Изложба живопис на Антон Антонов Незрими пътеки
14.07. – 03.08.2022 Г.
„ НЕЗРИМИ ПЪТЕКИ "
Изложба живопис на АНТОН АНТОНОВ в изложба Арт Маркони
Откриване – 18.30 часа 14.06./ четвъртък /2022 година
„ Пейзажът ни приласкава като обиталище на душата и надмогване в усилието да вибрираме от вътрешната страна с неразпознаваемите за материалните сетива мелодии. Целувка с аромат на мащерка. Възкресяваме себе си във всичко - като протуберанс на духа, който ни води към нашата всеобща единеност. Трябва да затворим процеса сред себе си и природата. Тя е най-големия преподавател. Ако я гледаме с очите на дете, с жад и възхита, ще провидим хубостта, а в случай че я съзерцаваме, до момента в който сме се сляли с нея и сме станали нейна част, то ще познаем и добротата. Съзнанието за тази единна същина ни разрешава да се съизмерваме единствено със себе си и ни прави неповторима част от това необятие отвън нас. Творчеството наподобява игра и развлечение, само че в реалност е съдба и огромна отговорност. Творбата е синтез на истината, правилото, който ни свързва - отвън нас, нас с другите, това отвън и това вътре, единността на всички равнища - материя, схващане и това, което не познаваме. Творбата е честен принцип. Ние, индивидите, сме разполовени. Жената носи кодекса на нашата яснота и отговорността за това. Тя е съзнанието за нашата неприкосновеност. Мъжът е унищожител и отначало създател. Жената няма лукса на първото, само че всички ние, нейните синове, не бихме дръзнали да се протегнем към безграничната независимост на съзиданието в духа, без нейната милувка. Адът и Раят не са географски понятия. Те са вътре в нас по едно и също време и нашето схващане ни води тук или там. Единственото, което човек не помни да прекопава е градината вътре в себе си, душевната градина. Това е непрестанна борба с плевелите Адови в нашето схващане. Когато реализираме усещане на Рая, реализираме самодоволство и сме стъпили там, където едно неразрешено дърво може да ни върне назад. Животът ни е една разходка в тъмната и непозната гора. Всяка творба е една искра, проблясък измежду мрака на нищото и дребна вяра да просветнем, с цел да осветим пътека за нас и за другите. " Крачунка, 2022 година Антон Антонов
След тази невероятна разходка в духовния свят на художника, бих си разрешила да преразказвам обичаният откъс от „ Малкият принц " на Екзюпери: „ Същественото е невидимо за очите " в „ Същественото е пред очите ни! ". Благодаря ти, Тони!
Ваня Маркова – изложба „ Арт Маркони "
„ НЕЗРИМИ ПЪТЕКИ "
Изложба живопис на АНТОН АНТОНОВ в изложба Арт Маркони
Откриване – 18.30 часа 14.06./ четвъртък /2022 година
„ Пейзажът ни приласкава като обиталище на душата и надмогване в усилието да вибрираме от вътрешната страна с неразпознаваемите за материалните сетива мелодии. Целувка с аромат на мащерка. Възкресяваме себе си във всичко - като протуберанс на духа, който ни води към нашата всеобща единеност. Трябва да затворим процеса сред себе си и природата. Тя е най-големия преподавател. Ако я гледаме с очите на дете, с жад и възхита, ще провидим хубостта, а в случай че я съзерцаваме, до момента в който сме се сляли с нея и сме станали нейна част, то ще познаем и добротата. Съзнанието за тази единна същина ни разрешава да се съизмерваме единствено със себе си и ни прави неповторима част от това необятие отвън нас. Творчеството наподобява игра и развлечение, само че в реалност е съдба и огромна отговорност. Творбата е синтез на истината, правилото, който ни свързва - отвън нас, нас с другите, това отвън и това вътре, единността на всички равнища - материя, схващане и това, което не познаваме. Творбата е честен принцип. Ние, индивидите, сме разполовени. Жената носи кодекса на нашата яснота и отговорността за това. Тя е съзнанието за нашата неприкосновеност. Мъжът е унищожител и отначало създател. Жената няма лукса на първото, само че всички ние, нейните синове, не бихме дръзнали да се протегнем към безграничната независимост на съзиданието в духа, без нейната милувка. Адът и Раят не са географски понятия. Те са вътре в нас по едно и също време и нашето схващане ни води тук или там. Единственото, което човек не помни да прекопава е градината вътре в себе си, душевната градина. Това е непрестанна борба с плевелите Адови в нашето схващане. Когато реализираме усещане на Рая, реализираме самодоволство и сме стъпили там, където едно неразрешено дърво може да ни върне назад. Животът ни е една разходка в тъмната и непозната гора. Всяка творба е една искра, проблясък измежду мрака на нищото и дребна вяра да просветнем, с цел да осветим пътека за нас и за другите. " Крачунка, 2022 година Антон Антонов
След тази невероятна разходка в духовния свят на художника, бих си разрешила да преразказвам обичаният откъс от „ Малкият принц " на Екзюпери: „ Същественото е невидимо за очите " в „ Същественото е пред очите ни! ". Благодаря ти, Тони!
Ваня Маркова – изложба „ Арт Маркони "
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ