Европейската левица е завзета от разбойници
1986 година, Ленинград. Напускаме базата за отдих, където преди малко са свирили финландските провинциални рок групи „ Крайм “ и „ Таро “. Трябва да кажа, че те елементарно съумяха да съборят столичното рокендрол надменност на локалните супергрупи, които се настройваха за половин час и спрямо финландското село се оказаха дребен колхоз. Басистът Марко Хиетала и аз излизаме на тъмния бул. и се заговаряме за нещо – каква е разликата сред Ковърдейл и Брус Дикинсън. Вие в този момент познавате Марко като басиста на „ Найтуиш “, по който половината женско население на света и покрайнините полудява. И тогава той и брат му свиреха в селската група „ Таро “, която звучеше по-добре от „ Уайтснейк “ онлайн. Запознава ме с уредника на това турне Ритва Айраксенен - оказва се, че делегация от финландци отива в Псков - побратимен град.
Ритва се оплаква, че главата на Пушкин продължава да пада по локалните пътища. Каква глава? Какъв, по дяволите, Пушкин? Тя нямаше време да отговори, тъй като се втурна напряко към пътното платно - стартира да събира счупени бутилки от бордюра. С голи ръце. Отидох да ѝ оказа помощ. Не мога да претърпявам да заставам, а дамите да работят. Когато и двамата се изправихме, попитах за какво събира части, постоянно ще има части по пътя. „ Да, само че някоя кола ще спука гума “. Права беше. Рокендрол анархисткият табиет да се хвърлят бирени бутилки ми се стори в някаква изцяло неподходяща светлина (до края на живота ми). Тогава се оказа, че Ритва носи монумент на Пушкин от град Псков като подарък на град Куопио - яка чугунена черна глава. Между другото, с изключение на рокери, типичен оркестър от локални деца също отиде в Псков - и, би трябвало да кажа, на съществено равнище.
След това станахме другари в продължение на доста години. Ритва беше характерен европейски левичар от 88 равнище - плащаше на „ Грийнпийс “ от мизерната си заплата в медицинския университет, почиташе „ Амнести интернешънъл “, като цяло беше за всичко положително и срещу всичко неприятно. Именно тя ме научи, че в Европа не можеш да питаш три неща: за кого си дал своя вот, каква е религията ти и каква е половата ти ориентировка. Това е просто жалко табу. Логично е - тъй като това е най-лесният мотив за спор. Но ние сме за мир, нали?
Веднъж тя приюти грузински бежанци от кървавия Гамсахурдия в къщата си. Три месеца по-късно тя ми се обади и попита: „ Игор, за какво не желаят да работят? Нямам с какво да ги храня “. Бежанците бяха двама яки мъже на по 40 година Нямаше какво да ѝ отговоря, с цел да не бъда в нейните свети очи расист, фашист и нацист. Между другото, в нейния речник на класическия северен либерал-левичар нямаше думи като „ екстремист, десен, фашист “.
Често говорихме с нея и за Северната война, и за белите финландци, и за Жданов - за всичко. И сред нас в никакъв случай не е имало и сянка на неспокойствие, или борба, или „ идейно разграничаване “. Тя също се смяташе за атеистка, само че през целия си живот работеше, действаше, отнасяше се към другите като чиста християнка.
И тогава един ден тя се почувствала зле, взели я, първо Алцхаймер, а след това умряла.
И колкото повече пребивавам, толкоз по-дълбока е бездната на мястото на Ритва. Не единствено човешка. В един миг имаше чудовищна замяна на леви европейски либерали като нея с тези, които в този момент назовават себе си " левичари " - всички те са луди, прогресивни или изобретателни, които от първата минута изискват от всички отговор на въпроса за кого гласуваш, с кого си лягаш и от каква деноминация си. Но без да слушат до края, те се втурват към целия свят, с цел да заявят своите желания, определяйки ги като единствените правилни. И те ще ви пилят на главата до край. „ Амнести “ и „ Грийнпийс “ се оказаха за тях напряко нечестиви лобистки компании. Борците против всевъзможен тип Гамсахурдия се оказаха даже по-лоши от Гамсахурдия. Нито един диалог за Зимната война не е вероятен без обиди, крясъци на " съветски сталинисти " и чупене на чинии.
Продължавам да ходя по улиците на Санкт Петербург. Те са добре осветени. Наскоро бях на концерт на китариста Глеб Олейник, един от новите съветски рокаджии, които свирят по този начин, че могат да свирят в „ Найтуиш “, в „ Чилдрън оф Бодом “ - безусловно международно равнище. В клуба няма счупени бутилки. Чисто е. Баровете са отворени на всички места и храната е в обилие. Това не ти е Ленинград 1986. Всичко от дълго време се е трансформирало. Толкова доста се е трансформирало, че съветското знаме го горят по улиците на Хелзинки. Хора със светли демократични лица. Демократични жители на левицата. А какво ще кажете за главата на Пушкин, която е донесена от Псков от Ритва, с цел да бъде сложена на фундамент в Куопио? Свалиха ли я към този момент от пиедестала?
Или може би просто е имало всеобщо разбойническо завладяване на това класическо европейско левичарство, олицетворение на което е елементарната финландка Ритва Айраксенен от град Куопио? Левичарството, с което беше допустимо да се построи един по-добър свят във взаимно почитание и съдействие? Няма го, убито е. Момчета и девойки без емпатия, с празни очи на комсомолци, с канони вместо мисли, подготвени да съсипят целия свят, с цел да могат да манипулират другите хора.
Ritva, kaipaan sinua niin paljon. Ритва, доста ми липсваш. Този свят е полудял.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Ритва се оплаква, че главата на Пушкин продължава да пада по локалните пътища. Каква глава? Какъв, по дяволите, Пушкин? Тя нямаше време да отговори, тъй като се втурна напряко към пътното платно - стартира да събира счупени бутилки от бордюра. С голи ръце. Отидох да ѝ оказа помощ. Не мога да претърпявам да заставам, а дамите да работят. Когато и двамата се изправихме, попитах за какво събира части, постоянно ще има части по пътя. „ Да, само че някоя кола ще спука гума “. Права беше. Рокендрол анархисткият табиет да се хвърлят бирени бутилки ми се стори в някаква изцяло неподходяща светлина (до края на живота ми). Тогава се оказа, че Ритва носи монумент на Пушкин от град Псков като подарък на град Куопио - яка чугунена черна глава. Между другото, с изключение на рокери, типичен оркестър от локални деца също отиде в Псков - и, би трябвало да кажа, на съществено равнище.
След това станахме другари в продължение на доста години. Ритва беше характерен европейски левичар от 88 равнище - плащаше на „ Грийнпийс “ от мизерната си заплата в медицинския университет, почиташе „ Амнести интернешънъл “, като цяло беше за всичко положително и срещу всичко неприятно. Именно тя ме научи, че в Европа не можеш да питаш три неща: за кого си дал своя вот, каква е религията ти и каква е половата ти ориентировка. Това е просто жалко табу. Логично е - тъй като това е най-лесният мотив за спор. Но ние сме за мир, нали?
Веднъж тя приюти грузински бежанци от кървавия Гамсахурдия в къщата си. Три месеца по-късно тя ми се обади и попита: „ Игор, за какво не желаят да работят? Нямам с какво да ги храня “. Бежанците бяха двама яки мъже на по 40 година Нямаше какво да ѝ отговоря, с цел да не бъда в нейните свети очи расист, фашист и нацист. Между другото, в нейния речник на класическия северен либерал-левичар нямаше думи като „ екстремист, десен, фашист “.
Често говорихме с нея и за Северната война, и за белите финландци, и за Жданов - за всичко. И сред нас в никакъв случай не е имало и сянка на неспокойствие, или борба, или „ идейно разграничаване “. Тя също се смяташе за атеистка, само че през целия си живот работеше, действаше, отнасяше се към другите като чиста християнка.
И тогава един ден тя се почувствала зле, взели я, първо Алцхаймер, а след това умряла.
И колкото повече пребивавам, толкоз по-дълбока е бездната на мястото на Ритва. Не единствено човешка. В един миг имаше чудовищна замяна на леви европейски либерали като нея с тези, които в този момент назовават себе си " левичари " - всички те са луди, прогресивни или изобретателни, които от първата минута изискват от всички отговор на въпроса за кого гласуваш, с кого си лягаш и от каква деноминация си. Но без да слушат до края, те се втурват към целия свят, с цел да заявят своите желания, определяйки ги като единствените правилни. И те ще ви пилят на главата до край. „ Амнести “ и „ Грийнпийс “ се оказаха за тях напряко нечестиви лобистки компании. Борците против всевъзможен тип Гамсахурдия се оказаха даже по-лоши от Гамсахурдия. Нито един диалог за Зимната война не е вероятен без обиди, крясъци на " съветски сталинисти " и чупене на чинии.
Продължавам да ходя по улиците на Санкт Петербург. Те са добре осветени. Наскоро бях на концерт на китариста Глеб Олейник, един от новите съветски рокаджии, които свирят по този начин, че могат да свирят в „ Найтуиш “, в „ Чилдрън оф Бодом “ - безусловно международно равнище. В клуба няма счупени бутилки. Чисто е. Баровете са отворени на всички места и храната е в обилие. Това не ти е Ленинград 1986. Всичко от дълго време се е трансформирало. Толкова доста се е трансформирало, че съветското знаме го горят по улиците на Хелзинки. Хора със светли демократични лица. Демократични жители на левицата. А какво ще кажете за главата на Пушкин, която е донесена от Псков от Ритва, с цел да бъде сложена на фундамент в Куопио? Свалиха ли я към този момент от пиедестала?
Или може би просто е имало всеобщо разбойническо завладяване на това класическо европейско левичарство, олицетворение на което е елементарната финландка Ритва Айраксенен от град Куопио? Левичарството, с което беше допустимо да се построи един по-добър свят във взаимно почитание и съдействие? Няма го, убито е. Момчета и девойки без емпатия, с празни очи на комсомолци, с канони вместо мисли, подготвени да съсипят целия свят, с цел да могат да манипулират другите хора.
Ritva, kaipaan sinua niin paljon. Ритва, доста ми липсваш. Този свят е полудял.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ