Децата и Госпожата – кино от малките за големите
12 12 Тя е нещо сред дете в тяло на огромен човек, учител с дух на възпитаник, актьор с задача да намира гения у децата и да им оказва помощ да го трансформират в мотив за благополучие. Елица Матеева е театровед по обучение и същински преподавател по предопределение, който дружно с децата на Варна осъществя свои и техни кино фантазии. Така през изкуството на киното те взаимно се учат на значими неща - да не се тормозят и от най-големите си фантасмагории, да намират метод да ги структурират и трансформират в действителност, да са екип, да учат от най-хубавите, да се показват, да не се опасяват, да се схващат с нас, дето ни назовават " огромните ". Тъй като самата Елица е човек на перото и думите, взехме решение да я поканим персонално да опише своята обща история с децата, киното и първия им филм дружно. И по този начин
" Сънувам морето. Голямото синьо. И всички са красиви. Сънувам, сънувам, сънувам... Сън. Кино. Спомен. Киноспомен. За детето, което... "
думи от първия кадър на кино лентата " Децата и Госпожата ".
Моята история с деца стартира преди 10 години, когато се завърнах в родния си град Варна. Няма да не помни месеците в Детски и средношколски комплекс на Регионалната библиотека " Пенчо Славейков ", когато цяло лято работех с деца като доброволец - четяхме книжки, рисувахме и всеки ден си майсторяхме костюми и играехме сценки по тематики от книжките. Тогава дружно с родителите и децата направихме една апаратура с корда от картинки на обичани приказни и киногерои. Така се роди " Стаята на приказките ", която през днешния ден наподобява като вълшебно островче, където децата прекарват свободното си време и пътешестват волно из света на фантасмагориите.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Имах интервал, в който работех и с ромчета от квартал " Аспарухово ". Тези прелестни малчугани от махалата се учеха на български посредством стихчета, песнички и избрани арт практики. Това им оказва помощ да могат да поддържат връзка свободно, тъй като вкъщи не приказват български език и гледат главно турска телевизия. В това няма нищо неприятно, несъмнено. Но родителите са тези, които бутат колата, а ние - даскалите, сме огънчето, горивото за нея. Ромчетата се оказаха невероятни деца - будни, радостни, постоянно подготвени за дивотии! И пеят като за " Грами "!
Преминах през разнообразни интервали, до момента в който си намеря мястото във Варна. Много желаех да дирижирам театрални представления, само че до момента това в родния ми град не се получава - не преставам и през днешния ден да диря своята Синя птица в театъра. Затова взех решение да видоизменявам тази горест по невъзможното в положителна сила и започнах да провеждам бутикови киносрещи в града. Първото ми такова киносъбитие бе преди седем години в отдел " Изкуство " на районната библиотека. Тук открих хората, които осъзнаха цената на нещата, в които имам вяра. И в този момент работим дружно, тъй като всички сме уверени, че има доста филми, които би трябвало да се видят и обсъдят, и тъй като постоянно има какво да научиш от авторското кино. И взехме решение да въведем в това децата.
От предходната година съм член на страхотния екип в ЦПРЛ - Общински детски комплекс, Варна, където децата творят светове в танц, ария, спектакъл, картини, снимка и получават познания за разнообразни области от живота, който ние, огромните, сме конструирали. В момента управлявам детска киношкола " Братя Люмиер " и дружно с хлапета от друга възрастови групи се учим на изкуство, учим се да разсъждаваме и проучваме филми, които гледаме дружно. Учим се и да пишем за филмите - към този момент си имаме и свои текстове в уеб страницата kinoto.bg. Опитваме се в А, Б и В-то на сценаристиката, снимаме, инсталираме.
През първата година от взаимната ни работа дружно създадохме филмчето " Децата и Госпожата ", в което всички си приказваме с камерата. Имаме си млад оператор – тринайсетгодишният Максим Панков, който неразделно ни следи с тежката машина. Имаме и фотограф, който неотдавна направи дебют с галерия по заложено упражнение – Стелиан Ганчев е баткото, на който постоянно мога да се доверя - той ми е нещо като съществена опора в дилемите. Имам хлапета, които ми повярваха, че театралната сцена е магическа, и към този момент вървят постоянно на спектакъл, тъй като " Търговско отделение ТЕАТЪРЪТ БИЛО НЕЩО ХУБАВО! " - както сподели Данчо. Калина, Боги, Божана, Миа, Йони, Деспина, Вики са доста занимателни фантазьорки, като с изключение на киното всяка от тях има и други извънкласни ползи: спорт, британски, математика, изобразяване, балет Имам занимателни деца като Емил Христов, с който непрекъснато спорим на тематика Холивуд или европейско кино и за какво избирам да виждам " странни и мудни " европейски филми вместо филми със специфични резултати, които се прожектират в мола. Упорито дебатираме, от време на време даже искри прехвърчат, само че на финала постоянно си стискаме ръцете с усмивка. Защото Емо знае, че в никакъв случай няма да го задължа да прави нещо, което не желае. Истината е, че аз не съм от госпожите със " наложителните работи " - действаме единствено в случай че детето желае. Когато пък самодейността идва от името на детето, действаме на бързи обороти - знаем си, че концепциите са като врабчетата и умеят да отлитат ненадейно и ненадейно.
За нашия любителски филм " Децата и Госпожата " подготвихме сюжет, който в процеса на работа се промени. Но главната концепция, която ни ръководеше, беше децата да бъдат откровени пред камерата, да не се опасяват от нея. Затова си отговаряхме на директни въпроси: математика или български език, от какво се страхуваш, какво те натъжава, какво обичаш и какво не обичаш да правиш? Делнични въпроси, които обаче оказват помощ на възрастните да ги схванат, да се опитат да заговорят на техния език.
В нашия филм няма актьорски задания, а персонално признание. А Госпожата, т.е. аз, споделя за филмите от своето детство, за киното, което я вълнува. И за това по какъв начин, откакто натрупа още години и опит, ще откри решението на един главен, международен въпрос - по какъв начин да се избави Земята от унищожителните ни сили. Е, в нашия киносюжет Госпожата надали ще открие верния отговор, само че най-малко има късмет да улови Златната рибка, която обаче може да извърши единствено едно нейно предпочитание. И то е децата да бъдат себе си! Което, почтено казано, се случва и без вълшебни рибки, без значение от нас, огромните. А пък в действителния живот, където няма Златна рибка, аз, Госпожата, от време на време си бленувам за един печеливш тото фиш, който да ми помогне да сбъдна една друга своя фантазия - да отворя дребен киносалон единствено за деца, където от заран до вечер малчуганите за могат да гледат кино.
Освен киното, което гледат, и книжките, които четат през днешния ден дребните, все по-рядко са тези от детство на Госпожата - през днешния ден " Емил от Льонеберя ", " Ние, врабчетата ", приказките на Андерсен, Оскар Уайлд, Братя Грим и Шарл Перо са сменени от " Дневникът на един Дръндьо ", " Пърси Джаксън и боговете на Олимп ", " Хари Потър и философският камък ", " Момчето Нинджа ". Важното обаче е да четат! Защото измежду децата има и такива, които споделят, че четенето било скучна работа. Това натъжава Госпожата и тя би трябвало непрекъснато да убеждава дребните птички, че книжките не са единствено хартия с букви, а знание, странствуване за приключенци.
Люмиерчетата, както назовавам моите деца от клуба, обичат детските спектакли. И си имат един желан - спектакълът " Сън " от Магда Борисова, който към този момент втора година е измежду хитовите представления на държавна такса " Стоян Бъчваров ", Варна. Харесват повече театъра с артисти, в сравнение с този с кукли - въпреки всичко актьорите се появяват от плът и кръв на сцената. И въпреки театърът да е друга муза от киното, люмиерчетата последователно се срещат с кухнята на творчеството, тъй като Госпожата им основава прекарвания, като ги води да вземем за пример на генерална подготовка. Така те схващат, че играта е магия, основана с труд, неизменност и непримиримост. Осъзнават, че театърът и киното не са фабрика за звезди, а неистова работа, в която скъпи са артистите, подготвени да се отдадат напълно на процеса.
Преди финала на всяка календарна година, аз, Госпожата, си пожелавах да напусна Варна или да попадна в театъра на някой недодялан град, където да работя по специалността си. Кроях проекти по какъв начин ще се сбогувам с детето в себе си, с морето Тази година обаче не си поисквам това. Защото си открих бисерчето - децата! Тяхната непорочност, невероятните им измислици, наивността им, даже закъсненията им за час ме забавляват и въодушевяват. И в случай че не сме непрекъснати в напъните си да им покажем света в пъстротата му, в позитивното и отрицателното, в случай че не ги научим да откриват, да основават, да разсъждават, да са упорити, да работят и да правят оценка труда на другите, да одобряват особеното, да бъдат откровени, ще би трябвало да си признаем, че сме се провалили. А пък в случай че аз, Госпожата, не съумея в тази своя задача с тях, това би било следващото грубо кръстче от въртележката на личния ми живот.
" Сънувам морето. Голямото синьо. И всички са красиви. Сънувам, сънувам, сънувам... Сън. Кино. Спомен. Киноспомен. За детето, което... "
думи от първия кадър на кино лентата " Децата и Госпожата ".
Моята история с деца стартира преди 10 години, когато се завърнах в родния си град Варна. Няма да не помни месеците в Детски и средношколски комплекс на Регионалната библиотека " Пенчо Славейков ", когато цяло лято работех с деца като доброволец - четяхме книжки, рисувахме и всеки ден си майсторяхме костюми и играехме сценки по тематики от книжките. Тогава дружно с родителите и децата направихме една апаратура с корда от картинки на обичани приказни и киногерои. Така се роди " Стаята на приказките ", която през днешния ден наподобява като вълшебно островче, където децата прекарват свободното си време и пътешестват волно из света на фантасмагориите.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Имах интервал, в който работех и с ромчета от квартал " Аспарухово ". Тези прелестни малчугани от махалата се учеха на български посредством стихчета, песнички и избрани арт практики. Това им оказва помощ да могат да поддържат връзка свободно, тъй като вкъщи не приказват български език и гледат главно турска телевизия. В това няма нищо неприятно, несъмнено. Но родителите са тези, които бутат колата, а ние - даскалите, сме огънчето, горивото за нея. Ромчетата се оказаха невероятни деца - будни, радостни, постоянно подготвени за дивотии! И пеят като за " Грами "!
Преминах през разнообразни интервали, до момента в който си намеря мястото във Варна. Много желаех да дирижирам театрални представления, само че до момента това в родния ми град не се получава - не преставам и през днешния ден да диря своята Синя птица в театъра. Затова взех решение да видоизменявам тази горест по невъзможното в положителна сила и започнах да провеждам бутикови киносрещи в града. Първото ми такова киносъбитие бе преди седем години в отдел " Изкуство " на районната библиотека. Тук открих хората, които осъзнаха цената на нещата, в които имам вяра. И в този момент работим дружно, тъй като всички сме уверени, че има доста филми, които би трябвало да се видят и обсъдят, и тъй като постоянно има какво да научиш от авторското кино. И взехме решение да въведем в това децата.
От предходната година съм член на страхотния екип в ЦПРЛ - Общински детски комплекс, Варна, където децата творят светове в танц, ария, спектакъл, картини, снимка и получават познания за разнообразни области от живота, който ние, огромните, сме конструирали. В момента управлявам детска киношкола " Братя Люмиер " и дружно с хлапета от друга възрастови групи се учим на изкуство, учим се да разсъждаваме и проучваме филми, които гледаме дружно. Учим се и да пишем за филмите - към този момент си имаме и свои текстове в уеб страницата kinoto.bg. Опитваме се в А, Б и В-то на сценаристиката, снимаме, инсталираме.
През първата година от взаимната ни работа дружно създадохме филмчето " Децата и Госпожата ", в което всички си приказваме с камерата. Имаме си млад оператор – тринайсетгодишният Максим Панков, който неразделно ни следи с тежката машина. Имаме и фотограф, който неотдавна направи дебют с галерия по заложено упражнение – Стелиан Ганчев е баткото, на който постоянно мога да се доверя - той ми е нещо като съществена опора в дилемите. Имам хлапета, които ми повярваха, че театралната сцена е магическа, и към този момент вървят постоянно на спектакъл, тъй като " Търговско отделение ТЕАТЪРЪТ БИЛО НЕЩО ХУБАВО! " - както сподели Данчо. Калина, Боги, Божана, Миа, Йони, Деспина, Вики са доста занимателни фантазьорки, като с изключение на киното всяка от тях има и други извънкласни ползи: спорт, британски, математика, изобразяване, балет Имам занимателни деца като Емил Христов, с който непрекъснато спорим на тематика Холивуд или европейско кино и за какво избирам да виждам " странни и мудни " европейски филми вместо филми със специфични резултати, които се прожектират в мола. Упорито дебатираме, от време на време даже искри прехвърчат, само че на финала постоянно си стискаме ръцете с усмивка. Защото Емо знае, че в никакъв случай няма да го задължа да прави нещо, което не желае. Истината е, че аз не съм от госпожите със " наложителните работи " - действаме единствено в случай че детето желае. Когато пък самодейността идва от името на детето, действаме на бързи обороти - знаем си, че концепциите са като врабчетата и умеят да отлитат ненадейно и ненадейно.
За нашия любителски филм " Децата и Госпожата " подготвихме сюжет, който в процеса на работа се промени. Но главната концепция, която ни ръководеше, беше децата да бъдат откровени пред камерата, да не се опасяват от нея. Затова си отговаряхме на директни въпроси: математика или български език, от какво се страхуваш, какво те натъжава, какво обичаш и какво не обичаш да правиш? Делнични въпроси, които обаче оказват помощ на възрастните да ги схванат, да се опитат да заговорят на техния език.
В нашия филм няма актьорски задания, а персонално признание. А Госпожата, т.е. аз, споделя за филмите от своето детство, за киното, което я вълнува. И за това по какъв начин, откакто натрупа още години и опит, ще откри решението на един главен, международен въпрос - по какъв начин да се избави Земята от унищожителните ни сили. Е, в нашия киносюжет Госпожата надали ще открие верния отговор, само че най-малко има късмет да улови Златната рибка, която обаче може да извърши единствено едно нейно предпочитание. И то е децата да бъдат себе си! Което, почтено казано, се случва и без вълшебни рибки, без значение от нас, огромните. А пък в действителния живот, където няма Златна рибка, аз, Госпожата, от време на време си бленувам за един печеливш тото фиш, който да ми помогне да сбъдна една друга своя фантазия - да отворя дребен киносалон единствено за деца, където от заран до вечер малчуганите за могат да гледат кино.
Освен киното, което гледат, и книжките, които четат през днешния ден дребните, все по-рядко са тези от детство на Госпожата - през днешния ден " Емил от Льонеберя ", " Ние, врабчетата ", приказките на Андерсен, Оскар Уайлд, Братя Грим и Шарл Перо са сменени от " Дневникът на един Дръндьо ", " Пърси Джаксън и боговете на Олимп ", " Хари Потър и философският камък ", " Момчето Нинджа ". Важното обаче е да четат! Защото измежду децата има и такива, които споделят, че четенето било скучна работа. Това натъжава Госпожата и тя би трябвало непрекъснато да убеждава дребните птички, че книжките не са единствено хартия с букви, а знание, странствуване за приключенци.
Люмиерчетата, както назовавам моите деца от клуба, обичат детските спектакли. И си имат един желан - спектакълът " Сън " от Магда Борисова, който към този момент втора година е измежду хитовите представления на държавна такса " Стоян Бъчваров ", Варна. Харесват повече театъра с артисти, в сравнение с този с кукли - въпреки всичко актьорите се появяват от плът и кръв на сцената. И въпреки театърът да е друга муза от киното, люмиерчетата последователно се срещат с кухнята на творчеството, тъй като Госпожата им основава прекарвания, като ги води да вземем за пример на генерална подготовка. Така те схващат, че играта е магия, основана с труд, неизменност и непримиримост. Осъзнават, че театърът и киното не са фабрика за звезди, а неистова работа, в която скъпи са артистите, подготвени да се отдадат напълно на процеса.
Преди финала на всяка календарна година, аз, Госпожата, си пожелавах да напусна Варна или да попадна в театъра на някой недодялан град, където да работя по специалността си. Кроях проекти по какъв начин ще се сбогувам с детето в себе си, с морето Тази година обаче не си поисквам това. Защото си открих бисерчето - децата! Тяхната непорочност, невероятните им измислици, наивността им, даже закъсненията им за час ме забавляват и въодушевяват. И в случай че не сме непрекъснати в напъните си да им покажем света в пъстротата му, в позитивното и отрицателното, в случай че не ги научим да откриват, да основават, да разсъждават, да са упорити, да работят и да правят оценка труда на другите, да одобряват особеното, да бъдат откровени, ще би трябвало да си признаем, че сме се провалили. А пък в случай че аз, Госпожата, не съумея в тази своя задача с тях, това би било следващото грубо кръстче от въртележката на личния ми живот.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ