Един от принципите на добросъседство е да не се посяга

Един от принципите на добросъседство е да не се посяга към чужда история. Това обясни пред БНР проф. Иван Илчев - член на комисията, която разглежда историята между двете държави, между които възникна напрежение през почивните дни.

Повод за това стана позицията на вицепремиера Красимир Каракачанов, в която той предупреди македонския премиер Зоран Заев да не злоупотребява с темата за македонския език, защото това може да струва европейското бъдеще на Скопие. Той отправи и критики към работата на македонския представители в двустранната комисия по историческите въпроси, тъй като, според него те се опитват да налагат позиции, които са далеч от историческата истина.

Последва и отговор от Скопие - в позиция македонското външно министерство се казва, че сключеното споразумение за приятелство предполага взаимно разбиране, уважение и загриженост за интересите на съседа.

„ Членовете на комисията - българската част от тях, многократно с нещата, които са писали и публикували, са доказали какво е тяхното становище за миналото на Македония, както и връзките на България с Македония “, подчерта проф. Илчев, както и заяви:

„ Малко се дразня когато някои хора се опитват да монополизират патриотизма “.

„ Въпросът е преди всичко политически, т.е., на политическа воля, но дотолкова, доколкото историческите факти и трактовки са безспорни за периода до 1945 година. Единици са хората от световната научна общност, които подкрепят някои от тезите на македонската историография “, добави той.

„ В Македония се насаждат упорито антибългарски настроения повече от 100 години “, каза още проф. Илчев.

„ Има цели поколения граждани на Македония, които са възпитавани с легенди и с митове - изключително трудно е те да се променят и абсолютно нереалистично е да се смята, че те ще се променят едва ли не в рамките на няколко месеца. А и не бива да се забравя, че тази съвместна комисия няма никакви правомощия да променя нещата - тя може само да даде препоръки на политическата власт в двете страни. Дали политическите власти ще се съобразят с тях - това вече е въпрос на властта “, заяви той.

Проф. Илчев уточни, че от разговори с македонските членове на комисията е останал с впечатление, че „ някои от тях са по-компромисно настроени, но един-двама, за съжаление, застъпват тезите на македонизма “.

„ Постигнахме компромис за цар Самуил - македонската страна призна, че той принадлежи на българската владетелска традиция и е владетел на България, в която по това време влиза и съвременна Македония. Взе се решение за съвместно отбелязване на годишнината на Григор Пърличев, като в аргументация се каза, че той е български учител, както и че той стои с творчеството си в основата на културата на съвременна Македония “, поясни проф. Илчев, както и уточни, че спор е възникнал за някои от имената на тракийските племена.

„ Последните 50-60 години в езика, който се говори в Македония, за съжаление, настанаха много промени “, уточни проф. Илчев в коментар на македонския език, които си говори към днешна дата в западната ни съседка, както и поясни, че в речта са влезли „ съзнателно много сърбизми “, а „ много български думи са били заменени с чуждици само и само езикът да бъде отдалечен от българския език “.

„ През 1945 година в Македония на практика създават нов македонския правопис и нов език, който да бъде отдалечен от българския максимално. Той е изкуствено създаден просто с цел да се отдалечи от българския език “, добави той.

„ Това са процеси, които вървят там от повече от 100 години и за които вина имат и българската държава и българските политици “, категоричен беше проф. Иван Илчев.