100 години от рождението на Юкио Мишима 40 романа, 15

100 години от рождението на Юкио Мишима
40 романа, 15 от които екранизирани приживе, 18 пиеси, десетки сборници с разкази и есета, киносценарии. Това е късото резюме на творчеството на един многостранен гений от Изтока - японския публицист и драматург, станал прочут с псевдонима си Юкио Мишима. Той е един от най-ярките представители на втората вълна на следвоенната японска литература и приет за един от най-значимите японски писатели от втората половина на ХХ век.

Мишима е номиниран три пъти за Нобелова премия и през 1988 година издателство " Синтеса " учредява премия на негово име.

Юкио Мишима (1925 - 1970), по време на речта си пред 32-ри пехотен полк / Снимка: Getty Images Getty Images

Историята на самия Мишима е почтена за филм. Той е десен националист и създател на организацията " Татенокай " (прев. " Общество на щита " ). Става дума за невъоръжена цивилна милиция, намерено целяща да върне символно властта в страната на изгряващото слънце в ръцете на японския император.

На 25 ноември 1970 година Мишима и четирима негови млади почитатели, въоръжени с мечове, влизат в щабквартирата на Националните сили за защита в Токио и се пробват да вдигнат протест против " прекомерно мирната конституция " от 1947-а.

Юкио Мишима (1925 - 1970), колаж на корица в биографична книга за писателя

Групата взима за пленник командира на военната база, а Мишима произнася едночасова тирада пред хилядите военнослужещи, с която ги зове към прелом. След като не съумява да убеди военните да го последват, възприема отхвърли им за собствен персонален неуспех и в традицията на самураите се самоубива посредством сепуко (букв. прев. " разсичане на корема " ; японско ритуално самоубийство, наричано още харакири).



Юкио Мишима е прочут в японското общество като бунтовник против буржоазния свят и нихилист. За мнозина не е озадачаващ фактът, че поставя завършек на живота си с ритуално самоубийство. За нас, западните индивиди, наподобява необичайно един толкоз надарен и съумял човек да посегне на живота си по горната причина, само че не по този начин наподобяват нещата на Изток.

От западните критици той е характеризиран по-често като " противоречива и спорна персона ". Самият Мишима е бил склонен с това определение и в прав текст го споделя в изявленията. 



Истинското име на този самурай в литературата, е Кимитаке Хираоко. Освен публицист и стихотворец, той е артист, модел, кино режисьор, драматург и диригент.

Роден е на 14 януари 1925 година, тъкмо преди 100 години. Самоубива се на 25 ноември 1970 година. Като публицист най-популярните му произведения са " Изповеди на една маска " и " Златният храм ", както и биографичното му есе " Слънце и стомана ", само че той е създател на 40 романа, към 50 пиеси, към 25 книги с къси разкази, над 35 книги с есета; на едно либрето и един сюжет за филм. Определян е като един от най-важните следвоенни стилисти на японския език.



Критиците показват спорни отзиви за творчеството на Мишима, като съгласно някои той е " прекомерно разхитителен в лексиката си ", а метафорите му са " прекомерно ексцентрични ". Други обръщат внимание на това, че съгласно тях Мишима смесвал " по неприемлив метод " западната и източните култури и показал еклектични схващания, като поставял равенство сред хубостта, еротиката и гибелта.

Тези крайни отзиви в огромна степен показват непознаване на източната философия и обичаи. Каквото и да се приказва за Мишима, обаче, той е ярка и неповторима персона, без еквивалент в международната история на литературата.



Роден е в един от кварталите на Токио, в фамилията на почитан държавен служител и дъщерята на един от шефовете на академията " Кайсей ". Дядо му по майчина линия бил учен по китайска литературна класика.

Имал по-малка сестра, Мицуко, която умира от коремен тиф през 1945 година на 17-годишна възраст, и по-малък брат.



Ранното детство на Мишима е белязано от властното наличие на баба му Нацуко, която го отделя от най-близките му родственици за интервал от няколко години. Като внучка на средновековен стопанин, самата баба Нацуко била отгледана в дома на принц Тарухито. Тя поддържала аристократични обноски и високо самочувствие и желала да възпита по подобен метод и внука си. Припомняла му, че е директен потомък на Токугава Йеясу - създател и първи шогун на японския шогунат Токугава.

Нацуко била освен властна, само че и склонна на свирепост, жена. Нейният хладнокръвен темперамент се среща в някои от героините на Мишима. Според биографите му точно от баба си той наследил мрачните си и гневни прояви, както и възприемането на гибелта като " очарователно мъжество ". Малкият Мишима постоянно бил самичък, или в ограничавания кръг на братовчедките си.

Баба Нацуко му забранявала да излага лицето си на слънце, да спортува и да си играе с момчета от по-долен генезис. Такова е тъжното детство на бъдещия публицист, режисьор и бунтовник.



Мишима се освобождава от бабиния си затвор, когато става на 12. Поемат го, обаче, бащините му мании за образование в геройство. Баща му постоянно го заставял да стои имобилен толкоз покрай железопътната линия, че преминаващ трен безусловно да се отърка в носа на дребния Мишима, и той не трябвало даже да трепне от уплах. Тази свръх строга и полу военна дисциплинираност не търпяла опозиция от страна на момчето. Бащата направлявал всичко, което прави, или чете. По отношение на литературните увлечения на сина си казвал, че " няма да допусне каквото и да е мекушаво въодушевление ".

А тъкмо тогава Мишима почнал да написа своите първи разкази и както може да се допусна, е трябвало да ги крие от роднините си. Тайно четял непозната литература, като творбите на Оскар Уайлд, Райнер Мария Рилке и други европейски създатели. Учел немски, френски и британски и някои създатели четял напряко в оригинал.



Мишима става обожател на японския публицист Мичизо Тачихара (1914 - 1939) и най-младия член от редакторската колегия на литературното общество. Първите му оповестени произведения били стихотворения в присъщ японски жанр. Веднъж прекрачил прага на неразрешената си активност, младият Мишима показал темперамент и не се отказал да написа.

Бил поканен да напише пай роман за литературно списание. В него описал чувството си, че предците му не престават да живеят в него. Учителите на Мишима останали мощно впечатлени от тази трактовка и предложили описа му за издание в влиятелното литературно списание " Бунгей-Бунка ".



Разказът бил оповестен в хартиен вид през 1944 година в стеснен тираж, поради дефицита на хартия по време на Втората международна война. Излиза с псевдонима Юкио Мишима, препоръчан от учителите му.

Според биографите на писателя хрумването с псевдонима било защитна мярка от тяхна страна - да предпазят момчето от подигравките на съучениците му. Някакви момчета от учебния ръгби клуб го наричали " пишещия глезльо ". Това отношение оставя дълбока контузия в душата на Мишима, разказана в описа му " Момчето, което пишеше стихове ".



През Втората международна война Мишима получава повиквателно уведомление от наборната работа към Императорската войска и желал да служи, само че се явил пред комисията леко настинал. Военен доктор му сложил неправилна диагноза туберкулоза и комисията го оповестила за неспособен за военна работа. Започнал работа във фабрика, а нощем пишел.

Единственият му четец била майка му, и то скрито от татко му.



Мишима приключва право в университета в Токио през 1947 година и бил назначен за чиновник в Министерството на финансите. Баща му градял проекти за сполучлива кариера на сина си. За да му се опълчи по по-деликатен метод, един ден Мишима споделил на татко си, че се усеща душевен отпаднал от тази работа и желае да я напусне.

На въпроса какво ще работи, дал отговор, че ще се занимава с писане. Странно, само че този почтен отговор сломил волята на строгия му татко и той дал благословията си Мишима да твори.



Младият публицист пишел романи, известни сборници с повести, къси разкази и литературни есета, пиеси за театъра " Кабуки " и съвременни версии на японския обичаен трагичен род Нох. Започва първия си разказ - " Крадци ", в който основни герои са двама млади аристократи, подтикнати към самоубийство. Романът бил оповестен през 1948 година и реализира огромен триумф измежду читателската публика.

Мишима бил едвам 24-годишен, когато става звезда.



Творчеството му му донася интернационална популярност и огромен брой почитатели в Европа и в Съединените американски щати. Повечето от най-известните му произведения са преведени на британски език.

Мишима пътувал доста. Осъществил седем околосветски пътешествия.

През 1952 година отпътува за Гърция и остава запленен от природата й. Вдъхновен от легендата за Дафнис и Хлоя, написва " Шумът на вълните ". През 1956 година излиза " Златният храм " - разказ за опожаряването на храм в Киото. През 1960-а написва " След банкета ", в който с детайлности разказва събитията към губернатора на Токио. Обвиняват го, че бил навлязъл без позволение в персоналното пространство на политика и бил даден на съд. 

През 1962 година излиза най-авангардното произведение на Мишима - " Красива звезда ". Според критиците творбата е на границата с научната фантастика, само че оценката за художествените й качества не са еднопосочни.

През 1968 година Мишима е номиниран за Нобелова премия за литература, само че премията е дадена на ранния му наставник Кавабата. Междувременно на писателството си, той гради и актьорска кариера. Получава основна роля във кино лентата на Ясудзо Масумура " Страх от гибелта " (1960 г.), в който извършва и главната ария на кино лентата.

Следват още няколко кино функции, като в някои от филмите е освен артист, само че и режисьор, а на други е създател на текста към песните.



Стройната физика на Мишима привлякла погледите и на хора от стилния бизнес. Включен бил като фотомодел в сесията Ба-Ра-Кей, в азбучник на Айко Хосое, както и в сесиите на Тамоцу Ято " Млад Самурай ", в които театралничи облечен в препаска и въоръжен със самурайски меч.

Тези снимки го трансформират в фешън кумир за съвременниците му в Япония.



За да поддържа формата си, Мишима почнал да подвига тежести. Правел по три тренировки седмично в продължение на 15 години до края на живота си. Започва да учи и кендо (б.а. японски фехтовален спорт).

Има сведения, че Мишима е можело да вземе за жена Мичико Шода, която по-късно се омъжва за коронования принц Акихито и става императрица Мичико. През 1958 година Юкио Мишима се дами за Йоко Сугияма, от която има две деца - щерка Норико и наследник Личиро.



В персоналния си живот бил също толкоз " разнороден ", колкото и в артистичните си изяви. Според някои е бил бисексуален. Това подозрение идва от обстоятелството, че до момента в който работел по " Забранени цветове " посещавал доста гей питейни заведения.

Тук мненията се разделят - съгласно едни го правел поради книгата, съгласно други книгата му е била опрощение. В голям брой изявленията вдовицата му отхвърля да е бил педераст. През 1998 година, обаче, излиза един роман на писателя Жиро Фукушима, в който той безусловно признава хомосексуална връзка с Мишима.

Разказът включва 15 писма сред двамата, за които Фукушима твърди, че са достоверни. Наследниците на Мишима го осъждат за " нарушение на персоналното пространство и авторските права ", което не би следвало да тълкуваме като клюка. Факт е, че през 2014 година в един от Походите на дъгата в Сан Франциско, името на Мишима е измежду посочените за ЛГБТ персони, " които доста са съдействали в своята област ".

Както към този момент споменахме, Мишима, въпреки и по простъпка, бил освободен от военна работа като неспособен. През 1961 година, обаче, той самичък се записва в японските сухопътни сили и минава през образование. Година по-късно основава " Татенокай ". В частната милиция се записали младежи, множеството от които - студенти.

Целта на формированието била да образова цивилни на военни правила и дисциплинираност, за отбрана на японския император. Обучавал ги самият Мишима.



Според идеологията му, обаче, императорът трябвало да бъде защитаван като нереална визия за Япония, в духа на традицията, а не като действително ръководещ страната. Мишима даже осъжда император Хирохито за това че милиони японци са дали живота си във Втората международна война в името на " живия господ " императора, а Хирокито отказвал да се смята за подобен. Така, съгласно Мишима, гибелта на жертвите изглеждала безрезултатна.

Към края на живота си Мишима възприема мощно самостоятелен вид шовинизъм и пази монархическите хрумвания, само че в духа на самурайските обичаи. Бил предан на самурайския код " Бушидо ", според който Хирокито е трябвало да абдикира поради изгубените през Втората международна война животи на японски бойци и цивилни. Това мнение му спечелило доста врагове, основно от страна на японската левица.



Преди да постави завършек на живота си Мишима написал няколко пиеси, снимал се в няколко кино лентата и режисирал един от разказите си. Така че политическата му предприемчивост се развива на фона на многостранни изяви и триумфи. През 1966 година играе основната роля във кино лентата " Патриотизъм " по едноименното му произведение. Никой не чака този деятелен и сполучлив човек да постави завършек на живота си на 25 ноември 1970 година, когато е на върха на кариерата си.

По време на ритуалното самоубийство Мишима избира един след различен двама от хората си от " Татенокай ". Единият от тях - Масакацу Морита не се оправя с кървавата си задача и също приключва със сепуко. В Япония този случай е прочут като " Инцидентът с Мишима ".



Казват, че Мишима е възнамерявал деликатно самоубийството си в течение на най-малко една година преди този момент. Твърди се, че в това били отдадени единствено няколко члена от " Татенокай ". Според преводач и биограф на Мишима, той от дълго време мечтаел да завърши живота си по този метод - като самурай, и опитът за прелом единствено му послужил за предлог.

Суицидната му настройка е в духа на самурайската традиция за чест, тъй че би трябвало да приемем гибелта му като заслужен край. 



Една трагична режисура в нашенския спектакъл " София " сполучливо направи опит да даде отговор на културологичната разлика сред Запада и Изтока.

Спектакълът " Мадам Мишима " се вглежда в оня прикрит механизъм, който тласка Мишима към предизвестения край, само че не като орис, а като свободната му воля за избор.

Последната написана творба на Мишима е тетралогията " Морето на плодородието ". Споменахме за премията на името му, а през юли 1999 година отваря порти и " Литературен Музей Юкио Мишима ". Освен номинациите за Нобелова премия за литература, Юкио Мишима е притежател на голям брой японски награди за литература и драматургия; на премията за изкуство Майничи и на премия на Министерството на образованието на Япония, за " Мадам дьо Сад ".

Романът му " Морякът, комуто морето обърна тил " е номиниран три пъти за Нобелова премия за литература, като " ослепително олицетворение на еротизма и гибелта ". Има нещо иносказателно в тази мотивация, тъй като тя показва самата персона на Мишима - един разтревожен дух на Изтока, талантлив с огромен гений.



Напълно се причисляваме и към чудесното обобщение на Цветана Кръстева за писателя към преводното издание на български на " Морякът, комуто морето обърна тил ": " Дързък, провокационен, бисексуален, той редовно скандализира благоприличното общество. Без подозрение в това има и доза егоизъм. Но най-много е протест против охолното безразличие и духовния крах, провокирани от икономическите триумфи на следвоенна Япония ".



Юкио Мишима - цитати

" Единствено съзнанието може да преобрази този свят. "

" Красотата не принадлежи никому. "

" Красотата е гибел. "

" Прекалено доста мислиш за себе си, момче. И по тази причина обръщаш такова внимание на дефекта си. "

" Истинската хубост е нещо, което атакува, надделява, ограбва и най-после унищожава. "

" Грешат тези, които считат, че фантазиите са игра на интелекта. Не, фантазиите са тъкмо противоположното - бягство от разсъдъка. "

" Имаме нелепостта да считаме, че даже за най-малкото късче самодоволство безусловно ще би трябвало да платим, и то висока цена. "

" Когато тишината продължи дълъг интервал от време, тя придобива напълно ново значение. "

" Миналото постоянно ни дърпа обратно. То е цялостно с не доста на брой, само че доста мощни пружини, които като се разпънат, ни изстрелват в бъдещето. "

" Хората обичат постоянно по-силно тези, които въобще не им подхождат. Това е изключително правилно за дамите. "

" Истинската болежка в никакъв случай не се усеща незабавно. Тя наподобява на туберкулозата - когато човек забележи първите й признаци, това значи, че заболяването е достигнала съвсем последния си етап. "

" Когато планираме благополучие за някой различен, ние безсъзнателно му приписваме това, за което сами сме мечтали, като считаме, че реализираме неговите щастливи очаквания. "

" През целия си живот съм бил наясно, че несъгласието е в самото естество на моето битие ".

" Единствено съзнанието може да преобрази този свят ".

" Никой не може да си показа какъв брой добре човек може да лъже за положението на неговото сърце ".

" Няма боязън или неустановеност в съществуването - живеенето ги основава ".

" Човешкият живот е стеснен, само че аз желая да пребивавам постоянно ".

" Сърцето, което се пробва да доближи сърцето на другия, наподобява все по-далеч ".

" Искам да направя поема от живота си ".

Еми МАРИЯНСКА,