Спомен за Богдана Гюзелева-Вулпе - първата жена композитор у нас
140-годишнината от рождението на забележителната българка Богдана Гюзелева-Вулпе е мотив да си спомним за една от основателките на българския оперен спектакъл, певица - участничка в първите постановки на театъра, и най-важното - първата българска жена композитор. Огромен е приносът й към развиването на българското професионално музикално изкуство.
Богдана Гюзелева-Вулпе е родена на 5 февруари 1878 година във Велико Търново, в фамилията на видния възрожденец и публичен деятел Иван Гюзелев. Завършва Дрезденската консерватория, като за вокалната й подготовка се грижи проф. Зиферт. През 1903 година се омъжва за бесарабския българин Иван Вулпе - прочут млад артист, и двамата отпътуват за Иркутск, където преподават в Имперското музикално учебно заведение и пеят в локалната опера. Когато в България стартира дискусия за основаване на български оперен спектакъл, двамата се завръщат в родината и се включват в битката, а когато Оперната дружба е към този момент основана, те вземат участие в първите постановки.
Богдана Гюзелева е на сцената с разнороден репертоар - от лиричните сопранови партии като Графинята от „ Сватбата на Фигаро “, Неда от „ Палячо “ (първата цялостна режисура на оперна творба в Оперната Дружба през 1909 г.), до Кармен от едноименната опера. Участва в министър председателите на оперите, написани от български композитори, като „ Борислав “ от маестро Атанасов, “Тахир беговица “ от Хаджигеоргиев, “Сиромахкиня “от Манолов и други
В същото време Богдана Гюзелева интензивно композира - сама написа либретата на оперите и оперетите си, има заложба на поетеса. Учи комбинация при чешкия музикант Йозеф Швертнер. На 30 март 1915 година е премиерата на операта й „ Психея “ по романа на Купър. Постановката е на солистите на Оперната дружба, като тя пее основната роля, а дирижира маестро Атанасов, режсьор - Драгомир Казаков, танците слага Пешо Радоев. През 1917 година в спектакъл „ Одеон “ е сложена първата й оперета “Съюзници “. Общо основава три опери: с изключение на " Психея ", “Ферандо “ по поемата на Лермонтов „ Испанци “ и “Пародия “, сложена в Измир. Оперетите също са три - след „ Съюзници “ композира „ Махараджа “ и „ Любов “. За солисти хор и оркестър Гюзелева е написала Симфонична картина по национални претекстове, песни по стихове на Хайне, правила е доста обработки на български, френски и хърватски национални песни. За страдание никоя от тези произведения през днешния ден не се извършва.
През 1917 година Богдана Гюзелева-Вулпе отпътува за Виена и Берлин, а след това се открива в Измир, Турция. Завръща се в България през 1928 година Напълно забравена, тя живее в бедност. Умира на 19 май 1932 година, на 54 години.
Рубриката " Помните ли... " на предаването " Алегро виваче " по " Хоризонт " можете да чуете в звуковия файл.
Богдана Гюзелева-Вулпе е родена на 5 февруари 1878 година във Велико Търново, в фамилията на видния възрожденец и публичен деятел Иван Гюзелев. Завършва Дрезденската консерватория, като за вокалната й подготовка се грижи проф. Зиферт. През 1903 година се омъжва за бесарабския българин Иван Вулпе - прочут млад артист, и двамата отпътуват за Иркутск, където преподават в Имперското музикално учебно заведение и пеят в локалната опера. Когато в България стартира дискусия за основаване на български оперен спектакъл, двамата се завръщат в родината и се включват в битката, а когато Оперната дружба е към този момент основана, те вземат участие в първите постановки.
Богдана Гюзелева е на сцената с разнороден репертоар - от лиричните сопранови партии като Графинята от „ Сватбата на Фигаро “, Неда от „ Палячо “ (първата цялостна режисура на оперна творба в Оперната Дружба през 1909 г.), до Кармен от едноименната опера. Участва в министър председателите на оперите, написани от български композитори, като „ Борислав “ от маестро Атанасов, “Тахир беговица “ от Хаджигеоргиев, “Сиромахкиня “от Манолов и други
В същото време Богдана Гюзелева интензивно композира - сама написа либретата на оперите и оперетите си, има заложба на поетеса. Учи комбинация при чешкия музикант Йозеф Швертнер. На 30 март 1915 година е премиерата на операта й „ Психея “ по романа на Купър. Постановката е на солистите на Оперната дружба, като тя пее основната роля, а дирижира маестро Атанасов, режсьор - Драгомир Казаков, танците слага Пешо Радоев. През 1917 година в спектакъл „ Одеон “ е сложена първата й оперета “Съюзници “. Общо основава три опери: с изключение на " Психея ", “Ферандо “ по поемата на Лермонтов „ Испанци “ и “Пародия “, сложена в Измир. Оперетите също са три - след „ Съюзници “ композира „ Махараджа “ и „ Любов “. За солисти хор и оркестър Гюзелева е написала Симфонична картина по национални претекстове, песни по стихове на Хайне, правила е доста обработки на български, френски и хърватски национални песни. За страдание никоя от тези произведения през днешния ден не се извършва.
През 1917 година Богдана Гюзелева-Вулпе отпътува за Виена и Берлин, а след това се открива в Измир, Турция. Завръща се в България през 1928 година Напълно забравена, тя живее в бедност. Умира на 19 май 1932 година, на 54 години.
Рубриката " Помните ли... " на предаването " Алегро виваче " по " Хоризонт " можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ