, с цел да укрепят у хората съзнанието за права и отговорности - права и отговорности както на страната, по този начин и на обособения жител:
" Във всички тези страни имиджът на парламентите, на партиите и на държавните управления е доста неприятен. Причините са две. От една страна институциите вероятно работят зле. От друга обаче в съзнанието на хората те не играят онази роля, която би трябвало да играят. "
Авторът сериозно отбелязва, че и гражданското общество към момента не е пуснало задоволително дълбоки корени в някогашните комунистически страни. Още по-тежък проблем е икономическият преход, тъй като стопанските структури към този момент нямат нищо общо с това, което беше по времето на Източния блок, написа Фетер:
" Възходът на демократичната пазарна стопанска система изтика доста хора в периферията. Те и до ден-днешен не могат да се ориентират в трудовия пазар, не се оправят с жестоката конкуренция, мъчно им е непрестанно да учат и да бъдат гъвкави. В същото време не съумяват да се обединят и да се опълчват против употребата и маргинализацията. Бедността в някои от тези страни е ужасяваща. "
" Аз съм по-скоро оптимист. При това без да се самозалъгвам. "
Райнхолд Фетер е открил и още нещо, особено за всички някогашни комунистически страни, което с просто око е очевидно и в България: повредените взаимоотношения сред елитите и необятните национални маси:
" Доколко жителите са обвързани в развиването и реализирането на новите концепции? Равносметката в множеството случаи е негативна. Самият преход беше план на елитите - характерен образец е икономическата " шокова терапия ". Разширяването на Европейски Съюз също беше план на елитите. Критериите за присъединение бяха осъществени в политически, стопански и административен проект, само че не и в самото общество. Очевидно трансформациите, наложени и извършени от елитите, са едно, а трансформациите на обществата - нещо напълно друго. "
Независимо от всичко това Райнхолд Фетер не е надъхан песимистично: " Не желая да се труфя с лаври, само че в тези страни претърпях толкоз доста и срещнах толкоз забавни хора, събрах толкоз доста документи и проучих какви ли не процеси, че съм по-скоро оптимист за бъдещето. При това без да се самозалъгвам. "
Райнхолд Фетер е съставил един доста безапелационен разбор на страните в европейския Изток след 1989 година. За създателя явно е доста значимо да отвори очите на тукашните хора за триумфите, които са постигнали източноевропейците в границите на прехода. Защото единствено по този начин Западът може да разбере и осмисли както случилото се тогава, по този начин и протичащото се през днешния ден.
Reinhold Vetter: " Der Preis des Wandels. Geschichte des europäischen Ostens seit 1989 ", Herder Verlag
(По изявления на " Нойе Цюрхер Цайтунг " и " Дойчландфунк " )
Журналистът Райнхолд Фетер, който през 1989 година е сътрудник в Полша, а по-късно обикаля всички страни от тогавашния Източен блок, в това число и България, през днешния ден споделя:
Какво остана от очакванията на хората?
" Тогава хората хранеха грандиозни очаквания и упования. Всички имаха вяра, че в този момент на мястото на комунистическата тирания ще настъпят народна власт и независимост. Че ще заживеят в парламентарна република с разделяне на управляващите и правов ред. Очакваха, че социалистическата командна стопанска система ще отстъпи пред демократичното пазарно стопанство или пред някаква система със смесени форми на благосъстоятелност. Мечтата за благополучие и за артикули като на Запад беше голяма. Хората желаеха да четат свободна преса, а не скучни и цензурирани партийни вестници. Мечтаеха да посетят всички страни в Европа и по света, където до тогава не можеха да стъпят. () Тогавашната еуфория обаче от дълго време е изветряла, на нейно място са се настанили отрезвяването и разочарованието. Тогавашният ентусиазъм да се гради нова политика през днешния ден е отстъпил място на политическата незаинтересованост, национализмът избуява и на Изток, и на Запад, в Европа се издигат нови гранични заграждения. А неравенството въобще не е изчезнало. За доста хора в Източна, Средна и Югоизточна Европа капитализмът и демократичният Запад към този момент не са изключително привлекателни, още по-малко пък Европейски Съюз. "
В своята книга " Цената на прехода " Райнхолд Фетер прави равносметка. Какво остана от огромната промяна, какво остана от очакванията на хората, къде се намират страните им през днешния ден? Авторът проучва историческите изходни позиции на обособените страни, вглежда се в законите и политическите им партии, в стопанската система и в обществената система. Не остават без внимание гражданските общества, религиите и малцинствата. С почит към източноевропейците Фетер акцентира, че преходът на всички места е минал спокойно, без кръвопролития.
На пръв взор задачата да поставиш под общ знаменател толкоз разнообразни исторически дадености, културни обичаи, езици и така нататък наподобява наивна и неизпълнима, само че създателят въпреки всичко счита, че сходен разбор е вероятен и нужен:
" От една страна страните, народите и обществата в тази част от Европа през последните години поставиха необикновено изпитание, а и реализираха доста. От друга страна обаче дадоха и огромни жертви: поради прехода при започване на 90-те години на предишния век те минаха през криза, която докара до закриване на доста работни места. () В множеството страни партиите са слаби, а държавните управления се сменят прекомерно постоянно и заради това са недееспособни. От години към този момент се надигат шовинизъм и популизъм. Корупцията и безчинствата на олигарсите - да вземем за пример в България - заплашват правовата страна. () Много хора в тези общества са огорчени и се усещат изтикани в периферията. С две думи: цената е доста висока. "
Отпечатъкът на комунизма
Фетер го изяснява образно: 45 години комунизъм не се преодоляват толкоз елементарно, те и до през днешния ден слагат своя отпечатък върху мисленето на хората. Във всички тези страни има хора - по кое време повече, по кое време по-малко, които избират властническите системи. В Полша и в Унгария разделянето на управляващите сега е под въпрос. В Румъния социалдемократите-посткомунисти се пробват да завладяват правораздаването. Така че през днешния ден доста неща припомнят за времена, които смятахме за отминали. Фетер напомня още, че финансовата рецесия от 2008 година и бежанската рецесия през 2015 в допълнение са нараснали скептицизма към наднационалните структури:
" При такива развития у част от хората естествено нараства желанието да се оградят против външния свят. Същото важи и за бежанската рецесия - освен това някои от източноевропейските страни въобще не бяха наранени от нея. "
В доста от тези страни скептицизмът върви ръка за ръка с ниското правно схващане. Фетер сериозно отбелязва, че както политиците, по този начин и публицистите не са сторили задоволително, с цел да укрепят у хората съзнанието за права и отговорности - права и отговорности както на страната, по този начин и на обособения жител:
" Във всички тези страни имиджът на парламентите, на партиите и на държавните управления е доста неприятен. Причините са две. От една страна институциите вероятно работят зле. От друга обаче в съзнанието на хората те не играят онази роля, която би трябвало да играят. "
Авторът сериозно отбелязва, че и гражданското общество към момента не е пуснало задоволително дълбоки корени в някогашните комунистически страни. Още по-тежък проблем е икономическият преход, тъй като стопанските структури към този момент нямат нищо общо с това, което беше по времето на Източния блок, написа Фетер:
" Възходът на демократичната пазарна стопанска система изтика доста хора в периферията. Те и до ден-днешен не могат да се ориентират в трудовия пазар, не се оправят с жестоката конкуренция, мъчно им е непрестанно да учат и да бъдат гъвкави. В същото време не съумяват да се обединят и да се опълчват против употребата и маргинализацията. Бедността в някои от тези страни е ужасяваща. "
" Аз съм по-скоро оптимист. При това без да се самозалъгвам. "
Райнхолд Фетер е открил и още нещо, особено за всички някогашни комунистически страни, което с просто око е очевидно и в България: повредените взаимоотношения сред елитите и необятните национални маси:
" Доколко жителите са обвързани в развиването и реализирането на новите концепции? Равносметката в множеството случаи е негативна. Самият преход беше план на елитите - характерен образец е икономическата " шокова терапия ". Разширяването на Европейски Съюз също беше план на елитите. Критериите за присъединение бяха осъществени в политически, стопански и административен проект, само че не и в самото общество. Очевидно трансформациите, наложени и извършени от елитите, са едно, а трансформациите на обществата - нещо напълно друго. "
Независимо от всичко това Райнхолд Фетер не е надъхан песимистично: " Не желая да се труфя с лаври, само че в тези страни претърпях толкоз доста и срещнах толкоз забавни хора, събрах толкоз доста документи и проучих какви ли не процеси, че съм по-скоро оптимист за бъдещето. При това без да се самозалъгвам. "
Райнхолд Фетер е съставил един доста безапелационен разбор на страните в европейския Изток след 1989 година. За създателя явно е доста значимо да отвори очите на тукашните хора за триумфите, които са постигнали източноевропейците в границите на прехода. Защото единствено по този начин Западът може да разбере и осмисли както случилото се тогава, по този начин и протичащото се през днешния ден.
Reinhold Vetter: " Der Preis des Wandels. Geschichte des europäischen Ostens seit 1989 ", Herder Verlag
(По изявления на " Нойе Цюрхер Цайтунг " и " Дойчландфунк " )
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ