1915 ~ 1987 Цялата московска бохема на 60-те и 70-те

1915 ~ 1987

Цялата московска бохема на 60-те и 70-те години, проститутки, таксиметрови водачи, преводачи и още: дипломати, информатори на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), преводачи, спекуланти и търговци на икони, всички те, назовават Ситников „ Вася – Руският сувенир ”. Картините на този публично приет за ненормален човек без паспорт, който не оставя след себе си нито една монография и не доживява нито една своя независима галерия, през днешния ден се обитават в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк и частни сбирки в Америка, Австрия и Англия.

Кой е Василий Яковлевич Ситников? Глупак? Побъркан? Гений?

Изложбата под намерено небе, състояла се на 15 септември 1974 година в Битцевския парк, влиза в историята като „ булдозерната ” галерия. Тогава представители на руския ъндърграунд показват своите произведения на всеобщо ревю. Те обръщат с главата надолу разпоредбите на соцреализма и вместо портрети на водачи, показват портрети на обичаните си хора. Вместо сивите здания на Москва – китните провинциални дворове с доста пиянство по масите.

Тази артистична храброст е заличена от земята с булдозери на първия час след откриването си. Но различен късмет да показват свои произведения пред фенове, тези художници нямат. Сред тях е и Василий Ситников – един от най-самобитните и надарени авангардни актьори. Животът му е цялостен със жестоки тествания, които той приема без ропот и със примирение. По време на войната е задържан за това, че събира немски листовки, които употребява за изобразяване поради хубавата хартия. Следва затвор, след това психиатрична болница. Резултатът – галерия с графични портрети на съкилийниците му.

Попадайки в Москва, Ситников става любим на дипломати и чужденци, които с наслада купуват картините му. Наричат го „ Вася – Руският сувенир ”.  Със извоюваните пари, Вася купува старинни икони. Най-ценната от тях, извънредно рядка направа от домонголския интервал, той подарява на Централния музей за древноруска просвета и изкуство „ Андрей Рубльов ”.

После идва емиграцията. Първо Вася отпътува в Европа, а след това в Америка – единствено с една пазарска чанта, в която има сапун и лико, без да знае и дума на британски. Заминава, с цел да се научи да написа като обичаните си художници. „ Изкуството – то е качество на осъществяването – нищо повече ”, споделя Ситников.

Картините на Василий населяват жанра на фантазията, в която московските пейзажи флиртуват със саркастичните облици на демони. Всяка от творбите му поразява със своята луда активност. С тънък и внимателен щрих, той основава своите нереални платна, които го трансформират в извънреден занаятчия на живописта.

Василий Ситников умира в Ню Йорк през 1987 година Сестра му Тамара и брат му Николай се погрижват прахът му да бъде върнат в Русия. Оставен е да почива в мир във Ваганковското гробище в Москва.

Източник: kulturologia.ru