Химическите оръжия и заплахата за световния ред
192 страни, в това число България, към този момент са утвърдили Конвенцията
Политиците се ръкуват и усмихват. Фотоапаратите щракат. Документите се подписват и подпечатват. Световната преса оповестява подписването на поредна интернационална конвенция.
Международните срещи на високо ниво, конвенциите и договорите може да наподобяват надалеч от живота на елементарните хора; да наподобяват просто благоприятни условия за обществени изяви вместо действителни достижения.
Но действително те са методът, по който договаряме в какъв свят желаеме да живеем. Това са обещанията, които съблюдаваме едни към други. Нашите обещания и тяхното осъществяване са в основата на интернационалната система и те ни пазят в сигурност. Когато договореностите биват нарушавани или когато се разрешава те да изгубят значимост, последствията са доста съществени за всички.
Конвенцията за химическите оръжия е един от тези задължения, само че има притеснителни признаци, че сме не запомнили за какво положихме толкоз старания за постигането на този значим контракт.
Химическите оръжия задушават, давят, нараняват и отравят. Когато не са смъртоносни, резултатите от тях могат да траят цялостен живот. През ХХ век те от време на време биват употребявани на бойното поле с ужасяващи последици.
По време на Първата международна война повече от 90 000 военнослужещи умират трудно в резултат на използването на хлор, иприт и други отровни химически субстанции. Почти още милион биват ослепени, обезобразени или получават други тежки пострадвания.
Химически оръжия са употребявани с разрушителни последици и в Мароко, Йемен, Китай и Абисиния (днес Етиопия). Последствията от използването им през 1980-те години в ирано-иракската война не престават да се усещат и до през днешния ден, като 30 000 иранци към момента страдат и умират от резултатите на бойните субстанции, употребявани в спора.
Конвенцията за химическите оръжия влезе в действие през 1997 година и докара до основаването на Организацията за възбрана на химическите оръжия (ОЗХО). За пръв път светът има самостоятелен, неполитически орган, който да проверява използването на химически оръжия.
192 страни, в това число България, към този момент са утвърдили Конвенцията за химическите оръжия и са страни-членки по нея.
Международната общественост се е споразумяла, че създаването, производството, построяването на боеприпас и използването на тези принадлежности на гибелта би трябвало да остане в предишното. Не може да има каквато и да е безотговорност по отношение на използването на химически оръжия.
Малко повече от 20 години след този повратен миг и 5 години откакто ОЗХО бе наградена с Нобелова премия за мир за забележителните си достижения, този контракт и тези правила са застрашени. Само от началото на 2017 година химически оръжия са употребявани против цивилни жители в Сирия, Ирак, Малайзия и Обединеното кралство.
Многократната приложимост на химически оръжия съставлява сериозна опасност за Конвенцията за химическите оръжия и за интернационалния правов ред, който пази всички ни в сигурност. Сега те би трябвало да бъдат предпазени и подсилени.
Миналата седмица Обединеното кралство и 10 други страни, измежду които и България, приканиха всички страни-членки на Конвенцията за химическите оръжия да се съберат на изключителна конференция. Отговаряйки на този апел, ОЗХО разгласи, че страните, подписали Конвенцията, ще се съберат в края на юни. Призоваваме страните по целия свят да се включат, с цел да намерим способи да подсилим и защитим този крайъгълен камък на интернационалния режим за неразпространение и разоръжаване.
Някои се пробват да показват тази среща като сцена за световна борба, където страните ще бъдат принудени да избират страна или позиция по отношение на една или друга офанзива. Всъщност това е избор сред върховенството на закона и системата на интернационален правов ред, и анархията и плашещата вероятност, че ние и нашите деца можем да станем очевидци на превръщането на използването на химически оръжия в норма.
Преди 20 години основаването на Конвенцията за химически оръжия означи повратна точка в интернационалната политика. Светът затвърди своите позиции и бе реализирано единодушие, че всяка приложимост на химически оръжия е неоправдана и презряна. Сега ние би трябвало да се обединим, с цел да защитим това.
* Текстът е възложен извънредно на вестник “Труд ” от посолството на Обединеното кралство в България
Политиците се ръкуват и усмихват. Фотоапаратите щракат. Документите се подписват и подпечатват. Световната преса оповестява подписването на поредна интернационална конвенция.
Международните срещи на високо ниво, конвенциите и договорите може да наподобяват надалеч от живота на елементарните хора; да наподобяват просто благоприятни условия за обществени изяви вместо действителни достижения.
Но действително те са методът, по който договаряме в какъв свят желаеме да живеем. Това са обещанията, които съблюдаваме едни към други. Нашите обещания и тяхното осъществяване са в основата на интернационалната система и те ни пазят в сигурност. Когато договореностите биват нарушавани или когато се разрешава те да изгубят значимост, последствията са доста съществени за всички.
Конвенцията за химическите оръжия е един от тези задължения, само че има притеснителни признаци, че сме не запомнили за какво положихме толкоз старания за постигането на този значим контракт.
Химическите оръжия задушават, давят, нараняват и отравят. Когато не са смъртоносни, резултатите от тях могат да траят цялостен живот. През ХХ век те от време на време биват употребявани на бойното поле с ужасяващи последици.
По време на Първата международна война повече от 90 000 военнослужещи умират трудно в резултат на използването на хлор, иприт и други отровни химически субстанции. Почти още милион биват ослепени, обезобразени или получават други тежки пострадвания.
Химически оръжия са употребявани с разрушителни последици и в Мароко, Йемен, Китай и Абисиния (днес Етиопия). Последствията от използването им през 1980-те години в ирано-иракската война не престават да се усещат и до през днешния ден, като 30 000 иранци към момента страдат и умират от резултатите на бойните субстанции, употребявани в спора.
Конвенцията за химическите оръжия влезе в действие през 1997 година и докара до основаването на Организацията за възбрана на химическите оръжия (ОЗХО). За пръв път светът има самостоятелен, неполитически орган, който да проверява използването на химически оръжия.
192 страни, в това число България, към този момент са утвърдили Конвенцията за химическите оръжия и са страни-членки по нея.
Международната общественост се е споразумяла, че създаването, производството, построяването на боеприпас и използването на тези принадлежности на гибелта би трябвало да остане в предишното. Не може да има каквато и да е безотговорност по отношение на използването на химически оръжия.
Малко повече от 20 години след този повратен миг и 5 години откакто ОЗХО бе наградена с Нобелова премия за мир за забележителните си достижения, този контракт и тези правила са застрашени. Само от началото на 2017 година химически оръжия са употребявани против цивилни жители в Сирия, Ирак, Малайзия и Обединеното кралство.
Многократната приложимост на химически оръжия съставлява сериозна опасност за Конвенцията за химическите оръжия и за интернационалния правов ред, който пази всички ни в сигурност. Сега те би трябвало да бъдат предпазени и подсилени.
Миналата седмица Обединеното кралство и 10 други страни, измежду които и България, приканиха всички страни-членки на Конвенцията за химическите оръжия да се съберат на изключителна конференция. Отговаряйки на този апел, ОЗХО разгласи, че страните, подписали Конвенцията, ще се съберат в края на юни. Призоваваме страните по целия свят да се включат, с цел да намерим способи да подсилим и защитим този крайъгълен камък на интернационалния режим за неразпространение и разоръжаване.
Някои се пробват да показват тази среща като сцена за световна борба, където страните ще бъдат принудени да избират страна или позиция по отношение на една или друга офанзива. Всъщност това е избор сред върховенството на закона и системата на интернационален правов ред, и анархията и плашещата вероятност, че ние и нашите деца можем да станем очевидци на превръщането на използването на химически оръжия в норма.
Преди 20 години основаването на Конвенцията за химически оръжия означи повратна точка в интернационалната политика. Светът затвърди своите позиции и бе реализирано единодушие, че всяка приложимост на химически оръжия е неоправдана и презряна. Сега ние би трябвало да се обединим, с цел да защитим това.
* Текстът е възложен извънредно на вестник “Труд ” от посолството на Обединеното кралство в България
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ