Един човек си върви по улицата, гледа разсеяно нагоре и

Един човек си върви по улицата, гледа разсеяно нагоре и внезапно потъва в шахта. Защо тази сценка ни кара да се смеем? Обяснението дават психолози, цитирани от Scientific American.
Първото изискване е " игровата рамка ", която поставя житейската случка в несериозен контекст, обяснява д-р Уилям Фрай от Станфордския университет. Ако някой падне в шахта пред очите ни, по-вероятно е да се притесним и да се притечем на помощ, отколкото да се смеем. Ако обаче елегантна дама се спъне и падне, както се разхожда, това вероятно ще ни разсмее. Страданието на " жертвата " не е толкова силно, че да наруши игровата рамка.

Сънната апнея убива хиляди българи зад волана
Друго условие е несъответствието: вицовете обикновено завършват с неочакван обрат. Препъването е винаги неочаквано и затова е смешно. Така че въпреки вроденото ни съчувствие, инстинктът за несъответствие може да надделее.
Невробиологията даде своя принос в обяснението на явлението с откриването на " огледалните неврони ".

Електронен регистър за всички хора с ТЕЛК
Когато се препънем, се пресягаме, за да се хванем. Когато наблюдаваме някой, който се спъва, определени неврони в мозъка ни се активират така, сякаш сме на негово място. Според Уилям Фрай този неврологичен фантом " гъделичка " мозъка, което засилва усещането за несъответствие и ни кара да се смеем.