1623 г. кардинал Мафео Барберини е избран за папа и

...
1623 г. кардинал Мафео Барберини е избран за папа и
Коментари Харесай

На този ден: Атомна бомба разрушава Хирошима

1623 година кардинал Мафео Барберини е определен за папа и приема името Урбан VIII. Той е папа на Римокатолическата черква до 1644 година

Мафео Барберини е роден през 1568 година във видно флорентинско семейство. Със съдействието на чичо си, който е апостолически протонотарий, още в ранна възраст получава разнообразни назначения от папа Сикст V и Григорий XIV. Папа Климент VIII го назначава за протонотарий и нунций във френския двор.

Папа Павел V го оставя на същата служба, след което го издига в кардинал и папски легат в Болоня. На 6 август 1623 година е определен за правоприемник на Григорий XV.

Понтификатът на папа Урбан VIII обгръща 21 години от Тридесетгодишната война, в хода на която той съумява да откри равновесие на силите, позволяващо му да укрепи светската си власт в Италия.

В интервала 1641-1644 година води война с херцогство Кастро. През 1626 година херцогство Урбино е присъединено към папските владения. Това е последното териториално уголемение на папската страна.
Прочетете още
1824 година въстаническата войска на Симон Боливар нанася уверено проваляне на испанските войски при Хунин в Перу.

Победите при Карабобо през 1821 година и Пичинча през 1822 година затвърждават властта на Боливар във Венецуела и Еквадор. През юли 1822 година той се среща в Гуаякил с аржентинския военачалник Хосе де Сан Мартин, „ бранител на перуанската свобода”, и поема ангажимент да го подкрепи за окончателното изтласкване на роялистите от Перу.

На 10 февруари 1824 година перуанският парламент назначава Боливар за деспот. На 6 август, подпомаган от Антонио Хосе де Сукре, той нанася уверено проваляне на испанците в борбата при Хунин, а на 9 декември испанските войски са дефинитивно разгромени от Сукре при Аякучо.

На 6 август 1825 година е оповестено основаването на Боливия, като Боливар става един от дребното хора, на които е наречена цяла страна. В същото време той среща компликации да задържи контрола върху обширната Велика Колумбия. Във Венецуела стартират локални въстания и федерацията се оказва на ръба на разпадането. Макар че е реализирано съглашение с венецуелските бунтовници, то провокира неодобрение в Нова Гранада.

Опитвайки се да избави разпадащата се страна, Боливар привиква конституционно заседание в Оканя през април 1828 година Намерението му е да вкара мощно централизирано ръководство с доживотен президент, сходно на откритото в Боливия. Тези проекти срещат мощна опозиция в събранието и Боливар отдръпва от него своите последователи, след което се афишира за деспот. Това още повече изостря напрежението и на 25 септември 1828 година е изработен опит за убийството му, а през идващите месеци стартират протести в Нова Гранада, Венецуела и Еквадор.

С думите „ Всички, които служеха на революцията, разораха морето”, Боливар подава оставка от президентството си на 27 април 1830 година, възнамерявайки да напусне страната и да замине в заточение в Европа. Той към този момент е изпратил няколко сандъка, само че по този начин и не съумява да отплава. На 17 декември с.г. на 47-годишна възраст умира след мъчителна туберкулоза в Квинта де Сан Педро Алехандрино в Санта Марта, Велика Колумбия (сега Колумбия).

1844 година в английската преса е отпечатана първата вест, получена от телеграф.

1890 година за първи път в пандиза „ Обърн” в Ню Йорк е екзекутиран човек с електрически стол. Този способ е основан от чиновници на Томас Едисон и е употребен само в Съединени американски щати и за няколко десетилетия във Филипините.

Още през 1881 година в щата Ню Йорк била основана комисия, която целяла да открие нов, по-хуманен способ за екзекуция от обесването. В комисията бил и доктор Алфред Саутуик, който предложил концепцията си за електрическия стол. Идеята му пристигнала, когато видял пийнал човек да умира относително бързо откакто бил пипнал изложен електропровод. Първият електрически стол бил създаден от Харолд Браун и Артър Кенели.

В взаимозависимост от волтажа и характерността на организма, първото разтърсване от електрическия ток е било проектирано да провокира незабавна загуба на схващане и мозъчна гибел, второто е предопределено да докара до увреждането на витално значими органи.

Първият човек, екзекутиран посредством електрически стол, се споделя Уилям Кемлер, наказан за ликвидиране на жена си. Екзекуцията се състояла на 6 август 1890 година в пандиза „ Обърн”. Първият 17-секунден токов удар не бил задоволителен да спре дишането и сърцето му. След инспекция лекар установил, че Кемлер е към момента жив. При втория опит Кемлер бил шокиран с 2000 волта. Кръвоносните съдове под кожата почнали да се разрушават и да кървят. Всичко траяло към осем минути.

1942 година кралицата на Нидерландия Вилхелмина Холандска става първата коронована персона, държала тирада в Конгреса на Съединени американски щати.

Вилхелмина Нидерландска, принцеса на Оранж-Насау, е кралица на Нидерландия от 1890 до 1948 година и кралица-майка (с купата „ принцеса”) от 1948 до 1962 година Тя ръководи Нидерландия повече от 50 години, най-дълго от всички нидерландски монарси. Тя е известна най-вече с ролята си във Втората международна война, в която е значим подстрекател на нидерландската опозиция, както и популярен лидер на холандското държавно управление в заточение.

Вилхелмина се възкачва на трона след изпълване на пълноправие през 1898 година Година по-късно предлага двореца си в Хага за първата интернационална конференция по въпросите на мира, на която са първи път за дефинирани някои от конвенциите, настоящи през днешния ден, свързани с войната, неутралитета, правилата за арбитраж.

Петнадесет години след възкачването на Вилхелмина на трона, избухва Първата международна война. Въпреки че Холандия резервира неутралитет, забележителните немски вложения в холандската стопанска система, както и комерсиалните връзки сред двете страни довеждат до блокиране на Холандия от Англия като опит да се отслаби Германската империя. Блокадата довежда до дефицит на храна, търговията е в крах, в страната има напор на бежанци. Холандските кораби са потопявани или завземани от Съюзниците. Страната обаче не е нападната от Германия, откакто са преосмислени проектите в тази тенденция.

След войната, макар икономическата рецесия от 30-те години, която съществено визира страната, Холандия последователно се утвърждава като индустриална мощ в международен проект с огромни интернационалните банки, процъфтяваща търговия и заводи. Инженери съумяват да извоюват от морето обилни територии.

На 10 май 1940 Нацистка Германия атакува Холандия и кралица Вилхелмина и фамилията й са евакуирани в Обединеното кралство на борда на транспортен съд, изпратен от Джордж VI. Юлиана и дъщерите й отиват в Канада, а Вилхелмина остава в Лондон с принц Бернхард и там поема контрола над холандското държавно управление в заточение.

Войната трансформира отношението към холандската монархия. Парламентарен надзор върху държавното управление в заточение няма. Доверието в определените политици е разтърсено, поради неспособността им да плануват започването на войната. В същото време кралицата се утвърждава като героична фигура. Решението й да напусне страната провокира спорни отзиви, само че обръщенията на Вилхелмина към холандския народ по Радио Оранж от Лондон по време на войната трансформират значително отношението към кралската династия и когато тя се завръща в освободените земи след войната, кралицата е възприемана като знак на холандската нация.

Икономическите и политически компликации в Холандия след войната способстват за влошеното здраве на кралицата. През есента на 1947 година и при започване на 1948 година здравословното положение на Вилхелмина я попречва от осъществяване на отговорностите й; и щерка й Юлиана поема краткотрайно функционалностите на регент. Умира на 82-годишна възраст на 28 ноември 1962 година и е заровена в холандската кралска крипта в Новата черква в Делфт.

1945 година град Хирошима в Япония е опустошен изцяло от атомната бомба „ Малчугана” . Военната интервенция е извършена от Военновъздушните сили на Съединени американски щати в хода на Втората международна война.

В утрото на 6 август американският бомбардировач B-29 „ Енола Гей”, с пълководец на екипажа полковник Пол Тибетс, излетява от военната авиобаза Норд Фийлд, ситуирана на остров Тиниан, в западната част на Тихия океан. Полетът продължава към шест часа. При излитането времето било положително, екипажа и оборудването работели изправно. Флотският капитан Уилям Парсънс слага детонатора малко преди излитането на самолета.

Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предизвестие фиксират приближаването на няколко американски самолети, които се насочат в посока Южна Япония. Била оповестена паника, направено е радиообръщение в доста градове, в това число Хирошима. Самолетите приближавали към крайбрежието на доста огромна височина.

Около 8.00 ч. операторът на радара в Хирошима определил, че броя на приближаващите се самолети е доста дребен, не повече от три, и въздушната паника била анулирана, а японците решили да не прехващат такова малко формирование за спестовност на гориво и самолети. По радиото било предадено общоприетоо известие, че е рационално популацията да се насочи към бомбоубежищата, „ в случай че врагът нападна, само че това не се очаква”.

Трите самолета B-29, нанасящи удара, били „ Енола Гей” (главен аероплан, кръстен на майката на полковник Тибетс), „ The Great Artiste” и неназован тогава B-29 (по-късно кръстен „ Necessary Evil”, в превод „ Необходимото зло”).

В 8.15 ч. локално време „ Enola Gay” хвърля нуклеарната бомба - 50-килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от към 13 килотона тротил в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява, на към 600 м над повърхността, при което на място умират към 70 000-80 000 души. Зоната на цялостно опустошение е към 1,4 км в радиус. Пожарите, избухнали след гърмежа, засягат към 11,4 кв.км. 90% от зданията са унищожени или мощно развалени.

В дните преди бомбардировката, Хирошима е град с развита тежка индустрия, с военно значение. Във и към града са ситуирани няколко военни лагера и щаба на Пета дивизия и Втора съществена войска на фелдмаршал Сунроку Хата, командващ отбраната на Южна Япония. Освен това Хирошима е и значима продоволствена база за армията, значим транспортен и събирателен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална визия за действието на новото оръжие.

Съединени американски щати, ползвайки се с поддръжката на Англия и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в границите на по този начин наречения Манхатънски план. Първоначално плана бил стартират по самодейност на учени - бежанци от Европа и американски учени, които се съмняват, че Нацистка Германия също създава план за атомна бомба, немската стратегия не е толкоз огромна и напреднала както американската. Проект „ Манхатън”, в пика на своето развиване, е разработван от към 130 000 души, от 30 институции в Съединени американски щати, и коства почти 2 милиарда $, което го прави един от най-крупните и скъпи проучвателен стратегии в историята.

Първата нуклеарна бомба, наричана просто с наименованието „ Устройство”, била взривена в границите на тестванията на „ Тринити” покрай Аламогордо в щат Ню Мексико, на 16 юли 1945 година

1961 година Съюз на съветските социалистически републики изстрелват втори пилотиран галактически транспортен съд - „ Восток-2”. Космонавтът Герман Титов става първият човек, който прекарва в Космоса повече от

По време на задачата космонавтът Герман Титов прекарва в орбита на Земята едно денонощие - 1 денонощие 1 час и 18 минути. Той учи резултатите от по-продължителен интервал на безтегловност върху човешкото тяло. Титов прави 17 обиколки на Земята - с една повече от обиколките на Юрий Гагарин и „ Восток-1”.

Полетът е съвсем цялостен триумф, макар че щета в отоплителната система намалява вътрешната температура и провокира проблеми с акомодацията, и усложнено завръщане на капсулата, която не съумява да се отдели сполучливо от сервизния модул.
За разлика от Юрий Гагарин на „ Восток-1”, Титов поема ръчния надзор над галактическия уред за известно време.

Спускаемият уред се приземява край град Красный Кут, Саратовска област. Капсулата за завръщане е унищожена по време на създаването на „ Восход”. Любопитен факт е, че до 2010 година Титов остава най-младия човек достигнал космоса. Той е на 25 години и 11 месеца по време на изстрелването.
Източник: trafficnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР