Защо всеки пети младеж у нас е безработен?
16,5 % или към 15 милиона поданици на Европейския съюз на възраст сред 20 и 34 години нито учат, нито работят, демонстрират данни на Евростат за трудовата интензивност през 2018-а. За България този индикатор е към 21 %. Почти всеки пети млад българин или почти 250 хиляди наши сънародници са били демотивирани да се образоват или да бъдат трудово ангажирани през предходната година.
Най-често това са хора, които живеят на село и имат начално или приблизително обучение. Най-малко са тези в столицата и с висше обучение. Мнозинството от неработещите млади българи или към 70% нямат персонален месечен приход. Около 13% имат някакви приходи, най-много от сивата стопанска система, други са разчитали на ренти или приходи от чужбина.
Най-високият дял на младежите, които нито учат, нито работят е в Италия - близо 30 % или всеки трети млад гражданин на Ботуша. На второ място по този индикатор се подрежда Гърция, следвана от България, Румъния и Словакия. На другия полюс с най-ниски стойности са Швеция - 8 на 100, Холандия - 8,5 на 100, Люксембург и Малта - по 10 на 100, Австрия и Дания - по 11 на 100.
,,В България доста до късно младежите живеят със своите родители и не влизат на пазара на труда, не получават опит и огромна част от тях изпадат в неактивност. Други разчитат на приходи от чужбина и има и трети, при които аргументите са чисто културни ", изясни пред Нова телевизия Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система.
Според него лицата, които са над 30 години, младежкият посредник ги записва в "Бюрото по труда ", само че не могат да се възползват от младежките стратегии.
,,Те отиват в курсове за преквалификация и претовареност, само че тези стратегии не са атрактивни за работодателите и заради ниското възнаграждение, не са харесвани от участниците'', уточни Алексиев.
По думите му една от главните цели е повишението на относителния дял на популацията.
,,Имаме проблем с кариерното насочване и с реалистичната визия на младите за пазара на труда за това през какво да преминат, с цел да разчитат на едни по-високи доходи'', съобщи икономическият анализатор.
Той добави, че у нас има хора, които са необразовани, записват се като безработни, само че имат тапия за обучение. Според него такива хора не могат да бъдат включени в курсове за ограмотяване.
Най-често това са хора, които живеят на село и имат начално или приблизително обучение. Най-малко са тези в столицата и с висше обучение. Мнозинството от неработещите млади българи или към 70% нямат персонален месечен приход. Около 13% имат някакви приходи, най-много от сивата стопанска система, други са разчитали на ренти или приходи от чужбина.
Най-високият дял на младежите, които нито учат, нито работят е в Италия - близо 30 % или всеки трети млад гражданин на Ботуша. На второ място по този индикатор се подрежда Гърция, следвана от България, Румъния и Словакия. На другия полюс с най-ниски стойности са Швеция - 8 на 100, Холандия - 8,5 на 100, Люксембург и Малта - по 10 на 100, Австрия и Дания - по 11 на 100.
,,В България доста до късно младежите живеят със своите родители и не влизат на пазара на труда, не получават опит и огромна част от тях изпадат в неактивност. Други разчитат на приходи от чужбина и има и трети, при които аргументите са чисто културни ", изясни пред Нова телевизия Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система.
Според него лицата, които са над 30 години, младежкият посредник ги записва в "Бюрото по труда ", само че не могат да се възползват от младежките стратегии.
,,Те отиват в курсове за преквалификация и претовареност, само че тези стратегии не са атрактивни за работодателите и заради ниското възнаграждение, не са харесвани от участниците'', уточни Алексиев.
По думите му една от главните цели е повишението на относителния дял на популацията.
,,Имаме проблем с кариерното насочване и с реалистичната визия на младите за пазара на труда за това през какво да преминат, с цел да разчитат на едни по-високи доходи'', съобщи икономическият анализатор.
Той добави, че у нас има хора, които са необразовани, записват се като безработни, само че имат тапия за обучение. Според него такива хора не могат да бъдат включени в курсове за ограмотяване.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ