16 януари 1909 г. - Експедицията на Ърнест Шакълтън достига до Южния магнитен полюс
16 януари 1909 година Експедицията на Ърнест Шакълтън доближава до Южния магнитен полюс, намиращ се тогава на 72°25′ ю. ш. 155°16′ и. д. Едно странствуване, което ще остане в историята като „ Най-далечният Юг “. То бележи и първото нанагорнище на Еребус - най-южният деен вулкан на Земята, висок 3794 м, както и откриването на проход през внушителния хладилник Биърдмур.
Цялата експедиция, без никакви човешки загуби, се завръща на 22 март 1909 в Нова Зеландия. В Англия Шакълтън е посрещнат като народен воин и неговата известност може да се съпостави единствено със славата на популярния норвежки полярен откривател Фритьоф Нансен след дрейфа му на кораба " Фрам " през Северния ледовит океан. Блестящите лекции изнасяни от Шакълтън в доста страни на Европа и Америка, известната му книга " The heart of the Antarctic " (в превод " В сърцето на Антарктика " ), преведена на доста езици, затъмняват другите антарктически експедиции, направили немалка активност за опознаването и проучването на Антарктика.
Въпреки триумфа си Шакълтън не съумява да доближи своята първична цел – географският Южен Полюс. Оказва се, че до него са го делели едвам 97 морски благи. Все отново обаче на 16 януари 1909 година групата, отпред с Томас Уилям Еджуърт Дейвид и част от експедицията на Шакълтън въпреки всичко съумява да открие магнитния Южен полюс.
Най-известната експедиция на Шакълтън – пресичането на Антарктида – едвам не приключва пагубно, откакто корабът му бива заварден от мощни ледове. След насилствен дрейф на югозапад, а по-късно на север, той в последна сметка е сплескан от ледовете и потъва. Въпреки всичко Шакълтън съумява да върне незасегнат вкъщи целият 28-членен екипаж.
