(1919 ~ 1997 ) Александър ГЕРОВ Стих на Матей ШОПКИН

(1919 ~ 1997 )

Александър ГЕРОВ
Стих на Матей ШОПКИН

Един популярен стихотворец живее
в нерадост, мраз и самотност.
И няма кой да го съгрее
даже с привидна топлина.

А Той е болежка и паника,
и съвест на света нечовечен.
Но крее в тъжна изнемога
като пропуснат земен Бог!
1996

Фрагменти от дневника на поета, роден на 15 май 1919 година

„ Тези фрагменти от дневника на Александър Геров ще ни върнат към 60-те години на предишния век. Болезнено сензитивен, съзнателен, придирчив към себе си и обществото, отчаян от концепциите, в които е вярвал, поетът се настройва все по-песимистично. Чувствата на безпокойствие и боязън, преминаващи на моменти в извънредно обезсърчение, го отчуждават от живота, от всичко това, което е тогава българската реалност. Но той не желае да се съобщи и настойчиво, от време на време с последни сили, се бори за смисъла на своя живот. И за смисъла на живота изобщо. ”
Божидар КУНЧЕВ
1964 година

24 октомври

Когато човек си сложи една значима задача, внезапно целият му останал  живот става апатичен. Така може да се изясни идейният фанатизъм, публичната свирепост, безразличието към обособения човек.

6 ноември

Всеки човек носи със себе си живота си. Може да носи най-вече още един живот със себе си, а аз се пробвам да нося живота на всички. Нищо не става. Трябва да се смириш, да оглупееш, да старееш и на нищо да не се радваш. На мен нищо не ми се даде съгласно силите. Все непрестанно се укорявам, само че излиза, че не аз съм отговорен. Виновно е обществото, страната, политиката, употребата, неприятното устройство на обществото, класовото владичество.

8 ноември

Само на живота да не бъде непознат човек – това да може да се реализира. Социализмът доста забърка и унищожи духовните полезности.

Когато работи, мама приказва като малко момиче, което си играе с куклите си. Колко е тъжно и безнадеждно всичко. Да може отнякъде да затрепти вярата. И да може да се сбъдне това, за което мечтае Далчев: – Научи ме, господи всеблаг, да пребивавам като всички хора.

15 ноември

Какво е индивидът? По създание едно чудовище и звяр. Видях двама мъже с мотоциклет, които връзваха в чувал едно скимтящо куче. След това единият го хвърли от високо като торба с отпадък в коша и отминаха с мотоциклета, с цел да го дадат някъде за одиране. Казах на Николай Марангозов епиграмата против Венелин Коцев:

Умря Венко Коцев тържествено, славно,
с безчет некролози, венци, флагове,
но след ковчега му крачеше единствено
една дива свиня.

Не може обаче човечеството дотам да се изроди. То би трябвало да се оправи рано или късно. Въпросът е по какъв начин аз да възнамерявам персоналния си живот. Дали пък в края на краищата не е по-добре да сложа завършек на живота си? Страхът крепи живота. И нагаждането крепи живота.

Дните са равни, без никакъв подтик. Нашето общество е мъртво, споделя Борис Делчев. И може фактически да е по този начин. Може би фактически, с историческо забавяне би трябвало да търсим смисъла и хубостта в страданието, в парадокса на живота, в страхотния смут на обективно-безсмисленото битие.

20 януари

Никой не се интересува от мен. Никой нищо не изисква от мен. Аз съм самичък. Сам би трябвало да построявам своя свят, самичък да се боря. Никой няма да се сети за мен, да ми обърне внимание, да ме поддържа. Ужасна незаинтересованост. Безсмислен живот. Защо да не го приключа? Няма смисъл. Страхът е, който ме стопира. Инстинктите. Това е неуместно. Трябва нещо да се предприеме. Щом пребивавам, би трябвало да се боря, би трябвало да диря някакъв смисъл. Дяволска работа. Може би би трябвало да стартира от напълно малко. От какво. Ето едно стихотворение, което написах на смешка:

И застрашителна и сладка,
с очи що тайнствено горят
пред мен стои като мистерия
красивата потайна гибел.

Кога ли тя ще ме издебне
и по какъв начин духът ми ще съкруши?
Със ужас пред гробищата ледни
или с уплашени сълзи?

Или ще пристигна ненадейно
сърцето ми да заличи.
На родствениците разплакани
един ден единствено да вгорчи.

Човечеството не върви по добър път. То не създава идеали. Нашият социалистически строй върви по пътя на капиталистическия, с тази разлика, че доста е изостанал. Какво ще дадем на хората, когато построим социализма? Нищо не можем да им дадем. Ситост, успокоение, претовареност, работа, богатства и нелепости. Няма идеали. Вятър и мъгла е всичко. Повечето комунисти са разбрали това и уреждат персоналния си живот. Само аз диря и все мечтая за някакви идеали. Глупост. Смири се. Живей просто и умри просто. Остави всичко на човечеството. То по този начин или другояче ще се оправи, доколкото му доближават силите пред тъмната бездна на вселената.

26 февруари

Интересна е философията на Кафка. Много мрачна и безнадеждна, само че нали и аз съм имал такива чувства – постоянно съм се чувствувал отговорен. Дали не е това някаква справедлива безперспективност: за Кафка индивидът не е стопанин на природата, той е завареник на битието, пръст, бучка глина, беззащитно, едва, безсилно създание, което усеща с всички фибри своята самостоятелност от живота, откъснато от него. „ Човек е задължен търпеливо да понася своето бедствено състояние и да не пита „ какво да върша ” или за какво го върша, тъй като сходни въпроси са безсмислени като самия живот и за тях няма отговор ”. Той е бил надълбоко уверен в безсилието на индивида пред живота.

4 април

Потиска ме тъгата, а би трябвало да се науча безсмислено като животните и гълъбите да плавам във времето.

Настъпва старостта и постепенно се стопява огромната машинация на плътта.

2 юли

Отчаян съм от човешката природа. В някои моменти виждам по какъв начин просто по всичко се слива с животинската: човешките мисли са като инстинктите, човешките дейности са като на мравките – има единствено разлика в степента на познанието и на съзнанието – другояче просто не виждам разлика. Наблюдавах през вчерашния ден сред рамките на прозореца една огромна муха и едно малко паяче. То я оплете и почна да я инжектира, до момента в който я умъртви. А по-късно я прибра под черчевето. Каква е разликата сред другите хора и тези насекоми.

4 август

Ето една концепция за стихотворение.

Общуват, хранят се, мечтаят,
беседват, плачат и се смеят –
на живот хората играят,
малко на брой същински живеят.

Снимки: Съюз на българските публицисти, Българска история