19 януари вечерта на брега на Охридското езеро 21-годишен Християн

19 януари вечерта на брега на Охридското езеро 21-годишен Християн Пендиков е атакуван и пребит. Той е роден и израснал в Северна Македония. До скоро е бил националист - македонист. От към три години се дефинира като македонски българин, т.е. с българско съзнание.

От ненавист ли беше пребит? „ От ненавист. Спомням си – псуваха ме, че съм българин. Обиждаха ме, псуваха ме. 10 минути преди този момент ме нападнаха в заведението, че съм българин “, споделя Християн.



След побоя над Християн Пендиков, а преди този момент и серията от вандалски прояви над български културни клубове в Северна Македония, тръгваме на път. За да проверим - има ли в реалност ненавист към българите в югозападната ни съседка.

Първата ни спирка е Охрид. Курортното градче, където Християн Пендиков беше атакуван и пребит. Ще се срещнем с мъж на 82 години, роден в Македония, само че споделя, че е българин и се опасява. Ще беседваме и с една дама, която е родена във Варна, само че от 25 години е омъжена за македонец.

Преди това обаче, съумяваме да се забележим с братята Саво и Сергей Костовски. В деня след побоя над Християн, двамата са задържани. По данни на полицията в Северна Македония – тъй като Пендиков ги е показал.
„ По сигнал на Х.П., в заведението, намиращо се на брега на „ Македония “ в Охрид, а по-късно и отвън обекта, е бил атакуван физически от С.К., С.К. и И.Ц., всички от Охрид “, се споделя в известие на Министерство на вътрешните работи, РСМ.



Братята са съгласни да поговорим, само че не и да демонстрираме лицата им. Казват, че нямат нищо общо с побоя. И даже не са били там.

„ С политически цели ни вършат проблеми “, споделя Саво Костовски.

„ Християн ни е показал и след това видяха, че не сме били ние, а се е припознал. Който, каквото е направил, да си отговоря пред съд, пред всички. Не знаем кои са били, за какво са били, къде са го били. Господ гледа, той ще види “, споделя и Сергей Костовски.

Баща им споделя, че след няколко часа в ареста момчетата му са освободени. „ И двамата ги пуснаха, откакто прегледаха камерите. Ненормални фанатици, които замесиха децата, нищо друго. Нямат връзка те с това. Нямат, в случай че имат, щяха да бъдат в полицията “, безапелационен е бащата.

Потърсихме Министерството на вътрешните работи на Северна Македония за повече информация. Оттам не пожелаха да застанат пред камерата ни и да дават отговор на въпроси. Изпратиха ни писмена позиция.



„ Със С.К., С.К. е извършен длъжностен диалог в полицейското ръководство. От взетите ограничения е открито, че С.К. и С.К. не са участвали на местопроизшествието и не са взели участие във физическото посегателсто “, се споделя в известието.

И до момента Християн не схваща за какво Саво и Сергей Костовски са попаднали в ареста.

„ Аз тези момчета не ги познавам. Аз техните имена не съм ги посочвал никога. Не съм ги виждал. Просто не бяха там. Не съм видял да са в заведението или на паркинга, с цел да ги посоча. Може би просто от полицията желаят да създадат по-голям скандал, да е по-трудно да се върна в Македония, да ми създадат по-големи проблеми “, споделя Християн.

Така, за побоя над Християн Пендиков арестуваният е един - Илия Спасески, за период от 30 дни.

„ Познавам го. Охрид е дребен град, разхожда се, непосредствен човек е на ВМРО-ДПМН “, споделя Християн Пендиков. Никога педи това не е имал проблеми с Илия Спасески.

Полицията в Северна Македония показват, че търсят още един нападател. Според Християн обаче, ударите са били от общо трима души.

„ Не съм ги виждал в никакъв случай. Единият сигурно не е от Охрид, другия не съм го виждал. Не знам от къде е “, споделя Християн Пендиков.



След нападението македонските българи тук, в Охрид, не желаят да приказват. Особено с лицата си. Такъв е казусът с Никола Пендиков, братът на Християн, който и след побоя е в родния си град. Вече е незает и рядко излиза от вкъщи си.

„ Имам свои проблеми, не желая да давам изявленията, да вземам участие в излъчвания. Имам доста проблеми вкъщи, с брат ми, с всичко. Не мога да се разправям с малките екрани и такива работи “, споделя по телефона Никола Пендиков, брат на Християн.

Сред дребното осмелили се да застанат пред камерата ни е Кръсте Трайковски. През всичките си 82 години живее край Охридското езеро. Казва, че е българин.



„ Моят дядо и нашите дядовци бяха от балканските войни. На един народ да му правиш историята – няма. Това е все едно на едно хубаво лице да му извадиш двете очи “, споделя Кръсте Трайковски.

Той е част от българския културен клуб „ Цар Борис III “ в Охрид. При първото нахлуване е вътре, в клуба.
„ България знае какво стана. Счупиха прозореца, бяхме тука, оттеглихме се във вътрешността, те си отпътуваха. Беше гамен. Толкова “, споделя още Кръсте Трайковски.

Разказва за страха. „ Мен в този момент ме е боязън, по-рано не ме беше боязън. Когато се оформи сдружението Иван Михайлов, и тогава не се плашех, тревожа се в този момент. Сега, откогато се отвори клуба. Дотогава нищо. Страхувам се от хулиганите. Мен единствено с думи са ме нападали – когато мина по пътя ме викат „ татарин, татарин “, споделя Кръсте Трайковски.

„ Живея тук от 25 години. Имам три деца. Имам фамилия. Имам бизнес “, споделя и българката Мартина Спиротска, която живее в Охрид. Тя обаче е родена във Варна. Омъжена е от 25 години за македонец.
„ Аз имам двама синове и една щерка. Моите деца в никакъв случай не са имали проблем като българи. Те се усещат като българи. И постоянно ще бъдат българи. Наполовина македонци, на половина българи. Това е обикновено “, изяснява Мартина.



Според Мартина и фамилията й ненавист към българите в Охрид няма. Има обаче неприязън – към родените и израснали в Северна Македония, които назовават себе си българи, македонски българи. Като Християн Пендиков.
„ Охрид е дребен град, всички се знаем. Много ми е погрешно, в действителност ми е доста погрешно, че нещо такова се случи и се политизира. Дай Боже, дай Боже, отново да бъде, както е било в миналото. Защото – народът македонския, обича българския народ, само че това, което се случва горе на политическо равнище, това е друга тематика “, безапелационна е Мартина.

Втората ни спирка е Битоля, вторият по величина град в Северна Македония. Тук ще се срещнем с двама млади мъже, които желаят да скрият своята идентичност. Родени и израснали тук, само че споделят, че са с българско съзнание.

„ Аз съм на 26 години. С българско схващане съм още от междинен клас. Не съм роден като българин. Когато бях в междинните класове. Тогава ме интересуваха повече неща, желаех всичко да намеря. Винаги като започвах да чета мемоари, написани персонално, постоянно имаше българин, българин, българин “, споделя мъж, поискал анонимност.

„ И мъжете, старите, имат вяра – кръвта вода не става. И мисля, че ненапълно тази приказка е точна “, споделя различен мъж, който също държи на анонимността.

След откриването на културния клуб „ Иван Михайлов “ в Битоля двамата мъже назовават себе си българи - на глас. Скоро по-късно обаче остават без работа.



Казвали им, че наскърбяват македонците с това, че декларират българското си съзнание. Един от мъжете е работил в частна компания. Колегите му казвали, че е изменник. „ Взимаш пари от България. Затова се декларираш по този начин. Затова не ти пука, че ще загубиш работата си “, споделя мъжът.

Следват обиди и закани. От познати и непознати. По телефона, на улицата, в заведенията. Попадат и в описи. Показват ни няколко групи в обществените мрежи. Наред с лицата на други момчета, оповестени за предатели, виждаме и техните лица и имената им. С апел фотосите им да се популяризират всеобщо.

В такива описи и до момента продължа да стои лицето на Християн Пендиков. С щемпел „ изменник “.

„ Не ги познавам. Просто ми пишат във Facebook, Инстаграм - в обществените мрежи, че ще ме убият, че всичко най-лошо. Аз съм подавал най-малко 5-6 сигнала напоследък. Последните няколко месеца “, споделя Християн Пендиков.

След побоя – закани към този момент получават и най-близките му. „ Майка ми я заплашват от самото начало. Пишат и мнения - че ще я убият, че сме предатели, че би трябвало да се изселим от Македония, че не сме за там “, споделя още Християн Пендиков.

Потърсихме Министерството на вътрешните работи на Северна Македония, с цел да разберем имат ли информация за отправяни закани към македонски българи или български жители в обществените мрежи. Отново – оттова отхвърлиха да застанат пред камерата ни и да дават отговор на въпроси. Получихме писмена позиция.



„ Досега нямаме информация за закани в обществените мрежи към български жители, само че подсещаме, че при постъпила такава тъжба, без значение дали става дума за македонски или български жители, в случай че има детайли на незаконно действие, осъществено по служба, ще бъдат подхванати всички нужни ограничения и дейности по подготвеност “, се споделя в позицията на Министерство на вътрешните работи на РСМ.

Подадени тъжби, става известно, има - bTV разполага с девет от тях. С персоналните данни на общо девет лица, които желаят подпомагане от страна на полицията поради закани и закани към тях в обществените мрежи. С подписи и печати на чиновници на реда от полицейски сектори в Битоля и Скопие. От разнообразни дни през месец януари.
С тази информация, още веднъж търсим полицията в Северна Македония. Отговорът не се трансформира. „ Няма такива подадени тъжби “, споделят от там.

Докато управляващите в Северна Македония настояват, че няма данни за език на омразата в обществените мрежи, съгласно посланика ни в Северна Македония Ангел Ангелов това остава огромният проблем в връзките сред двете страни.

„ Разделя ни неверната визия за едни към други. Тук главното е това, че вместо да останем единствено до историческите обстоятелства, в Република Северна Македония интерпретационните модели са доста по-силни. Ние географията си не можем да сменим, тъй че следва да работим дружно. Общият ни път е в европейския дом “, разяснява тематиката и Ангел Ангелов, ексклузивен и пълномощен дипломат в Северна Македония.



От Битоля отиваме в Скопие. В бизнес постройка на 38-ия етаж, с панорамна панорама към столицата на Северна Македония, е офисът на Владко Начевски. Той е и с македонско, и с българско поданство.

„ Може би има ненавист, да, тъй като имайте поради, че Македония е била федерация с Югославия. И е обикновено в историята да се чуе, че България е била окупатор. Не можеш на хората да им казваш един ден, че тази история, която са я учили в учебното заведение в този момент не е значима, забравяте я, би трябвало да учите нова история “, споделя предприемачът Владко Начевски.

Враждебност Начевски не е усещал персонално. През последните месеци обаче връзките сред двете страни се отразяват на бизнеса му.

„ На всички компании някой се обажда, споделя да не се купуват български артикули и да се купуват от съседството, от Сърбия. Какъв е смисълът ние да спорим за историята, когато всички влизаме в европейския съюз, ще се изгубят митниците и границите? “, споделя Начевски.

Историята, в която има вяра, е тази, поради която един млад мъж, на 24 години, се опасява да покаже лицето си. И той е на тази фотография. Заедно с Християн Пендиков. Снимката е от панихидата в памет на Мара Бунева. От 14 януари - пет дни, преди Пендиков да бъде пребит. Снимка, която и до през днешния ден се популяризира в обществените мрежи.



„ Македонски българин съм и не се приема тук това нещо. Аз съм фен на историята и за мен истината е на първо място и над всичко. За мен е все едно дали съм българин, каквито са били предците ми, подобен съм и аз. И аз съм бил македонист. И аз. Има един проблем, когато съзрееш, когато си към този момент пълновръстен, се появява един проблем, почваш да си мислиш – не е допустимо целият свят да лъже, а ти да си прав “, споделя мъж от Скопие, също поискал анонимност.

Казва, че е и той е останал без работа, когато декларирал гласно, че се счита за българин. А откогато фотографията е в интернет, излиза от вкъщи си единствено при последна потребност.

24-годишният мъж също е подавал тъжби в полицията. За закани в обществените мрежи, по телефона, на улицата. „ Не се усещам предпазен изобщо, не, не “, споделя младият мъж от Скопие.

„ Страхувам се да не се случи същото или по-лошо. Да не бъдат идващите панихиди наши или на някои от момчетата, които са в Македония сега. Мечтая един ден да можем да се върнем в Македония, умерено да кажа, че съм българин и никой да не ми направи нищо – освен на мен. На всички, които живеем в Македония и сме македонски българи. Да се оправят нещата “, споделя и Християн Пендиков.



„ Когато чуеш една ария от балканските войни, ще ти тупне сърцето. По-силно ще ти тупне сърцето от разсъдъка. Стани, стани от гроба черни, аз, не мога веч да стана, турски патрон ме прониза, стани, стани, твоят живот веч изгасна, твойта популярност веч порасна “ запява на финала Кръсте Трайковски.