Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия

Денят на храбростта стартира да се празнува в Българската войска още с нейното основаване. С декрет номер 1 от първи януари 1880 година княз Александър Батенберг учредява военния медал " За смелост " - отличие, с което се удостояват направилите подвизи на бойното поле. А с декрет номер 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.

През войните в интервала 1912-1918 година, въпреки и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се празнува всяка година с отслужване на панихида за починалите и молебен за живите. Прави се обзор на войсковите елементи от висшия главнокомандващ на Българската войска и популярен магистър на ордена " За смелост ". Тържеството приключва с боен церемониал.До подписването на Ньойския контракт Денят на бойната възхвала се празнува настрана на 27 ноември /победата на Българската войска в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г./. През 20-те години този празник се сплотява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май.

От 1931 година Денят на храбростта и успехите е разгласен за военен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 година тържеството стартира от предната вечер със заря, до тогава тя е епизодично събитие. След 1946 година традицията в честването на празника на Българската войска е прекратена.

Първоначално е избрана датата 9 септември, а след 1953 година - 23 септември, която остава до демократичните промени през 1989 година. Великото национално заседание дефинира за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години - 1991 година и 1992 година, българските воини празнуват този незабравим ден като собствен празник. През 1993 година с разпореждане на Министерски съвет от 27 януари, 6 май е разгласен за Ден на храбростта и празник на Българската войска.