Колко лесно се правят измами с призраци през Джорджианската епоха
18 век може да е прочут като епохата на Просвещението, само че това не значи, че страхът от свръхестественото е отминал. Напротив, доста хора от Джорджианската ера считат опасността от паранормалното за действителна и ужасяваща – а това ги прави уязвими за всевъзможни измами.
И несъмнено, появяват се хора с сходни пъклени планове – които се преструват на призраци или измислят истории за призраци, с цел да прокарат личните си ползи. Тези ползи включват разпространяване на религиозна ненавист, подсигуряване на стремежи брак… и, в тази ситуация на лондонски служител на име Ричард Парсънс, възмездие.
През 1759 година Парсънс отдава стая в къща в Кок Лейн на вдовец на име Уилям Кент, който е съпроводен от Фани Лайнс, сестрата на мъртвата му брачна половинка, а в този момент и негова държанка. Отношенията сред мъжете се утежняват, когато Парсънс взема пари назаем от Кент и не съумява да ги върне. Кент и Лайнс се изнасят и скоро по-късно Лайнс умира, очевидно от едра шарка. През 1762 година Парсънс и 12-годишната му щерка Елизабет оповестяват, че призракът на Лайнс населява къщата в Кок Лейн. И твърди, че Кент я е отровил с арсен.
Случаят притегля всеобщо публичното внимание – вестници в цялата страна оповестяват за него и любопитни тълпи отиват да посетят Кок Лейн. Образовани мъже организират сеанси, с цел да приказват с Фани, а известният публицист Самюел Джонсън е част от комисия, която проверява случая. Накрая се открива, че цялата работа е машинация: инструктирана от татко си, който желае да се върне в Кент, Елизабет Парсънс се прави на фантом. Впоследствие Ричард е наказан на 2 години отнемане от независимост и е обществено охулен три пъти.
Известно време по-късно, Самюъл Джонсън обобщава продължаващата социална неустановеност към призраците по този начин: “Прекрасно е, че към този момент са минали 5000 години от основаването на света и към момента не е решено дали в миналото е имало или не образец по какъв начин духът на някой лице се е появил след гибелта му. Всички причини са срещу това; само че всички вярвания са за това. ”
През 1737 година мъж от Абърдийншир, наименуван Джорди Уат, отива при локалния духовник с необикновена мистерия: той е малтретиран от призрака на мъртвата си майка. И този дух го осведоми, че “волята на великия Бог ” е Уот да се ожени за прислужницата на фамилията, Тиби Мортимър, защото тя е обречена за безконечна популярност. Освен в случай че Уат не се съгласи на този годеж, той и шестимата му братя ще бъдат “погълнати в огън от небето ”.
След като чува тази история, свещеникът се съгласява да посети фермата на Уат. Призракът се появява съответно и той се втурва към него. Призракът потегля да бяга, само че пада мигновено. След това църковните записи означават, че служителят “се отнесъл по подобен метод с привидението, какъвто сметнал за задоволително за правилата на християнското признание и философия ” – т.е. я думнал с сопа и по този начин удостоверил, че тя в действителност не е безтелесен дух. Отстранявайки воала на призрака, свещеникът най-после разкрил самата Тиби Мортимър.
Записите описват, че в действителност Мортимър е била бременна; по този начин тя, и Уат са санкционирани за “блудство ”. Църквата също по този начин признава Мортимър за отговорна в богохулство; в неделните дни тя би трябвало да седи пред църковната работа на по този начин наречения стол на покаянието, облечена в жестоко платнище – наказване, което продължава повече от година.
Няма данни какво се е случило с детето, само че тъжната история наподобява не е приключила с брак.
Въпросът дали призраците съществуват или не се разисква от епохи. Протестантските теолози считат, че имат отговора: те настояват, че призраците са католическо поверие и по тази причина се стремят да дискредитират “папистите ”, като ги свързват с “фалшифициране ” на призрачни феномени. Те популяризират истории за католически свещеници, които измислят призраци, с цел да карат хората да заплащат за екзорсизъм, или се обличат като призраци, с цел да се промъкват в спалните на добродетелни млади дами.
В един изключително трагичен случай, докладван през 1733 година, група католици настояват, че са били тероризирани от фантом, който споделя, че няма данамери покой, до момента в който тялото му не е заровено под амвона в една църквата Свети Климент. След като католиците вършат “подарък ” на локалния духовник, той се съгласява да позволи погребението и то се състои.
Тази нощ обаче свещеникът сънува, че църквата му гори. По-уравновесената му брачна половинка му споделя да заспива, само че всякога, когато затвори очи, сънят се връщаше. Най-после свещеникът става, измъква гробаря от леглото и дружно отиват да огледа преди малко заровения мъртвец. Двамата отварят ковчега – и вместо мъртвец откриват “огнени топки и други запалими субстанции и разпален кибрит, с цел да се взриви църквата ”.
Тази история за машинация съвсем сигурно е сама по себе си лъжлива, само че показва по какъв начин историите за призраци могат да бъдат употребявани за поощряване на избрани политически или религиозни цели. През 30-те години на 20 век, на фона на опасенията от евентуална инвазия на якобитите, истории като тази видимо удостоверяват обвиняване, в което доста британци към този момент имат вяра: че католиците са врагове на страната.
