113 общественици с призив към парламента: България заслужава достоен национален празник
113 общественици се обърнаха с апел към депутатите в 48-то Народно заседание – неотложно да предизвикват законодателно решение за анулация на трети март като народен празник на Република България и да дефинират различен, в действителност заслужен ден за български народен празник. Призивът е отворен за обществена поддръжка, може да бъде подсилен и електронно, а идната седмица ще бъде публично импортиран в Народното събрание.
Ето и цялостния текст на апела:
БЪЛГАРИЯ ЗАСЛУЖАВА ДОСТОЕН НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
ПРИЗИВ
към
народните представители от 48-то Народно заседание на Република България
Ние, подписалите се под този апел български жители, призоваваме народните представители, още в първите седмици на новата 2023 година, да одобряват законодателно решение за анулация на трети март като народен празник на Република България и да дефинират различен, в действителност заслужен ден за български народен празник.
Националният празник следва да бъде на дата, обвързвана с общонационално събитие, което да бъде мотив за горделивост на всеки български жител и което да утвърждава достолепието и независимостта ни като нация - част от Европа и цивилизования либерален свят.
Нашият празник би трябвало да бъде
обвързван с общите национални старания за независимост, народовластие, самостоятелност и национално обединяване
Не е инцидентно, че множеството народи възприемат " Денят на независимостта " за собствен народен празник. " Денят на Независимостта на България " - 22 септември е заслужен да бъде разгласен за народен празник, дружно с " Денят на Съединението " - 6-ти септември или " Денят на българската книжовност и просвета " - 24 май.
Писмеността, обединяването и независимостта на България са наши национални полезности и достояния, с които можем справедливо да се гордеем освен през днешния ден, само че и в бъдеще.
Недопустимо е да продължаваме да честваме като народен празник рождения ден на съветския император Александър II и подписването на Сан Стефанския прелиминарен проектодоговор сред Руската и Османската империи. С този проектодоговор на процедура се узаконява съветска военна и политическа окупация над българските земи, валидира се прекосяването им от османско към прикрито, само че фактическо безсрочно съветско ръководство. Това не е държавотворчески акт на България - в него не взе участие нито един българин. На този ден не е основана Третата българска страна.
Създаването на Третата българска страна е комплициран, сложен и нескончаем развой, почнал от българското Възраждане, обвързвано с напъните за национално просвещение, за основаване на лична самостоятелна черква и революционна организация, способна без непозната помощ да реализира освобождението на България. Тази битка след Априлското въстание дава съображение на Великите сили на Цариградската посланическа конференция да решат възобновяване на българска самостоятелна държавност в рамките на Българската екзархия.
Борбата за трета самостоятелна българска страна продължава и след окончателния Берлински контракт, с приемането на Търновската конституция през 1879 година и основаването на главните демократични институции, след Съединението на 6.09.1885 година и последвалата борба с Руската империя за неговото отстояване, с институционално европеизиране на България и оповестяването дефинитивно на българската самостоятелност на 22.09.1908 г.
Република България и родолюбивите й жители изрично не могат и не трябва да имат за собствен народен празник дата, която величае политиката на непозната страна.
Историческите обстоятелства по отношение на 03.03.1878 година са съзнателно фалшифицирани и накриво интерпретирани както в българското учебно заведение, по този начин и в българските медии.
Трети март внушава и насажда рисково разделяне на българското общество. Това е дата, на която се възхваляват не напъните на българския народ за независимост и самостоятелност, а непозната, враждебна на българските национални ползи империя. Такава дата не може да бъде празник за никой същински родолюбец, за никой образован и осведомен български жител.
Припомняме, че трети март ни беше
натрапен тихомълком, тайно и без никакво публично разискване от държавното управление на Българска комунистическа партия
и марионетното национално заседание през март 1990 година, като подправена проява на отвод на Българска комунистическа партия от съветско-комунистическото ѝ минало и за усмиряване на Русия, че България ще продължи да бъде неин спътник и страна с стеснен суверенитет.
Агресивната война на Русия срещу народа на самостоятелна и суверенна Украйна е война и против Европа, България и полезностите на целия цивилизован свят, против всички правила на интернационалното право, сигурност и ред. Това е още една причина националният празник на България да не бъде обвързван с Русия, която към този момент се е трансформирала в синоним на държава-агресор и подтисник.
Призоваваме народните представители в 48-то Народното събрание да одобряват наложително и отговорно решение, с което на дело да дадат своя принос за единението на българската нация.
България е почтена страна със свободен и горделив народ - неотделима част от свободния, либерален и цивилизован свят.
10.01.2023 г.
София
Подписали:
(подредени по азбучен ред)
1 - Албена Симеонова - Депутат
2 - Ангел Грънчаров - Журналист
3 - Ангел Делийски - Политолог
4 - Ангел Игн. Ангелов - Бизнес бизнесмен
5 - Ангел Найденов - Магистър богослов, IT експерт
6 - Андрей Ковачев - Евродепутат
7 - Антон Антонов - Юрист, специалист по морско право
8 - Атанас Василев - Бизнес бизнесмен
9 - Биляна Амбарева - Журналист
10 - Благой Ингилизов - Бизнес бизнесмен
11 - Бойко Спасов - Полковник, о.р.
12 - Валентин Пенев - Експерт защита и сигурност
13 - Валентин Чиков - Бизнес бизнесмен
14 - Валери Цолов – Военен специалист
15 - Валерия Кардашевска - Доцент лекар, академични учител, специалист по връзки
16 - Валя Божилова - Общественик
17 - Валя Станимирова - Бизнес бизнесмен, политически съветник
18 - Варужан Апелян - Експерт превоз и връзки
19 - Васил Давидов - Общественик
20 - Васил Данов - Капитан I сан о.р., боен журналист, медиен специалист
21 - Валентин Методиев - Електротехник
22 - Велизар Шаламанов - Доцент доктор
23 - Вени Марковски - IT експерт
24 - Весела Маринова - Икономист
25 - Витан Стефанов Митев - Професор дфн
26 - Владимир Миленски - Полковник о.р., специалист отбранителна политика
27 - Вяра Николова - Професор дфн
28 - Галина Пейчева - Общественик
29 - Георги Боздуганов – Историк, политически анализатор
30 - Георги Дюлгеров - Общественик
31 - Георги Лозанов – Доцент, медиен специалист
32 - Георги Михайлов - Историк, политически анализатор
33 - Георги Найденов - Политолог
34 - Георги Чунчуков - Математик, учител
35 - Георги Шарков - Университетски учител
36 - Горан Благоев - Доктор
37 - Григор Лилов - Журналист
38 - Даниела Лиси – Бизнес бизнесмен
39 - Дилян Николчев - Професор дбн
40 - Диман Георгиев - Полковник о.р., специалист по национална и интернационална сигурност
41 - Димитрин Вичев - Бизнес бизнесмен, политически съветник
42 - Добрил Радославов – Военен специалист
43 - Евгени Маринов – IT експерт
44 - Евгений Дайнов - Професор лекар
45 - Евгений Кънев – Финансист, лекар по стопанска система
46 - Евгений Михайлов - Кинорежисьор, продуцент
47 - Евелина Келбечева - Професор лекар
48 - Емануела Христова - Политолог
49 - Емил Захариев - Общественик
50 - Емилия Методиева - Медицинска сестра
51 - Зарко Ждраков - Професор лекар
52 - Ивайло Дичев - Професор Доктор
53 - Иван Анчев - Доктор, посланик, съветник, специалист по интернационална сигурност
54 - Иван Бутовски – Журналист
55 - Иво Драганов - Професор лекар
56 - Иво Инджев - Журналист
57 - Илия Налбантов – Експерт по национална сигурност
58 - Илиян Василев - Дипломат, енергиен специалист
59 - Калин Крулев - Общественик
60 - Калин Манолов - Журналист
61 - Катя Кръстева - Юрист
62 - Кирил Велев - Икономикст
63 - Койо Коев - Експерт по осведомителни технологии
64 - Константин Мишев - Журналист
65 - Красен Станчев - Професор
66 - Лилия Миленска - Физик, IT експерт
67 - Любчо Нешков - Журналист
68 - Мариан Гяурски - Историк
69 - Марин Георгиев - Бизнес бизнесмен
70 - Маргарита Иванова - Банкер
71 - Мартин Табаков - Професор дфн
72 - Милен Радев – Писател и преводач
73 - Милена Стефанова - Професор дпн
74 - Михаела Пит - Политолог
75 - Михаил Найденов - Експерт по интернационалните връзки, национална сигурност и защита
76 - Момчил Дойчев - Доцент лекар, политолог, академични учител, журналист
77 - Мохамед Халаф - Журналист
78 - Надя Васева – Бизнес бизнесмен
79 - Николай Александров - Бизнес бизнесмен
80 - Николай Василев - Политолог
81 - Николай Йорданов - Общественик
82 - Николай Найденов - Професор дпн
83 - Николай Слатински - Професор доктор
84 - Олена Коцева - Доктор, лингвист, преводач
85 - Панайот Панайотов -
86 - Петко Симеонов - Общественик
87 - Петър Бояджиев - Общественик
88 - Петър Милошев - Финансов и бизнес специалист, издател
89 - Пламен Асенов - Журналист, публицист
90 - Пламен Даракчиев - Общественик
91 - Пламен Николов - Доктор, мъдрец, преводач, бизнес бизнесмен
92 - Пламен Павлов - Професор лекар
93 - Румен Гълъбинов – Икономист
94 - Румен Кондев - Експерт по интернационалните връзки и сигурност
95 - Светослав Наумов-Нахум - Доктор
96 - Светослав Риболов - Доцент лекар
97 - Стефан Димитров - Генерал - майор о.з.
98 - Стефан Димитров - Доктор
99 - Стефан Е. Николов - Професор лекар
100 - Стефка Миленска - Администратор
101 - Стойко Стоянов - Журналист, издател, медиен специалист
102 - Стоян Иванов - Журналист, СКАТ
103 - Съби Събев - Генерал - майор о.з.
104 - Таня Стоянова - Журналист.
105 - Теодор Спасов - Майор о.р., инж., бизнес съветник, боен специалист
106 - Христо Писаров - Архиепископ, лекар
107 - Христо Ристосков - Спортен специалист
108 - Христо Христов - Журналист
109 - Цветан Мерджанов - Капитан
110 - Цветанка Андреева - Политолог, публицист
111 - Юлия Нейчева - Маркетинг специалист
112 - Явор Райчев - Дипломат, специалист по интернационалните връзки и сигурност
113 - Янко Гочев - Юрист, историк, публицист, журналист
Атлантическият съвет на България инициира този апел, който беше подписан от 113 почтени българи, одобрени експерти и персони с дейна гражданска позиция.
можете да се присъедините към тях и да подпишете апела на този линк:
Ето и цялостния текст на апела:
БЪЛГАРИЯ ЗАСЛУЖАВА ДОСТОЕН НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
ПРИЗИВ
към
народните представители от 48-то Народно заседание на Република България
Ние, подписалите се под този апел български жители, призоваваме народните представители, още в първите седмици на новата 2023 година, да одобряват законодателно решение за анулация на трети март като народен празник на Република България и да дефинират различен, в действителност заслужен ден за български народен празник.
Националният празник следва да бъде на дата, обвързвана с общонационално събитие, което да бъде мотив за горделивост на всеки български жител и което да утвърждава достолепието и независимостта ни като нация - част от Европа и цивилизования либерален свят.
Нашият празник би трябвало да бъде
обвързван с общите национални старания за независимост, народовластие, самостоятелност и национално обединяване
Не е инцидентно, че множеството народи възприемат " Денят на независимостта " за собствен народен празник. " Денят на Независимостта на България " - 22 септември е заслужен да бъде разгласен за народен празник, дружно с " Денят на Съединението " - 6-ти септември или " Денят на българската книжовност и просвета " - 24 май.
Писмеността, обединяването и независимостта на България са наши национални полезности и достояния, с които можем справедливо да се гордеем освен през днешния ден, само че и в бъдеще.
Недопустимо е да продължаваме да честваме като народен празник рождения ден на съветския император Александър II и подписването на Сан Стефанския прелиминарен проектодоговор сред Руската и Османската империи. С този проектодоговор на процедура се узаконява съветска военна и политическа окупация над българските земи, валидира се прекосяването им от османско към прикрито, само че фактическо безсрочно съветско ръководство. Това не е държавотворчески акт на България - в него не взе участие нито един българин. На този ден не е основана Третата българска страна.
Създаването на Третата българска страна е комплициран, сложен и нескончаем развой, почнал от българското Възраждане, обвързвано с напъните за национално просвещение, за основаване на лична самостоятелна черква и революционна организация, способна без непозната помощ да реализира освобождението на България. Тази битка след Априлското въстание дава съображение на Великите сили на Цариградската посланическа конференция да решат възобновяване на българска самостоятелна държавност в рамките на Българската екзархия.
Борбата за трета самостоятелна българска страна продължава и след окончателния Берлински контракт, с приемането на Търновската конституция през 1879 година и основаването на главните демократични институции, след Съединението на 6.09.1885 година и последвалата борба с Руската империя за неговото отстояване, с институционално европеизиране на България и оповестяването дефинитивно на българската самостоятелност на 22.09.1908 г.
Република България и родолюбивите й жители изрично не могат и не трябва да имат за собствен народен празник дата, която величае политиката на непозната страна.
Историческите обстоятелства по отношение на 03.03.1878 година са съзнателно фалшифицирани и накриво интерпретирани както в българското учебно заведение, по този начин и в българските медии.
Трети март внушава и насажда рисково разделяне на българското общество. Това е дата, на която се възхваляват не напъните на българския народ за независимост и самостоятелност, а непозната, враждебна на българските национални ползи империя. Такава дата не може да бъде празник за никой същински родолюбец, за никой образован и осведомен български жител.
Припомняме, че трети март ни беше
натрапен тихомълком, тайно и без никакво публично разискване от държавното управление на Българска комунистическа партия
и марионетното национално заседание през март 1990 година, като подправена проява на отвод на Българска комунистическа партия от съветско-комунистическото ѝ минало и за усмиряване на Русия, че България ще продължи да бъде неин спътник и страна с стеснен суверенитет.
Агресивната война на Русия срещу народа на самостоятелна и суверенна Украйна е война и против Европа, България и полезностите на целия цивилизован свят, против всички правила на интернационалното право, сигурност и ред. Това е още една причина националният празник на България да не бъде обвързван с Русия, която към този момент се е трансформирала в синоним на държава-агресор и подтисник.
Призоваваме народните представители в 48-то Народното събрание да одобряват наложително и отговорно решение, с което на дело да дадат своя принос за единението на българската нация.
България е почтена страна със свободен и горделив народ - неотделима част от свободния, либерален и цивилизован свят.
10.01.2023 г.
София
Подписали:
(подредени по азбучен ред)
1 - Албена Симеонова - Депутат
2 - Ангел Грънчаров - Журналист
3 - Ангел Делийски - Политолог
4 - Ангел Игн. Ангелов - Бизнес бизнесмен
5 - Ангел Найденов - Магистър богослов, IT експерт
6 - Андрей Ковачев - Евродепутат
7 - Антон Антонов - Юрист, специалист по морско право
8 - Атанас Василев - Бизнес бизнесмен
9 - Биляна Амбарева - Журналист
10 - Благой Ингилизов - Бизнес бизнесмен
11 - Бойко Спасов - Полковник, о.р.
12 - Валентин Пенев - Експерт защита и сигурност
13 - Валентин Чиков - Бизнес бизнесмен
14 - Валери Цолов – Военен специалист
15 - Валерия Кардашевска - Доцент лекар, академични учител, специалист по връзки
16 - Валя Божилова - Общественик
17 - Валя Станимирова - Бизнес бизнесмен, политически съветник
18 - Варужан Апелян - Експерт превоз и връзки
19 - Васил Давидов - Общественик
20 - Васил Данов - Капитан I сан о.р., боен журналист, медиен специалист
21 - Валентин Методиев - Електротехник
22 - Велизар Шаламанов - Доцент доктор
23 - Вени Марковски - IT експерт
24 - Весела Маринова - Икономист
25 - Витан Стефанов Митев - Професор дфн
26 - Владимир Миленски - Полковник о.р., специалист отбранителна политика
27 - Вяра Николова - Професор дфн
28 - Галина Пейчева - Общественик
29 - Георги Боздуганов – Историк, политически анализатор
30 - Георги Дюлгеров - Общественик
31 - Георги Лозанов – Доцент, медиен специалист
32 - Георги Михайлов - Историк, политически анализатор
33 - Георги Найденов - Политолог
34 - Георги Чунчуков - Математик, учител
35 - Георги Шарков - Университетски учител
36 - Горан Благоев - Доктор
37 - Григор Лилов - Журналист
38 - Даниела Лиси – Бизнес бизнесмен
39 - Дилян Николчев - Професор дбн
40 - Диман Георгиев - Полковник о.р., специалист по национална и интернационална сигурност
41 - Димитрин Вичев - Бизнес бизнесмен, политически съветник
42 - Добрил Радославов – Военен специалист
43 - Евгени Маринов – IT експерт
44 - Евгений Дайнов - Професор лекар
45 - Евгений Кънев – Финансист, лекар по стопанска система
46 - Евгений Михайлов - Кинорежисьор, продуцент
47 - Евелина Келбечева - Професор лекар
48 - Емануела Христова - Политолог
49 - Емил Захариев - Общественик
50 - Емилия Методиева - Медицинска сестра
51 - Зарко Ждраков - Професор лекар
52 - Ивайло Дичев - Професор Доктор
53 - Иван Анчев - Доктор, посланик, съветник, специалист по интернационална сигурност
54 - Иван Бутовски – Журналист
55 - Иво Драганов - Професор лекар
56 - Иво Инджев - Журналист
57 - Илия Налбантов – Експерт по национална сигурност
58 - Илиян Василев - Дипломат, енергиен специалист
59 - Калин Крулев - Общественик
60 - Калин Манолов - Журналист
61 - Катя Кръстева - Юрист
62 - Кирил Велев - Икономикст
63 - Койо Коев - Експерт по осведомителни технологии
64 - Константин Мишев - Журналист
65 - Красен Станчев - Професор
66 - Лилия Миленска - Физик, IT експерт
67 - Любчо Нешков - Журналист
68 - Мариан Гяурски - Историк
69 - Марин Георгиев - Бизнес бизнесмен
70 - Маргарита Иванова - Банкер
71 - Мартин Табаков - Професор дфн
72 - Милен Радев – Писател и преводач
73 - Милена Стефанова - Професор дпн
74 - Михаела Пит - Политолог
75 - Михаил Найденов - Експерт по интернационалните връзки, национална сигурност и защита
76 - Момчил Дойчев - Доцент лекар, политолог, академични учител, журналист
77 - Мохамед Халаф - Журналист
78 - Надя Васева – Бизнес бизнесмен
79 - Николай Александров - Бизнес бизнесмен
80 - Николай Василев - Политолог
81 - Николай Йорданов - Общественик
82 - Николай Найденов - Професор дпн
83 - Николай Слатински - Професор доктор
84 - Олена Коцева - Доктор, лингвист, преводач
85 - Панайот Панайотов -
86 - Петко Симеонов - Общественик
87 - Петър Бояджиев - Общественик
88 - Петър Милошев - Финансов и бизнес специалист, издател
89 - Пламен Асенов - Журналист, публицист
90 - Пламен Даракчиев - Общественик
91 - Пламен Николов - Доктор, мъдрец, преводач, бизнес бизнесмен
92 - Пламен Павлов - Професор лекар
93 - Румен Гълъбинов – Икономист
94 - Румен Кондев - Експерт по интернационалните връзки и сигурност
95 - Светослав Наумов-Нахум - Доктор
96 - Светослав Риболов - Доцент лекар
97 - Стефан Димитров - Генерал - майор о.з.
98 - Стефан Димитров - Доктор
99 - Стефан Е. Николов - Професор лекар
100 - Стефка Миленска - Администратор
101 - Стойко Стоянов - Журналист, издател, медиен специалист
102 - Стоян Иванов - Журналист, СКАТ
103 - Съби Събев - Генерал - майор о.з.
104 - Таня Стоянова - Журналист.
105 - Теодор Спасов - Майор о.р., инж., бизнес съветник, боен специалист
106 - Христо Писаров - Архиепископ, лекар
107 - Христо Ристосков - Спортен специалист
108 - Христо Христов - Журналист
109 - Цветан Мерджанов - Капитан
110 - Цветанка Андреева - Политолог, публицист
111 - Юлия Нейчева - Маркетинг специалист
112 - Явор Райчев - Дипломат, специалист по интернационалните връзки и сигурност
113 - Янко Гочев - Юрист, историк, публицист, журналист
Атлантическият съвет на България инициира този апел, който беше подписан от 113 почтени българи, одобрени експерти и персони с дейна гражданска позиция.
можете да се присъедините към тях и да подпишете апела на този линк:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ