![12 [Shutterstock] 12 Георги Денборов, © Капитал Още по темата](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3130354.jpg)
Bitcoin и данъците
12 [Shutterstock] 12
Георги Денборов,
© Капитал Още по тематиката
Първи опит за саморегулация на криптопазара
CEX.IO, Coinbase, eToro и други се сплотяват в асоциация, наречена CryptoUK
14 фев 2018
Европол: Около 5 милиарда $ са " изпрани " посредством криптовалути
Според правоприлагащата организация 3-4% от незаконния оборот в Европа минава през цифрови активи
13 фев 2018
Криптовалутите - новият Клондайк
Все повече хора в България копаят и търгуват с Bitcoin, Ethereum и други
9 фев 2018
Пътеводител към света на криптовалутите
Дигиталните валути и блокчейн, обяснени за начинаещи
9 фев 2018
Дълбоко в мините за ток
България е атрактивна за майнинг, тъй като цените на тока са ниски
9 фев 2018
Иван Марчев: Зад биткойн стои единствено вярата на притежателите му, че цената единствено ще пораства
Инвестиционният пълководец в Navellier & Associates (Ню Йорк) пред " Капитал "
5 фев 2018 Законодателството постоянно изостава от развиването на технологиите. Един от образците за това е появяването на блокчейн (blockchain), в частност на виртуалните валути. На този стадий нито българското законодателство, нито европейското съдържат някакви експлицитни регулации на този относително нов софтуерен феномен.
Виртуалните пари са основани на така наречен отворен код и съставляват peer-to-peer цифрова валута. Базирани са на правилото на криптографията за валидиране на транзакциите и управление на основаването на самата валута. Те нямат физическа форма и съществуват единствено като баланс в електронна сметка (или wallet).
На този стадий виртуалните валути не се издават от страни и финансови институции, само че се одобряват от ден на ден като средство за разплащане. Признава се, че технологията на действие на виртуалните валути е революционна и може да се употребява за разнообразни цели. Какво обаче е данъчното отнасяне на транзакциите с виртуални валута в България.
Данък добавена стойност отнасяне
Една от присъщите характерности на системата на Европейски Съюз за Данък добавена стойност е заплащането на парична сума да не следва да има Данък добавена стойност последствия. Това е налог върху крайното ползване на артикули и услуги, и парите в качеството си на платежно средство не могат да бъдат употребявани, заради което и са освободени от облагане с Данък добавена стойност. Този налог е съгласуван в границите на Европейски Съюз, което обуславя идентичното отнасяне на транзакциите, свързани с криповалути. Основен принос за това има практиката на Съд на Европейския съюз (Съд на Европейски съюз). На този стадий Данък добавена стойност е единственият налог, чието отнасяне е обсъждано от Съд на Европейския съюз по отношение на транзакции с виртуални валута.
- Плащане с виртуални валута. Първият въпрос е дали заплащането с тях съставлява заплащане в пари или в натура? Основополагащият проблем в тази област е на американски съд.* През 2013 година, американски арбитър се произнася изрично, че биткойн е форма на пари, откакто могат да бъдат употребени за покупка на артикули и услуги. Единственото им ограничаване е, че тяхното потребление е лимитирано до тези търговци, които ги одобряват като заплащане. Според Съд на Европейския съюз виртуалната валута " биткойн " е договорно платежно средство, което не може да се смята нито за настояща сметка, нито за депозит, заплащане или превод, и съставлява средство за директно разплащане сред операторите, които я одобряват, за разлика от чековете и другите прехвърляеми принадлежности.**
- Обмен на криптовалути за елементарни пари. Указанията, давани от българските данъчни органи по отношение на Данък добавена стойност третирането на обмена на виртуални валути в елементарни пари, не бяха напълно ясни през годините. Най-общо в Европейски Съюз получиха известност два метода:
1) този, налаган от Англия, която третираше криповалутите като пари в съответна форма, които се търгуват в пари под друга форма, запазвайки своята " покупателна дарба ". Като резултат британското мнение бе, че продан на сходна валута остава отвън обсега на Данък добавена стойност, доколкото цената на търгуваните пари е равна на цената на получените парични средства. В този случай не би зародило и обвързване за Данък добавена стойност регистрация.
2) този, налаган от Германия, че транзакциите с виртуални валута са облагаеми с Данък добавена стойност. През 2015 година Съд на Европейския съюз позволи може би най-важния проблем, засягащ Данък добавена стойност третирането на виртуални валута – дело C‑264/14, с което дефинитивно откри, че обменът на биткойни за елементарна валута е освободена финансова доставка***. Българският ЗДДС в тази си част е пряк превод на тази наредба на директивата и не трябва да има подозрение, че решението на този проблем е използвано в България със или без глоба на българските данъчни управляващи. Частична отрицателна последица е фактът, че обменът на виртуални валути би натрупал оборот за регистрация и при прекосяване на прага от 50 000 лева, данъчно задълженото лице следва да се записва за Данък добавена стойност цели.
- Доходи от копаене на виртуални валути – mining. Доколкото " копаенето " съставлява обработка на данни или даване на информация, вследствие на която се " добиват " виртуални валути, Национална агенция за приходите към момента не са еднопосочни в личната си процедура дали това съставлява услуга по даване на изчислителна активност, осъществена от " копача ", против която той получава от другата страна като ответна престация виртуални валута, която следва да бъде обложена с Данък добавена стойност, или нещо друго. " Копаенето " не води до състояние, при което съществува правна връзка сред снабдител и адресат на услуга, по силата на който има взаимно осъществяване, още по-малко полученото заплащане съставлява фактически предоставената стойност за услуга, доставена на получателя. Новите криптоединици от валутата се генерират автоматизирано от самата мрежа. Становището на създателя е, че тази активност следва да е отвън обсега на Данък добавена стойност въз основа на това, че не съществува нужната връзка сред предоставяните изчислителни услуги и ответната престация - получените хонорари под формата на изкопани виртуални валути.
- Доходи, получени от миньори за други действия, като да вземем за пример за даване на услуги по отношение на инспекцията на съответни покупко-продажби (verification of specific transactions within the blockchain), за които се събират характерни такси. Страните, които желаят да трансферират виртуална валута, могат да включват такса за транзакция в нареждането си за превода, с цел да подтикват миньорите да обработят договорката с приоритет. Страната, която подрежда превода обаче, не знае кой миньор ще удостовери договорката и няма механизъм да предяви рекламация към избран миньор, в случай че нещо се обърка. Логиката, защитаваща тезата, че копаенето е отвън обсега на Данък добавена стойност, е използвана и в тази догадка. Въпреки това не по-слабо аргументирана може да бъде и тезата, че това представлвяа освободена доставка по смисъла на член 135, параграф 1, писмен знак д) от директивата. Предстои да разберем кой тъкмо метод ще бъде прибавен от Национална агенция за приходите, само че и в двата случая Данък добавена стойност не се дължи.
Виртуалните валути като финансов актив
- Доходи на физически лица, осъществени от транзакции с виртуални валута. Отново липсва експлицитна регулация по отношение на приходите от търгуване с " виртуални валути ", т.е. облагането следва да е съобразено с общите правила и правила на данъчните закони. Практиката на Национална агенция за приходите наложи разбирането, че в най-общ смисъл по своята характерност и предопределение виртуалните валути се третират като финансов актив. Тази позиция беше заимствана от по-развитите данъчни системи и беше одобрена с поредност от инструкции, които нямат обвързваща правна мощ. Като резултат облагаемият приход от продажба или подмяна на виртуални валута е сумата от осъществените през годината облаги, избрани за всяка съответна договорка, понижена със сумата от осъществените през годината загуби, избрани за всяка съответна договорка. Реализираната печалба/загуба за всяка договорка се дефинира, като продажната цена се понижава с цената на придобиване на съответния финансов актив (виртуални валута). При образуването на данъчната основа за този тип приходи не се плануват нормативно приети разноски.
Проблемът, който поражда, е, че в следствие от прокламираната анонимност на виртуалните валути и неналичието на регулации нерядко е съвсем невероятно да се потвърди писмено цена на придобиване на надлежно количество виртуални валута и като резултат нерядко целият приход се полза на равнище физическо лице. Това е последица, която не е удобна и може да бъде избегната, в случай че участниците в криптопазара възнамеряват дейностите си през цялото време. Доходът, осъществен от търговия с виртуални валути, се заявява с годишната данъчна декларация в приложение 5 за физически лица, неопериращи като търговци.
Третиране според ЗКПО. Позицията на Национална агенция за приходите още веднъж е, че виртуални валутите могат да бъдат избрани като финансов актив за задачите на корпоративното облагане. Факт е, че този извод не е неоспорим. Какво е финансов актив се дефинира от съответния счетоводен стандарт (ЗКПО препраща към счетоводните стандарти) и Национална агенция за приходите не са способени да дефинират употреба на даден счетоводен стандарт. За задачите на ЗКПО данъчният финансов резултат се дефинира посредством превръщане за данъчни цели на счетоводния финансов резултат, а ЗКПО не регламентира особено данъчно отнасяне на счетоводните доходи, зародили при продажбата на виртуални валути. Последните в общия случай са приети за данъчни цели, т.е. с тях не се преобразува счетоводният финансов резултат. С други думи, данъчното отнасяне на виртуалните валути за търговци следва счетоводното отнасяне и няма основни специфики. С изключение на това, че всеки счетоводител би трябвало да реализира счетоводна преценка дали наличните виртуални валути съставляват парични средства, стоково-материални ресурси или финансови активи.
Предизвикателствата, които са сложени от данъчното отнасяне на виртуални валути, по никакъв начин не са малко, само че надалеч не са непреодолими. Напротив, може да се заключи, че общите правила на българските данъчни закони разполагат с инструментариума, нужен да се решат зародилите проблеми. Една по-категорична позиция на Национална агенция за приходите несъмнено ще улесни данъкоплатеца при спазването на законодателство и ще бъде причина за по-високо равнища на правна сигурност и предвидимост. В устрема си да съберат фиска Национална агенция за приходите реагират с високи равнища на адекватност при конфликта си с новите технологии. По-интересна би била реакцията на Търговския указател при входиране на заявление за увеличение на капитала на комерсиално сдружение с виртуални валута. Факт е, че от адекватността на българската администрация зависи дали страната ни ще се възползва от взрива на криптопазара в международен мащаб.
------
* Case 4:13-cv-00416, U.S. Securities and Exchange Commission v. Trendon T. Shavers
** Case C‑264/14, Court of Justice of the European Union (CJEU)
*** ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА
Георги Денборов,
© Капитал Още по тематиката
Първи опит за саморегулация на криптопазара
CEX.IO, Coinbase, eToro и други се сплотяват в асоциация, наречена CryptoUK
14 фев 2018
Европол: Около 5 милиарда $ са " изпрани " посредством криптовалути
Според правоприлагащата организация 3-4% от незаконния оборот в Европа минава през цифрови активи
13 фев 2018
Криптовалутите - новият Клондайк
Все повече хора в България копаят и търгуват с Bitcoin, Ethereum и други
9 фев 2018
Пътеводител към света на криптовалутите
Дигиталните валути и блокчейн, обяснени за начинаещи
9 фев 2018
Дълбоко в мините за ток
България е атрактивна за майнинг, тъй като цените на тока са ниски
9 фев 2018
Иван Марчев: Зад биткойн стои единствено вярата на притежателите му, че цената единствено ще пораства
Инвестиционният пълководец в Navellier & Associates (Ню Йорк) пред " Капитал "
5 фев 2018 Законодателството постоянно изостава от развиването на технологиите. Един от образците за това е появяването на блокчейн (blockchain), в частност на виртуалните валути. На този стадий нито българското законодателство, нито европейското съдържат някакви експлицитни регулации на този относително нов софтуерен феномен.
Виртуалните пари са основани на така наречен отворен код и съставляват peer-to-peer цифрова валута. Базирани са на правилото на криптографията за валидиране на транзакциите и управление на основаването на самата валута. Те нямат физическа форма и съществуват единствено като баланс в електронна сметка (или wallet).
На този стадий виртуалните валути не се издават от страни и финансови институции, само че се одобряват от ден на ден като средство за разплащане. Признава се, че технологията на действие на виртуалните валути е революционна и може да се употребява за разнообразни цели. Какво обаче е данъчното отнасяне на транзакциите с виртуални валута в България.
Данък добавена стойност отнасяне
Една от присъщите характерности на системата на Европейски Съюз за Данък добавена стойност е заплащането на парична сума да не следва да има Данък добавена стойност последствия. Това е налог върху крайното ползване на артикули и услуги, и парите в качеството си на платежно средство не могат да бъдат употребявани, заради което и са освободени от облагане с Данък добавена стойност. Този налог е съгласуван в границите на Европейски Съюз, което обуславя идентичното отнасяне на транзакциите, свързани с криповалути. Основен принос за това има практиката на Съд на Европейския съюз (Съд на Европейски съюз). На този стадий Данък добавена стойност е единственият налог, чието отнасяне е обсъждано от Съд на Европейския съюз по отношение на транзакции с виртуални валута.
- Плащане с виртуални валута. Първият въпрос е дали заплащането с тях съставлява заплащане в пари или в натура? Основополагащият проблем в тази област е на американски съд.* През 2013 година, американски арбитър се произнася изрично, че биткойн е форма на пари, откакто могат да бъдат употребени за покупка на артикули и услуги. Единственото им ограничаване е, че тяхното потребление е лимитирано до тези търговци, които ги одобряват като заплащане. Според Съд на Европейския съюз виртуалната валута " биткойн " е договорно платежно средство, което не може да се смята нито за настояща сметка, нито за депозит, заплащане или превод, и съставлява средство за директно разплащане сред операторите, които я одобряват, за разлика от чековете и другите прехвърляеми принадлежности.**
- Обмен на криптовалути за елементарни пари. Указанията, давани от българските данъчни органи по отношение на Данък добавена стойност третирането на обмена на виртуални валути в елементарни пари, не бяха напълно ясни през годините. Най-общо в Европейски Съюз получиха известност два метода:
1) този, налаган от Англия, която третираше криповалутите като пари в съответна форма, които се търгуват в пари под друга форма, запазвайки своята " покупателна дарба ". Като резултат британското мнение бе, че продан на сходна валута остава отвън обсега на Данък добавена стойност, доколкото цената на търгуваните пари е равна на цената на получените парични средства. В този случай не би зародило и обвързване за Данък добавена стойност регистрация.
2) този, налаган от Германия, че транзакциите с виртуални валута са облагаеми с Данък добавена стойност. През 2015 година Съд на Европейския съюз позволи може би най-важния проблем, засягащ Данък добавена стойност третирането на виртуални валута – дело C‑264/14, с което дефинитивно откри, че обменът на биткойни за елементарна валута е освободена финансова доставка***. Българският ЗДДС в тази си част е пряк превод на тази наредба на директивата и не трябва да има подозрение, че решението на този проблем е използвано в България със или без глоба на българските данъчни управляващи. Частична отрицателна последица е фактът, че обменът на виртуални валути би натрупал оборот за регистрация и при прекосяване на прага от 50 000 лева, данъчно задълженото лице следва да се записва за Данък добавена стойност цели.
- Доходи от копаене на виртуални валути – mining. Доколкото " копаенето " съставлява обработка на данни или даване на информация, вследствие на която се " добиват " виртуални валути, Национална агенция за приходите към момента не са еднопосочни в личната си процедура дали това съставлява услуга по даване на изчислителна активност, осъществена от " копача ", против която той получава от другата страна като ответна престация виртуални валута, която следва да бъде обложена с Данък добавена стойност, или нещо друго. " Копаенето " не води до състояние, при което съществува правна връзка сред снабдител и адресат на услуга, по силата на който има взаимно осъществяване, още по-малко полученото заплащане съставлява фактически предоставената стойност за услуга, доставена на получателя. Новите криптоединици от валутата се генерират автоматизирано от самата мрежа. Становището на създателя е, че тази активност следва да е отвън обсега на Данък добавена стойност въз основа на това, че не съществува нужната връзка сред предоставяните изчислителни услуги и ответната престация - получените хонорари под формата на изкопани виртуални валути.
- Доходи, получени от миньори за други действия, като да вземем за пример за даване на услуги по отношение на инспекцията на съответни покупко-продажби (verification of specific transactions within the blockchain), за които се събират характерни такси. Страните, които желаят да трансферират виртуална валута, могат да включват такса за транзакция в нареждането си за превода, с цел да подтикват миньорите да обработят договорката с приоритет. Страната, която подрежда превода обаче, не знае кой миньор ще удостовери договорката и няма механизъм да предяви рекламация към избран миньор, в случай че нещо се обърка. Логиката, защитаваща тезата, че копаенето е отвън обсега на Данък добавена стойност, е използвана и в тази догадка. Въпреки това не по-слабо аргументирана може да бъде и тезата, че това представлвяа освободена доставка по смисъла на член 135, параграф 1, писмен знак д) от директивата. Предстои да разберем кой тъкмо метод ще бъде прибавен от Национална агенция за приходите, само че и в двата случая Данък добавена стойност не се дължи.
Виртуалните валути като финансов актив
- Доходи на физически лица, осъществени от транзакции с виртуални валута. Отново липсва експлицитна регулация по отношение на приходите от търгуване с " виртуални валути ", т.е. облагането следва да е съобразено с общите правила и правила на данъчните закони. Практиката на Национална агенция за приходите наложи разбирането, че в най-общ смисъл по своята характерност и предопределение виртуалните валути се третират като финансов актив. Тази позиция беше заимствана от по-развитите данъчни системи и беше одобрена с поредност от инструкции, които нямат обвързваща правна мощ. Като резултат облагаемият приход от продажба или подмяна на виртуални валута е сумата от осъществените през годината облаги, избрани за всяка съответна договорка, понижена със сумата от осъществените през годината загуби, избрани за всяка съответна договорка. Реализираната печалба/загуба за всяка договорка се дефинира, като продажната цена се понижава с цената на придобиване на съответния финансов актив (виртуални валута). При образуването на данъчната основа за този тип приходи не се плануват нормативно приети разноски.
Проблемът, който поражда, е, че в следствие от прокламираната анонимност на виртуалните валути и неналичието на регулации нерядко е съвсем невероятно да се потвърди писмено цена на придобиване на надлежно количество виртуални валута и като резултат нерядко целият приход се полза на равнище физическо лице. Това е последица, която не е удобна и може да бъде избегната, в случай че участниците в криптопазара възнамеряват дейностите си през цялото време. Доходът, осъществен от търговия с виртуални валути, се заявява с годишната данъчна декларация в приложение 5 за физически лица, неопериращи като търговци.
Третиране според ЗКПО. Позицията на Национална агенция за приходите още веднъж е, че виртуални валутите могат да бъдат избрани като финансов актив за задачите на корпоративното облагане. Факт е, че този извод не е неоспорим. Какво е финансов актив се дефинира от съответния счетоводен стандарт (ЗКПО препраща към счетоводните стандарти) и Национална агенция за приходите не са способени да дефинират употреба на даден счетоводен стандарт. За задачите на ЗКПО данъчният финансов резултат се дефинира посредством превръщане за данъчни цели на счетоводния финансов резултат, а ЗКПО не регламентира особено данъчно отнасяне на счетоводните доходи, зародили при продажбата на виртуални валути. Последните в общия случай са приети за данъчни цели, т.е. с тях не се преобразува счетоводният финансов резултат. С други думи, данъчното отнасяне на виртуалните валути за търговци следва счетоводното отнасяне и няма основни специфики. С изключение на това, че всеки счетоводител би трябвало да реализира счетоводна преценка дали наличните виртуални валути съставляват парични средства, стоково-материални ресурси или финансови активи.
Предизвикателствата, които са сложени от данъчното отнасяне на виртуални валути, по никакъв начин не са малко, само че надалеч не са непреодолими. Напротив, може да се заключи, че общите правила на българските данъчни закони разполагат с инструментариума, нужен да се решат зародилите проблеми. Една по-категорична позиция на Национална агенция за приходите несъмнено ще улесни данъкоплатеца при спазването на законодателство и ще бъде причина за по-високо равнища на правна сигурност и предвидимост. В устрема си да съберат фиска Национална агенция за приходите реагират с високи равнища на адекватност при конфликта си с новите технологии. По-интересна би била реакцията на Търговския указател при входиране на заявление за увеличение на капитала на комерсиално сдружение с виртуални валута. Факт е, че от адекватността на българската администрация зависи дали страната ни ще се възползва от взрива на криптопазара в международен мащаб.
------
* Case 4:13-cv-00416, U.S. Securities and Exchange Commission v. Trendon T. Shavers
** Case C‑264/14, Court of Justice of the European Union (CJEU)
*** ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ