1414 г. – Чешкият религиозен реформист Ян Хус е арестуван

1414 година – Чешкият набожен реформист Ян Хус е задържан от Инквизицията, една година по-късно е наказан на гибел като разколник и е изгорял на клада.

1520 година – Експедицията на Фернандо Магелан минава Магелановия пролив и навлиза в южно море, което назовава Тихи океан.

1729 година – В Луизиана (САЩ) се стига до клане – локалните индианци избиват над 200 бели заселници.

1821 година – Панама афишира самостоятелност от Испания и се причислява към Велика Колумбия.

1843 година – Хавайските острови получават самостоятелност вследствие на контракт сред Англия и Франция.

1878 година – Българското книжовно сдружение приключва активността си в Браила и взема решение да се придвижи в София.

1878 година – В София е основана Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий.

1880 година – Княз Александър Батенберг назначава ново държавно управление с министър председател Петко Каравелов.

1885 година – Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война приключва с триумф за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската войска.

1885 година – Сръбско-българска война: След безапелационната българска победа при Пирот, Сръбската войска е изправена пред цялостен погром. Българската войска се готви да нападна Ниш, само че пълномощния министър на Австро-Унгария в Белград граф Кевенхюлер идва в Главната квартира на Българската войска в Пирот и упорства пред българския княз Александър I Батенберг да се приключи по-нататъшно нахлуване, заплашвайки с намесата на австро-унгарските войски в спора. Българският държател е заставен да одобри.

1890 година – В Илинойс (САЩ) се организира прототип на актуалното автомобилно рали.

1893 година – В Нова Зеландия за първи път е упражнено правото на дамите да гласоподават в избори.

1905 година – Ирландския националист Артър Грифит основава политическата партия Шин Фейн, чиято цел е независимостта на Ирландия.

1912 година – Албания афишира независимостта си от Османската империя с Декларацията от Вльора.

1916 година – Първата международна война: Германия прави нахлуване над Лондон със аероплан.

1918 година – Съставено е ширококоалиционно държавно управление на България, отпред с Теодор Теодоров.

1919 година – В Англия е определена първата жена-депутат – лейди Астор.

1943 година – Втората международна война: В Техеран стартира срещата на държавните ръководители от Антихитлеристката коалиция – Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.

1944 година – Втората международна война: Японският авионосец Шинамо е потънал от американска подводница – умират 1435 души.

1948 година – В Съединени американски щати стартира продажбата на фотоапарата Полароид.

1958 година – Чад, Габон, Мавритания и Република Конго стават самостоятелни републики в границите на Френската общественост.

1960 година – Мавритания афишира национална самостоятелност от Франция.

1966 година – Държавата Бурунди е оповестена за република.

1967г- Леон Мба е преместен като президент на Габон.

1970 година – Йорданският министър председател Васфи ал Тал става жертва на атентат в Кайро.

1974 година – Провежда се последният концерт на Джон Ленън.

1975 година – След двумесечна революция в Индонезия, Източен Тимор се отделя и афишира независимост; действителна самостоятелност страната реализира през 2002 година

1989 година – Студената война: Нежната гражданска война – виждайки възходящите улични митинги, комунистическата партия на Чехословакия афишира, че ще съобщи монопола си върху политическата власт.

1989 година – Канцлерът на Германия Хелмут Кол показва стратегия от 10 пункта за сливане на двете Германии.

1994 година – При референдум жителите на Норвегия отхвърлят участието на страната в Европейския съюз.

2006 година – Провежда се първият уеб видеочат с космоса.

2016 година – При самолетна злополука в Колумбия умират съвсем всички футболисти на бразилския тим Шапекоензе.

Родени на 28 ноември

1118 година – Мануил I Комнин, византийски император († 1180 г.)

1498 година – Маргарет Тюдор, кралица на Шотландия († 1541 г.)

1628 година – Джон Бъниън, британски публицист († 1688 г.)

1632 година – Жан-Батист Люли, френски композитор († 1687 г.)

1757 година – Уилям Блейк, британски стихотворец и художник († 1827 г.)

1792 година – Виктор Кузен, френски мъдрец († 1867 г.)

1820 година – Фридрих Енгелс, немски мъдрец († 1895 г.)

1847 година – Тодор Кирков, български националреволюционер († 1876 г.)

1854 година – Готлиб Хиберланд, немски ботаник и физиолог († 1945 г.)

1857 година – Алфонсо XII, крал на Испания († 1885 г.)

1880 година – Александър Блок, съветски стихотворец († 1921 г.)

1881 година – Стефан Цвайг, австрийски публицист († 1942 г.)

1887 година – Ернст Рьом, нацистки офицер († 1934 г.)

1890 година – Никола Диклич, хърватски музикант († 1964 г.)

1893 година – Димитър Гичев, български политик († 1964 г.)

1894 година – Аркадий Фидлер, полски публицист и странник († 1985 г.)

1906 година – Дмитрий Лихачов, съветски лингвист и културолог († 1999 г.)

1907 година – Алберто Моравия, италиански публицист († 1990 г.)

1908 година – Клод Леви-Строс, френски антрополог († 2009 г.)

1910 година – Тодор Дермонски, български футболист († 1988 г.)

1912 година – Иван Бъчваров, български военачалник († 1966 г.)

1915 година – Константин Симонов, съветски публицист († 1979 г.)

1923 година – Петър Чолов, български професор († 2013 г.)

1925 година – Мито Гановски, български художник

1934 година – Гато Барбиери, аржентински саксофонист († 2016 г.)

1936 година – Филип Солерс, френски публицист

1941 година – Ноел Клаудио Кабрера, филипински посланик

1943 година – Аврам Шарон, израелски посланик

1944 година – Дражен Цолич, хърватски посланик

1945 година – Георг Фолкерт, немски футболист († 2020 г.)

1947 година – Густав Хасфорд, американски публицист († 1993 г.)

1949 година – Влади Киров, български сценарист († 2019 г.)

1949 година – Корнелиу Вадим Тудор, румънски политик († 2015 г.)

1949 година - Венцислав Стефанов Президент на ПФК Славия

1950 година – Ед Харис, американски артист

1950 година – Ръсел Хълс, американски физик, Нобелов лауреат

1952 година – Дейвид Зиндел, американски публицист

1955 година – Алесандро Алтобели, италиански футболист

1959 година – Джъд Нелсън, американски артист

1960 година – Александър Алексиев - Хофарт, български художник

1963 година – Мирослав Миронов, български футболист († 2014 г.)

1965 година – Кирил Георгиев, български шахматист

1967 година – Анна Никол Смит, американска телевизионна звезда († 2007 г.)

1968 година – Румен Панайотов, български футболист

1969 година – Николай Василев, български политик

1975 година – Валерий Филипов, съветски шахматист

1975 година – Виктор Лукашенко, консултант в Съвета по Безопасност на Беларус, политик

1975 година – Екатерина Дафовска, българска биатлонистка

1977 година – Фабио Гросо, италиански футболист

1979 година – Камилионер, американски рапър

1980 година – Адриан Фернандес, аржентински футболист

1982 година – Здравко Тодоров, български футболист

1983 година – Ваня Стамболова, българска лекоатлетка

1983 година – Нелсон Валдес, парагвайски футболист

1984 година – Мери Елизабет Уинстед, американска актриса

1985 година – Евгений Алексеев, съветски шахматист

1988 година – Ричи Де Лет, белгийски бранител

1988 година – Сам Хюсън, британски футболист

1994 година – Християна Тодорова, българска спортистка

1996 година – Любомира Башева, българска актриса