1752 г. – Британската империя приема Григориански календар и пропуска

...
1752 г. – Британската империя приема Григориански календар и пропуска
Коментари Харесай

На днешната дата в историята

1752 година – Британската империя приема Григориански календар и пропуща 11 дни (предишният ден е 2 септември).

1812 година – Наполеонови войни: Седем дни след Бородинската борба, Наполеон със своята Велика войска влиза в Москва без пердах, само че намира градът зарязан и разпален от отстъпващите руснаци.

1829 година – Руско-турска война (1828-1829): Османската империя подписва с Русия Одринския кротичък контракт, който поставя завършек на войната.

1867 година – Излиза първото издание на „ Капиталът “ на Карл Маркс.

1901 година – Президентът на Съединени американски щати Уилям Маккинли умира след покушението от 6 септември и поста заема Теодор Рузвелт.

1903 година – Избухва Кръстовденското въстание.

1911 година – Руският министър председател Пьотър Столипин е убит от Дмитрий Богров, до момента в който участва на представлението на „ Приказката за цар Салтан “ на Римски-Корсаков в Киевската опера, в наличието на императора на Руската империя Николай II.

1917 година – Временното съветско държавно управление афишира Руската империя за република.

1918 година – Първа международна война: Започва офанзивата на Антантата при Добро поле.

1939 година – VS-300 на Игор Сикорски става първият сполучливо пробван хеликоптер.

1943 година – Назначено е Правителство на България отпред с Добри Божилов.

1944 година – Излиза първият брой на вестник „ Земеделско знаме “, орган на Български земеделски народен съюз, с основен редактор Никола Петков.

1954 година – В строго секретно нуклеарно тестване, руски бомбардировач Ту-4 пуска атомна бомба от 40 килотона северно от село Тоцкое, Оренбургска област, Русия.

1959 година – Съветският галактически уред Луна 2 става първият обект с човешки генезис на Луната, разбивайки се на нейната повърхнина.

1960 година – Приключва срещата в Багдад на страните производителки на нефт, с която се основава ОПЕК.

1978 година – Съюз на съветските социалистически републики изстрелва автоматизирания галактически уред Венера 12.

1982 година – Убит е определеният президент на Ливан Бахир Джемайел.

1999 година – Кирибати, Науру и Тонга се причисляват към Организацията на обединените народи.

2000 година – Microsoft пуска Windows Me.

2006 година – Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души. Според данни на районното държавно управление единствено трима души са потърпевши при случая.

Родени на 14 септември

208 година – Диадумениан, римски император († 218 г.)

1169 година – Алексий II Комнин, византийски император († 1183 г.)

1769 година – Александър декор Хумболт, немски естественик († 1859 г.)

1791 година – Франц Боп, немски лингвист († 1867 г.)

1817 година – Теодор Щорм, немски публицист († 1888 г.)

1838 година – Христо Иванов-Големия, български политик († 1898 г.)

1847 година – Димитър Греков, министър-председател на България († 1901 г.)

1847 година – Павел Яблочков, съветски откривател († 1894 г.)

1848 година – Адолф Албин, румънски шахматист († 1920 г.)

1849 година – Иван Павлов, съветски физиолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)

1853 година – Марк-Емил Руше, швейцарски политик († 1912 г.)

1859 година – Добри Петков, български политик († 1932 г.)

1860 година – Даниел Бланшу, български възпитател († 1945 г.)

1860 година – Димитър Гешов, български боен деятел († 1922 г.)

1863 година – Стою Брадистилов, български боен деятел († 1930 г.)

1864 година – Робърт Сесил, британски политик, Нобелов лауреат († 1958 г.)

1868 година – Иван Пожарлиев, български боен († 1943 г.)

1884 година – Стоян Кантуров, български бунтовник († 1959 г.)

1889 година – Мария Естер де Каповиля, еквадорска дълголетница († 2006 г.)

1920 година – Марио Бенедети, уругвайски публицист († 2009 г.)

1920 година – Лорънс Клайн, американски икономист, Нобелов лауреат († 2013 г.)

1921 година – Иван Янчев, български артист († 1995 г.)

1928 година – Алберто Корда, кубински фотограф († 2001 г.)

1929 година – Фердинан Ойоно, камерунски публицист и политик († 2010 г.)

1930 година – Антон Дончев, български публицист

1932 година – Кирил Семов, български поп артист († 1972 г.)

1936 година – Уолтър Кьониг, американски артист

1937 година – Ренцо Пиано, италиански проектант

1940 година – Венцеслав Константинов, български публицист и преводач († 2019 г.)

1942 година – Хираня Лал Шрестха, непалски посланик

1944 година – Гюнтер Нетцер, немски футболист

1947 година – Сам Нийл, новозеландски артист

1950 година – Адемир Кенович, босненски режисьор

1951 година – Владимир Мелников, украински публицист, композитор, стихотворец

1954 година – Васил Стоев, български музикант

1956 година – Константинос Александру Караманлис, министър-председател на Гърция

1958 година – Джон Херингтън, американски астронавт

1965 година – Дмитрий Медведев, трети президент на Руската федерация

1973 година – Румен Иванов, български футболист

1975 година – Антоанета Добрева-Нети, българска певица

1983 година – Ейми Уайнхаус, британска певица († 2011 г.)

1985 година – Ая Уето, японска актриса и певица

1987 година – Джейда Атеш, турска актриса

Източник: petel.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР