14 ноември е денят, в който се заговява“, или за

14 ноември е денят, в който се „ заговява “, или за финален път до Коледа се приема „ блажно “ (храна с скотски произход) съгласно каноните на православната черква. Този ден е бил наименуван и Мартиняк. От идващия – 15 ноември, стартират Коледните пости, които не престават 40 дни, до 25 декември, Рождество Христово. Постът не е просто самоограничение от храна, а цели да приготви духа за прекарването на приближаващия празник, раждането на Иисус Христос.

Рождественският пост е въведен доста по-късно от Великия пост (поста от Сирни заговезни до Великден). За първи път неговото честване било въведено от св. Григорий Богослов през 375 година, а през 1166 година патриарх Лука Хрисоверг постановил преди Рождество да се пости 40 дни.

От безпорядък към космически ред

Според българската национална религия началото на всеки пост е обвързвано с значим временен интервал, в който се намира светът, с пренастройката му и прекосяването му от едно времево състояние в друго. Такъв е отрязъкът на Коледния пост. Времето към момента минава от есен към зима, денят продължава стремглаво да понижава за сметка на увеличаващата се нощ. Преди да се роди Спасителя, дните към момента са неустановени и рискови. С неговото Рождество светът стартира да се подрежда, да минава от безпорядък към космически ред. Затова и постите са сложени точно в същото време.



Оттам идва и именуването им с думата пост. Човек би трябвало да застане на пост в това тежко, безредно и несигурно време. Подобно на боец, изравен на своя пост, всеки човек в този миг би трябвало да пази своята религия и душа. Постът на воина не е лек. Въпреки умората и гладът, устоява на ветровете, дъжда и неприятното време и все пак не се разсейва и бди цяла нощ. Такова би трябвало да е отношението на вярващия по време на поста. Той непринудено се лишава от някои от ежедневните удоволствия като тип храна, сексуален живот, танци, музика и развлечение и внимава да не отстъпи от вярата си, т.е. поста си.

Укрепи духа

В предишното храната е била едно от най-ценните богатства, а приемането на избрани хранителни произведения е било също и белег за публично състояние. Само по-заможните са могли да си обезпечат постоянно месо на трапезите. Ограничаването на блажните храни посредством поста е имало за цел да изравни публичните неравенства. Така с уеднаквената постна храна пред Бог всички ставали равни. Трябва да се има поради, че в това време вегетарианството по нашите земи е било доста едва публикувано. То се е упражнявало само от някои доста крайни аскети, наричани постници. Затова и постите не са се възприемали като тип вегетарианска диета за изчистване на тялото, въпреки и през днешния ден да е потвърдено това тяхно предопределение. Същността на постите е надалеч по-различна – да се укрепи духът посредством устояване на телесните потребности. Затова и хората, които заради здравословни аргументи не са могли да се лишат от животинска храна, с цел да се включат в постите, са ограничавали някои телесни привички и удоволствия…

Статията (със съкращения) е оповестена в Списание 8, бр.11/2024