(1864 ~ 1944) За какво съм роден. МИСИЯТА Ние сме

(1864 ~ 1944)

За какво съм роден. МИСИЯТА

Ние сме пратени на земята не на посетители, а на работа. Но и земята търпи своите посетители единствено три дни. Всички модерни несгоди произтичат от обстоятелството, че ние желаеме да бъдем посетители на земята. И така, в случай че ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че произтичат от желанието ви да бъдете единствено посетители тук, на земята. Земята е място за една от най-сериозните работи. За всяко създание, колкото и малко да е то, има математически тъкмо несъмнено място и работа, която то би трябвало да свърши. И през днешния ден в света по-висшите същества живеят на гърба на по-низшите.

Ние не сме пратени на земята да бъдем щастливи. То е вторичен въпрос. И единственото нещо, за което човек е пратен на земята, то е да учи. Ти би трябвало да учиш. Трябва да изследваш законите на всичко това, което става в тебе. Ще започнеш от себе си, от вътрешната страна. Като почнеш от вътрешния живот, тогава външните прояви на живота ще почнат да ти стават по-ясни. То е един комплициран механизъм, той е един комплициран свят. Не е по този начин елементарно. Казвате, че сте синове Божии. Синове Божии, които не знаят да слугуват. И в този момент ви пращат на земята да слугувате. Синове Божии, на които са слугували. А в този момент слага ви Господ вие да слугувате. Казваш: „ Затова ли съм аз роден? “ За това си роден. Досега ангелите ти служиха, и Господ ти служи. Всичко правеха за вас. А в този момент Той те е турил малко да се мъчиш, и ти да работиш, да помагаш на другите. Един японски принц поискал да изучи характера на американците и по тази причина помолил един собствен другар да му откри място за прислужник при някое американско семейство, без да споделя, че е принц. Приятелят му го предложил на едно американско семейство, дето той останал за известно време като прислужник. Той миел чинии, метял, вършел всичко, каквото го карали. Семейството било доста предостатъчно от него. Те казвали: „ Много добър е нашият прислужник, доста добре си гледа работата. При това, във всяко свободно време чете някаква книга, учи нещо. “ След 3 месеца този прислужник липсващ някъде. Тогава американското семейство намерили приятеля, който им предложил този прислужник, и го запитали: „ Къде отиде твоят другар? Ние желаеме да му платим. Той ни работи доста добре. “ „ Той не желае никаква заплата. Той е японски принц, който беше пристигнал в Америка с готовност да изучи американския живот. Той е удовлетворен, че можа да научи нещо от живота на американците. “ Всички вие сте японски принцове, които сте изпратени на земята да служите. И откакто служите 3 месеца, откакто учите 3 месеца, можете да отидете където желаете. Но 3 месеца сте пристигнали да учите. Онова, което научите, научете го добре. Ако ви пита някой, за какво сте пристигнали на земята, ще кажете, че сте пристигнали да учите законите на търпението и смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще пребъдете като Христа. Христос ще бъде ваш брат и Учител, а вие - Негови възпитаници. Всичко в света се дефинира от търпението и вътрешното разположение на духа. Вие би трябвало да реализирате всичко това, което е несъмнено от Бога. Всеки би трябвало да схваща за какво е пристигнал. Из пълнете програмата, която е дадена за вас и не се бойте. Сами не си правете никаква стратегия, изпълнете вашата стратегия, която е избрана от природата и животът ви ще тече без спънки. Мнозина се стопират пред концепцията, за какво са се родили на земята. Според мене, това е комичен въпрос. Отивам в учебното заведение да се изучавам и запитвам, за какво съм пристигнал. Да изучавам, несъмнено. Трябва да имате една ясна визия за „ аз ". Един ден ти го изгубиш това „ аз “. Едно време беше като едно малко дете, след това стана възрастен и най-сетне главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса, или космите ти напълно ще окапят. Кое е същинското състояние на индивида? Човек - туй го назовават съвършеният човек, който всеки път пораства и всеки път се учи. То е едно такова схващане - съвършеният човек всеки път пораства и всеки път се учи, и всеки път схваща битието. Един човек, който учи. Казва Писанието, че човек е пътешественик на земята. Колко време ще остане, то е въпрос. Истината е, че всички материални светове, които съществуват, сформират едно цяло. Цялата Вселена, целият веществен свят е едно цяло. Това е то земята в Писанието. Там, дето има живот, е една земя, обитаема земя. Онзи, който по този начин схваща нещата, е на правилен път, а оня, който не схваща, той мисли, че единствено вашата земя е обитаема. Изисква се един величествен разум, с цел да схване това отношение, което съществува.

Та, на земята сте пристигнали, с цел да дадете плод. Искате да живеете за себе си. Не! Най-първо ще живееш за другите и най-сетне ще живееш за себе си. Най-първо ще живееш за Бога, ще живееш за ангелите, за светиите, за положителните хора, за праведните - тях ги поставям в ангелите. Най-чисти същества са ангелите. И най-сетне ще живееш за себе си. Това е правият път. И тогава ще бъдеш удовлетворен, тъй като си приключил една работа. Който мисли единствено за себе си, неизбежно ще утежни живота си. Той споделя: „ Днес съм задължен да мисля единствено за себе си. Утре ще мисля за другите. “ Не, всеки ден би трябвало да мислиш за себе си и да правиш по едно малко положително. Има стратегия, която дефинира по какъв брой положителни каузи би трябвало да правиш дневно и на какъв брой души да окажеш помощ. Ако не изпълнявате тая стратегия, в живота ви ще се явят известни празнини. Ако помагате на хората, и те ще ви оказват помощ, в случай че не им помагате, и те няма да ви оказват помощ. Тоя закон е правилен както за обособения субект, по този начин и за всяко общество и всеки народ. Във всеки дом, във всяко общество, във всеки народ, във всяка раса, както и в цялото човечество съществува една обща душа, която обгръща обособените единици. Общите души се групират в едно общо цяло. Всички хора би трябвало да си представиш като огледало. Като се оглеждаш, да ти е прелестно да видиш себе си. Кой от нас не се радва на огледалото, тъй като себе си вижда? Хилядите огледала са скъпи, тъй като себе си виждаш. А ти си скъп за другите, тъй като в тебе виждат себе си. Ние сме скъпи един за различен, тъй като виждаме себе си. Аз виждам себе си във вас и вие виждате себе си в мене. Вие сте скъпи за мене дотолкова, доколкото аз мога да се огледам във вас. Дотолкоз, до колкото аз мога да проявя вашия живот, аз съм скъп за вас; дотолкова, доколкото мога да ви услужа за вашия живот, аз съм скъп за вас. Дотолкоз, доколкото вие можете да ми услужите, вие сте скъпи за мене. Тъй седи Божественият закон. То е новото схващане. Дълбоко прегледано, мистично прегледано, то е закон на безсмъртието. Всеки човек има своя характерна съществена концепция, която го отличава от другите хора, само че тази концепция го свързва с Великото начало на живота. Тази концепция съставлява център на Вселената.

Силните стремежи дефинират бъдещето на индивида. Когато видят мощните стремежи на индивида, рационалните същества оказват помощ за тяхното осъществяване. Само оня може да се назова същински човек, който има в характера си най-малко една съществена линия, която не се променя при никакви условия нито в живота, нито след гибелта. Няма ли такава линия в характера си, той не е още същински човек. Защо? Понеже се намира още в процеса на непрекъснато проявление. При изследването на великите закони на света, би трябвало да имате една основна концепция, без която да не се променят при чините на вашето познание, въпреки и да се променя формата. Ако у вас аргументите се променят, както и формите, тогава вие седите на една лъжлива почва. Вашите мисли, усеща и действия, колкото и време да мине, да не изгубват своята стойност, това е действителното. Защото има една част от живота, която може да се промени. Но когато приказваме за значителното, за действителното, разбираме тези мисли, усеща и действия, които през всичките времена в нашето схващане ще останат едни и същи. И в случай че се доберете до едно такова положение, вие ще можете да се развивате вярно и да растете. На всеки човек е дадена характерна работа. Каква е тя? Да бъде притежател на Божественото. Бог отстранява несъгласията от живота на всеки, който е приел Божественото, с цел да Му служи. Като е пристигнал на земята, човек би трябвало да знае, че му пред стои да свърши една дребна, само че характерна работа. Тази работа не е за негово персонално богатство, само че за богатството на цялото, на общия живот. Това значи, че човек не живее за себе си. Колкото да работи човек за света, името му няма да бъде записано със златни букви. Работи ли за човешкото, човек в никакъв случай няма да бъде заплатен. Иска ли да бъде заплатен, в смисъл, да изнесе работа, която да остане скъпа за вековете, той би трябвало да работи за Бога, за Великото начало на живота. Името на този служащ ще бъде написано със златни букви в книгата на безконечния живот. Човек би трябвало да се въодушевява от действителния свят, от него да черпи сили за земния живот. Само освен това състояние човек може да осмисли дребните работи в своя живот. Няма ли това схващане, тази връзка с действителния живот, той всеки път ще се отегчава от дребните величини.

Голямо самообладание и схващане се желае от индивида, да шие по цели дни с една дребна игла. Голямо изпитание се желае от страна на лекаря, да преодолее себе си, да върви от къща на къща да лекува заболели. Всеки от вас може да направи по едно такова положително, което никой различен не може да го направи, автентично, характерно положително. Краката могат да създадат това, което ръцете не могат. Ръцете могат да създадат това, което краката не могат. Очите могат да създадат това, което ръцете и краката не могат. Всяко нещо е на мястото си. Следователно дано всеки направи това характерното за неговия разум, за неговото сърце и за неговата воля. Като извършите характерното положително, вие ще влезете в този път, в който Бог ще ви благослови. Вие сте пристигнали на земята да работите за Господа. Онзи човек, който живее за народа си или за обществото, или за дома си, или за жена си, или за децата си, или за себе си, както и оня човек, който живее за човечеството, той не е схванал смисъла на живота. Ние не сме пратени на земята да живеем за себе си, ние не сме пратени на земята да живеем за дома си, ние не сме пратени на земята да живеем за човечеството - ние сме пратени на земята да изявим Божествения Дух, всичко друго се включва в него. Не можем ли да изявим този живот, всичко друго е пропаднало.

Човек е пристигнал на земята да свърши първо работата на Баща си, а след това своята. Който не извършва Божията Воля, има погрешно схващане за нещата. Аз подкрепям следното: ние сме основали злото. Ето по какъв начин: да кажем, вие сте пристигнали на земята и Бог ви е турил един проект. Вие сте дали заричане, като дойдете на земята, да го извършите. Вие дойдете на земята, турите ваш проект и целия живот изпълнявате вашия проект - вършиме закононарушения. След туй ще ви съдят, че не изпълнявате Божия проект, само че изпълнявате вашия проект. Отде накъде, какви сте вие? Казвам: не изпълнявайте вашите проекти, каквито и да са, изпълнявайте Божествения. Онзи, който схваща Божественото във вас, то сте вие. Вашите, то са заблуждения. Всичките несгоди идат все от вашите проекти. Ние мислим, че сме освен това. Сега мнозина възразявате: „ Ние сме синове на Бога “. Не. Ние сме плебеи на света. Целия ден те пердашат от единия край до другия, а казваш, че си наследник Божи. Какъв наследник Божи? Пишеш на татко си, само че ни глас, ни новина. Баща ти споделя: „ Никакви средства не му изпращам, той е разхитителен “. Като е слизал на земята, човек е планувал какво би трябвало да свърши. За тази цел той има своя избрана стратегия, която е подписал да извърши. Не извърши ли програмата си, той прибързано отпътува за другия свят. Сега аз желая да ви наведа на това, което Бог е вложил във вас. Вие сте виновни за него. Ако не го изявите, вие ще страдате. От него вие ще създадете вашето бъдеще, своето благополучие, или ще си създадете своето злощастие. Всякога, когато човек не се подчинява на тези закони, които Бог е сложил, той ще страда. Всеки човек има характерна работа, която би трябвало да извърши в света. И в случай че той не я извърши, ще пристигна страданието. Най-първо всеки човек би трябвало да бъде правилен на това място, на което Бог го е турил и да не излиза от него. Не напущайте местата си! Не мисли, че в света можеш да намериш по-добро място от това, което Бог ти е дал! Където и да вървиш, най-сетне ти отново ще се върнеш на същото място, на което Бог те е сложил. Можеш да се движиш, можеш да отидеш далеко, само че би трябвало да се върнеш отново на мястото, където Бог те е сложил. Понеже ти си на работа - ще те върнат. Ти казваш: „ Аз съм свободен! “ Не си свободен. Ти си свободен отвън от службата. Ще те повикат да извършиш някоя работа. Успехът ти зависи от работата, която вършиш. Ако я вършиш добре, ще ти върви. Ако я вършиш зле, ще бъдеш трагичен. Много благосъстояние не ви би трябвало, доста познание не ви би трябвало. Малкото, което имате, да знаете по какъв начин да го употребите. Вие сте пристигнали на земята за една работа. Онова, което сте дали обещание от горната страна, направете го! Онова, за което сте пристигнали, изпълнете го и това, което би трябвало да станете, постигнете го! Вие би трябвало да станете доста повече от това, което желаете. Вие желаете доста малко. Аз искам да не се задоволявате с малко. В природата има един закон, едно предписание: или всичко, или нищо! Вие казвате: „ Малкото е за предпочитане пред огромното ". Малкото, в което има Любов, е за предпочитане пред огромното, в което няма Любов. Сиромашията с Любов е за предпочитане пред благосъстоянието без Любов. Но благосъстояние с Любов е за предпочитане пред бедност, в която Любовта не участва. Тя съдържа по-голямо благосъстояние, в сравнение с всички най-големи благосъстояния, които има в света. Това не е бедност. А пък що е думата „ благосъстояние "? Това са тези благоприятни условия, които богатият може да употребява. Ако ти имаш опция да направиш нещо, ти си богат човек. И най- след това всичкият свят е основан за тези, които вървят по Божия път. Това са бъдещи богатства, които ни чакат. Ти не си пристигнал да страдаш, не! Ти си пристигнал да учиш. След това един ден ще те турят на Венера, на Слънцето или на друго място на работа. Един ден, като те турят на работа, ще знаеш. Дотогава това е дресиране. Всичките хора на земята са изгубили своите проекти. Защото на всяка душа, която слиза, показват един проект, споделят: „ Можеш ли това да изпълниш на земята? “ Тя ще подпише. С документ сте слезли на земята. Като слезнете на земята, виждате, че е сложна работа, казвате: „ Това не може “, и стартирате нов проект. Петдесет-шейсет години живеете, и нищо не можете да извършите. Някой път вие се обезсърчавате, тъй като желаете туй, което Господ не ви е турил в програмата. Всичките премеждия на хората седят в това, че те желаят повече, в сравнение с им би трябвало. Щом страдаш, да знаеш, че доста искаш. Недоволството, което човек усеща, се дължи на едно недоумение. Преждевременно ние сме взели една служба, която не разбираме. Дошли сме на земята, а сме не запомнили за какво сме пристигнали.

Из: „ Книга на живите. Раждане, подмладяване, прераждане, карма “, Петър Дънов, изд. Астрала, 2006 година
Снимка: petardanov.com