Димитър Радев, БНБ: Ценовата стабилност остава ключов елемент на общественото доверие
С повишаването на приходите цените в бранша на услугите, имат наклонност да се покачват по-бързо от междинното за еврозоната
Ценовата непоклатимост остава основен детайл на публичното доверие. Поради тази причина оценките за развиването на инфлацията би трябвало да се основават на изчерпателни данни и изчерпателен разбор, а не на изолирани наблюдения или краткосрочни усещания. Думите са на Димитър Радев, шеф на Българската национална банка.
Съгласно експресните оценки, оповестени от Националния статистически институт и Евростат, основани на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), годишната инфлация в България през януари е към 2,3 %, което в общи линии подхожда на ценовите процеси в еврозоната. На агрегирано ниво въвеждането на еврото не е довело до основни спомагателни инфлационни резултати през първия месец на 2026 година
Предварителният разбор, осъществен от специалисти от Европейската централна банка и Българската национална банка, демонстрира, че валутната смяна е била придружена от стеснен и краткотраен ценови резултат в размер на към 0,3–0,4 процентни пункта върху месечната инфлация през януари 2026 година Този резултат наподобява е съсредоточен главно в избрани категории услуги и в огромна степен подхожда на опита на други страни, включили се към еврозоната в предишното.
От позиция на паричната политика тези развития са в границите на предварителните упования. Дори при изискванията на валутен ръб инфлационната динамичност в България исторически е била тясно обвързвана с тази в еврозоната, като краткотрайните отклонения отразяват структурни характерности на вътрешната стопанска система.
Ето за какво е от значително значение ясно да се прави разграничаване сред краткосрочните резултати, свързани с валутната смяна, и дълготрайните процеси на ценова конвергенция.
С повишаването на приходите някои вътрешни цени – изключително в бранша на услугите – имат наклонност да се покачват по-бързо от междинното за еврозоната. Това е добре открита характерност на действителната конвергенция, отразяваща догонването по линия на продуктивността, динамичността на заплатите и измененията в потребителските модели.
Същественият въпрос не е дали относителните цени се поправят — това е неизбежно — а дали тази промяна протича по спретнат метод и се движи от пазарни сили. Ценовите процеси следва да бъдат в сходство с фундаменталните макроикономически фактори и да се развиват в среда, характеризираща се със мощна конкуренция и ефикасни обществени институции.
В този подтекст поддържането на ценовата непоклатимост не е само отговорност на паричната политика. То зависи в решаваща степен и от качеството на институционалната рамка, както и от последователността, надеждността и предвидимостта на икономическите политики във времето.
Ценовата непоклатимост остава основен детайл на публичното доверие. Поради тази причина оценките за развиването на инфлацията би трябвало да се основават на изчерпателни данни и изчерпателен разбор, а не на изолирани наблюдения или краткосрочни усещания. Думите са на Димитър Радев, шеф на Българската национална банка.
Съгласно експресните оценки, оповестени от Националния статистически институт и Евростат, основани на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), годишната инфлация в България през януари е към 2,3 %, което в общи линии подхожда на ценовите процеси в еврозоната. На агрегирано ниво въвеждането на еврото не е довело до основни спомагателни инфлационни резултати през първия месец на 2026 година
Предварителният разбор, осъществен от специалисти от Европейската централна банка и Българската национална банка, демонстрира, че валутната смяна е била придружена от стеснен и краткотраен ценови резултат в размер на към 0,3–0,4 процентни пункта върху месечната инфлация през януари 2026 година Този резултат наподобява е съсредоточен главно в избрани категории услуги и в огромна степен подхожда на опита на други страни, включили се към еврозоната в предишното.
От позиция на паричната политика тези развития са в границите на предварителните упования. Дори при изискванията на валутен ръб инфлационната динамичност в България исторически е била тясно обвързвана с тази в еврозоната, като краткотрайните отклонения отразяват структурни характерности на вътрешната стопанска система.
Ето за какво е от значително значение ясно да се прави разграничаване сред краткосрочните резултати, свързани с валутната смяна, и дълготрайните процеси на ценова конвергенция.
С повишаването на приходите някои вътрешни цени – изключително в бранша на услугите – имат наклонност да се покачват по-бързо от междинното за еврозоната. Това е добре открита характерност на действителната конвергенция, отразяваща догонването по линия на продуктивността, динамичността на заплатите и измененията в потребителските модели.
Същественият въпрос не е дали относителните цени се поправят — това е неизбежно — а дали тази промяна протича по спретнат метод и се движи от пазарни сили. Ценовите процеси следва да бъдат в сходство с фундаменталните макроикономически фактори и да се развиват в среда, характеризираща се със мощна конкуренция и ефикасни обществени институции.
В този подтекст поддържането на ценовата непоклатимост не е само отговорност на паричната политика. То зависи в решаваща степен и от качеството на институционалната рамка, както и от последователността, надеждността и предвидимостта на икономическите политики във времето.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ