13,7% ръст отчита родната софтуерна индустрия, като за пръв приходите

13,7% растеж регистрира родната софтуерна промишленост, като за пръв приходите в нея са надминали 2 млрд лева Това регистрираха от Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) в границите на обичаен доклад за представянето на сектора. Прогнозата за идната година е приходите да доближат съвсем 2,3 милиарда лева (с към 12% повече по отношение на 2052-та млн. лева от 2016-та). Като съществена пречка за развиването пък още веднъж се показва дефицитът на квалифицирани фрагменти.

За предходната година промишлеността е внесла в хазната на страната 316 млн. “Т.е. всеки един експерт генерира към 14 хиляди лева лева данъци”, акцентира Стамен Кочков, ръководител на БАСКОМ по време на по време на конференция, озаглавена “Барометър на българската софуерна индустрия”. За същия интервал делът на общите доходи на софтуерната промишленост по отношение на Брутният вътрешен продукт съвсем се е удвоил – от 1,16% през 2011 до 2,22% през 2016 година.



По време на събитието бяха показани резултатите от изследване на CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co. за представянето на сектора през предходната година. Според анализаторите при опазване на същите темпове на напредък през 2020 година приходите на софтуерната промишленост в страната се чака да доближат 3% от Брутният вътрешен продукт, което ще подреди бизнеса измежду най-големите в страната.

Очаквано, главен принос за растежа в софтуерната промишленост в България имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари. През последния петгодишен интервал (2011-2016 г.) оперативните доходи на експортно насочените софтуерни компании са от 312 млн. евро до 764 млн. евро или със 145%. Ръстът на експортно насочените продажби по отношение на 2015 година е 19% или 233 млн. лева По днни на CBN експортно насочената софтуерната промишленост държи близо 77% от всички изнесени далекосъобщителни, компютърни и осведомителни услуги и 10% от износа на всички услуги от България (БНБ, платежен баланс, общоприетоо показване, услуги кредит).
Работни места и заплати
С 9 на 100 са се нараснали работните места в сектора през 2016 година, което са 1897 нови позиции – съвсем три пъти повече по отношение на 2012-та. Анализаторите акцентират, че тяхното изследване не включва ИТ експертите работещи в други браншове. Не са включени и заетите в микро фирмите. По непотвърдени данни, общият брой на работещите в промишлеността за 2016 година доближава близо 25 000 заети. Официалната цифра, която бе упомената по време на конференцията бе 22 703.

ИТ експертите са 89% от всички чиновници в сектора, като една трета от тях са дами. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35 годишна възраст. Поради дефицита на ИТ експерти в фирмите от бранша съвсем непрестанно има нови отворени позиции, като постоянно за запълването на някои от тях – софтуерни разработчици и софтуерни архитекти, на компаниите са нужни над 8 седмици.

Прогнозите за 2017 година сочат, че броят на новите работните места в софтуерната промишленост в България ще забавят растеж до 8% или 1722 отворени нови позиции.

През последния петгодишен интервал на развиване на софтуерния бизнес в България (2011-2016 г.) броят на работните места е повишен с 67% – от 13 627 позиции през 2011-та до 22 703 позиции през 2016 година

Според БАСКОМ от ден на ден хора се завръщат у нас, откакто преди време са избрали някоя западна страна за кариерното си развиване. От там пресмятат, че приходът на един разработчик у нас може да му даде по-висок стандарт на живот по отношение на междинния подобен на негов сътрудник във Англия, изключително в случай че той живее огромен град, като Лондон.

Резултатите за 2016 година демонстрират, че междинното месечно чисто заплащане на ангажиран в софтуерната промишленост доближава 2885 лева. За последните 4 години нарастването на заплащането в сектора е над 30%, като възнагражденията в бранша остават едни от най-високите в страната, както в безспорна стойност, по този начин и като растеж. Прогнозите за 2017 година сочат, че междинното брутно заплащане на ангажиран в софтуерната промишленост ще нарасне с 9%.
Данъци и прогнози
През фискалната 2016 година платените от сектора налози се правят оценка сумарно на 316 млн. лева, по отношение на 278 млн. лева през 2015 година Това съставлява нарастване от 38 милиона лв. по отношение на платените налози от промишлеността през миналата година.

От тях сумата платена за Данък добавена стойност е 101 млн. лева, налог върху облагата – 20 млн. лева, обществени и здравни осигуровки – 107 млн. лева и налог общ приход – 88 млн. лева През 2016 година едно работно място в софтуерния бранш в България е генерирало почти 13 938 лева годишно от директни и косвени налози, т.е. с повече от 50% над междинните стойности за страната.

За интервал от три години (2013-2016 г.) платените от софтуерната промишленост налози се усилва с 98 млн. лв. (т.а. 45%), до момента в който растежа в данъчните доходи на националния бюджет е надалеч по-нисък – 20%. И през 2017 година се чака налозите, които софтуерната промишленост ще внесе в бюджета на България да не престават изпреварват растежа на Брутният вътрешен продукт и междинния заложен растеж на консолидирания бюджет.

Прогнозите са през 2017 година софтуерният бизнес да внесе към 40 млн. лева Повече налози от миналата, както и 22-те хиляди работни места в бранша да обезпечат над 360 млн. лева приходи в бюджета на страната.

От всички членове на БАСКОМ, взели участие в допитването, повече от 90% предвиждат нарастване на приходите през 2017 година, както следва: 50% от интервюираните – с 50%, 30% – с 25%, а 11% – с 10%. Не чакат смяна 9% от фирмите.

Основният фактор, който попречва естествения напредък на сектора към момента продължава да бъде дефицита на квалифицирани експерти. Съществена мярка за превъзмогването на това предизвикателство в дългострочен аспект е инвестицията в обучение и поощряване на младежите към избор на конвертируеми специалности с благоприятни условия за висока професионална реализация. БАСКОМ, в партньорство с водещите ИКТ организации в България, интензивно си сътрудини с МОН и просветителните институции. Първи стъпки в тази посока са стартиралите тази година Национална стратегия „ Обучение за ИТ кариера “ (3 годишен модул) и образование на младежи в професионалните гимназии (5 годишен модул) за придобиване на професионална подготовка „ Приложен програмист “.