17 години след присъединяването си към Европейския съюз България продължава

...
17 години след присъединяването си към Европейския съюз България продължава
Коментари Харесай

Изоставането като шанс: Ще се окаже ли AI сребърният куршум за българския бизнес

17 години след присъединението си към Европейския съюз България продължава да е в позицията на догонващ. Страната в действителност изостава на съвсем всички писти, а вътрешнополитическата неустойчивост е просто следващият кол в спиците на колелата ѝ. Във време на бурни промени обаче – от геополитически до софтуерни – рисковете може да се окажат опция пропуските да бъдат не просто наваксани, а даже да бъде сбъднат първокласен скок напред.

Историята към този момент познава такива образци. И един от ярките такива на локална почва е в региона на другояче консервативната банкова система. Става дума за известните на Запад чекови книжки, които по този начин и не стигнаха до България. Секторът проспа този стадий от еволюцията при финансите и вместо това непосредствено скочи към по-модерните принадлежности като дебитните и кредитните карти.

Според Ираван Хира, ръководещ шеф на The Financial Times Bulgaria, страната бележи закъснение в някои връзки, само че и прогрес в други. По думите му разликата идва от смелостта за смяна, като един от определящите фактори за положително развиване е обвързван с неналичието на боязън от предишното.

Трябва да сме смели и да живеем в бъдещето. Да, предишното е доста значимо, само че то не би трябвало да ни пречи “, разяснява Ираван Хира по време на тазгодишния конгрес Innovation Explorer.

Днес, когато сме очевидци на толкоз бързи и динамични промени обаче, се отваря и опцията за първокласен скок, прибавя Мария Минчева, зам.-председател на Българската стопанска камара.

Трябва да помислим по какъв начин да се препозиционираме “, споделя тя и дава образец с разбъркването при веригите на доставки.

Според нея бюрокрацията в допълнение задушава опитите за прогрес, а преследването на огромните общностни цели – като Зелената договорка да вземем за пример – в допълнение акцентират дефицитите в административния и бизнес потенциал.

„ Това, което всички го вършат, и ние го вършим. В същото време ни липсва националната цел и постигането на резултати за вътрешното ни общество “, прибавя Минчева.

България има големи пропуски и в региона на нововъведенията и технологиите. Не изключително позитивната обстановката обаче стартира да придобива различен ракурс в светлината на изкуствения разсъдък. Ключовото в подтекста на навлизащата технология е, че тя е нова за всички и поради това стартът е еднакъв. „ Когато едно общество изостава софтуерно и настъпят огромни нови открития, тогава може да се случи скок, изоставането да се преодолее “, споделя Ираван Хира.

Изкуственият разсъдък може да се окаже сребърният патрон, с който българският бизнес в действителност да излезе напред и да стане конкурентен. “

Една от вероятните закани е, че към този момент стартира да се вижда разграничителна линия сред фирмите, които към този момент внедряват изкуствен интелект, и тези, които към момента не могат да припознаят инструмента.

Започва да се следи изолираност сред едните и другите – поради неналичието на връзка сред това, което съществува като технология и тези, за което е предопределено да го употребяват “, отбелязва Мария Минчева.

Economic.bg е медиен сътрудник на Innovation Explorer Forum 2024.
 
Източник: economic.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР