10 стайни растения на нашите баби, които са популярни сега
10 стайни растения на нашите баби, които са известни в този момент. Модата на стайните растения се трансформира толкоз бързо, колкото и модата на облеклата. Този развой е необикновен! Изглежда единствено до през вчерашния ден забелязвахме обещано растение на всички первази и внезапно го няма на никое място. Известно е обаче, че модата се завръща и някои от растенията, които са отглеждали нашите баби, към този момент са още веднъж на мода. Нека поговорим за тях.
1. Царска бегония ( Begonia rex )
Много ефектно растение, произхождащо от Индия, с добре разпознаваеми огромни текстурирани твърди листа. Някои хора назовават тази бегония “ухо на слон ”, поради присъщата форма на листата. А те в действителност наподобяват малко като ухо на слон. Но Begonia rex има и различен занимателен прякор – “ухото на Наполеон ”. Това е поради червеникавия нюанс на листата на бегонията. Хората вярвали, че по този начин изглеждали ушите на Наполеон, който изгубил войната от 1812 година заради обстоятелството, че бойците му, сходно на тропическите растения, не били подготвени да устоят на студа на съветската зима.
Всъщност тази “кралска персона ” е много издръжлива. Грижата за нея е лесна: като всички бегонии. Тя елементарно се развъжда посредством всевъзможни резници и сегменти от листа. Освен това, в случай че просто вземете лист от царската бегония, деликатно изрежете всички пресечни точки на вените с бръснач, поставете листа върху влажен пясък и го покрийте със стъклен буркан. Тогава от всеки прорез ще се появят нови дребни бегонии. Това прекарване е непрекъснато наслаждение за дребните деца.
Царската бегония обича ярка дифузна светлина и лека органична торфена почва със наложително включване на пясък или различен минерален материал (около 1/5 пясък или перлит би трябвало да се добави към торфа). Необходимо е умерено поливане, само че бегониите не трябва да изсъхват доста. Препоръчително е да намалите поливането през зимата и да намалите температурата до 18 градуса. По едно време бегонията сякаш се позагуби от продажба. Но в последно време отново се завърна с гръм и тропот.
2. Дървовидно алое ( Aloe arborescens ) – 10 стайни растения на нашите баби
Алоето е сукулент от Южна Африка, който в природата доближава до 10 метра височина. То принадлежи към семейство Лилиеви. Има корав дървесен дънер и сочни синкаво-зелени листа, назъбени по краищата. Съвсем неотдавна алое вера стоеше на прозореца безусловно на всяка къща или апартамент. На листата му се приписват голям брой лечебни свойства. Ако е належащо, листата от алое се отрязват, увиват се във фолио и се съхраняват на долния рафт на хладилника за няколко дни – тъй че да придобият мечтаните свойства. След това сокът се влива в носа, нарязаните листове се превързват към гнойни рани и така нататък
Как да се лекуваме с алое вера – изгоди, предписания и приложения
Трудно е да се каже какъв брой е дейно всичко това: алоето в действителност има лечебни свойства, само че в домашните лечебни растения наличието на дейни субстанции като предписание е доста по-малко, в сравнение с в дивите. По един или различен метод, с течение на времето, друго растение стартира да се отглежда на перваза на прозореца като домакински врач – алое вера ( aloe vera ) , което закупи известност, наред с други неща, тъй като неговите лечебни свойства бяха необятно рекламирани като съставен елемент на козметични артикули.
Aloe arborescence потъна малко в давност. Но незабавно щом това растение изчезна от продажба, то незабавно стана рядко и в този момент даже дребен разсад от него се продава за много пари. Алоето е едно от най-издръжливите стайни растения, което елементарно се развъжда посредством странични издънки. А в случай че няма издънки, задоволително е да прищипнете върха, с цел да се появят. Може да вкорените резници във вода и влажен чист пясък. Алоето изисква доста светлина, тъй че е най-добре да го поставите на най-слънчевия перваз на прозореца в къщата. Понякога вкъщи цъфти със зеленикаво-оранжеви цветове. Почвата би трябвало да се състои от пясък (1/2 от обема) и минимум една трета от дребни камъчета. Трябва да го поливате, защото горният пласт изсъхва надълбоко.
3. Каучуков фикус или фикус еластика ( Ficus elastica )
В природата този тип фикус доближава 40 метра височина. Това огромно растение с огромни листа в миналото е растяло единствено в Азия, само че последователно се популяризира по целия свят като стайно растение. В България при започване на 20-ти век фикусът пораства почри във всеки дом.
Възможно е същинската причина за изпадането на фикуса в недружелюбност да е била доста прозаична: фикусът пораства бързо и се нуждае от доста място. По един или различен метод фикусът се “премества ” от къщите и жилищата на хората в държавните институции. Там то продължи сполучливо да съществува във фоайета и офиси с огромни светли прозорци. Фикусът остана известен и в действителност в никакъв случай не излезе от мода.
Много хора назовават ”фикус ” всяко огромно стайно растение: тази дума е станала съвсем нарицателна. Сега фикусът още веднъж се върна в къщите: доста хора имат задоволително място за огромни растения. Не е мъчно да се отглежда фикус: главното е да не го поставяте в задната част на стаята, тъй като растението се нуждае от ярка светлина. То се нуждае от почва с високо наличие на минерална маса: към една трета от пясък и камъчета би трябвало да се прибавят към торф или универсална почва.
Не би трябвало да избърсвате листата или да ги поръсвате с разнообразни средства за искра: фикусът не харесва това. Но е доста желателно да го напръскате, тъй като в противоположен случай върху него може да стартира паякообразен акар. Фикусът се възпроизвежда добре посредством резници. Преди вкореняване резниците би трябвало да се измият от млечния сок. Млечният сок, изтичащ от стъблото, е токсичен, тъй че след контакт с него би трябвало да измиете ръцете си!
4. Традесканция флуминензис ( Tradescantia fluminensis )
Това е доста сладко и невзискателно тревисто растение, произхождащо от Южна Америка, със заострени яйцевидни листа и стъбълце. Нашите баби настойчиво са се опитвали да отглеждат традесканция във висящи саксии като ампелно растение, макар че в природата то пълзи по земята и клоните. Това докара до обстоятелството, че традесканцията трябваше непрекъснато да се реже и вкоренява още веднъж: старите издънки изгубиха своя украсителен резултат и сухите листа паднаха от тях.
С течение на времето традесканцията изчезна от къщите: изтощено от непрестанно засаждане с резници. Но с течение на времето професионалните градинари оцениха това растение и започнаха да го употребяват още веднъж – към този момент като почвено покритие. В допълнение към озеленяването на пространствата, традесканция се употребява сполучливо в букети като доста красиво допълнение. Растението поема сянка сносно. Често цъфти вкъщи, само че цветовете й са дребни и неизразителни.
Торфът с прибавяне на пясък и дребни камъчета (около една четвърт от общия обем) е подобаващ като почва за традесканция. Полезно е да поставите торфен мъх върху почвата и от време на време да го навлажнявате.
5. Аспарагус сетацеус ( Asparagus setaceus ) – 10 стайни растения на нашите баби
Аспарагус сетацеус принадлежат към семейство Зайчесянкови. растението цъфти с незабележими бели цветя, само че образува красиви червени плодове.
Те се развъжда добре посредством семена и делене на храста. Някога тези растения се отглеждаха на доста места. Но поради неговият „ табиет “ непрекъснато да лети в близост докара до обстоятелството, че той на практика изчезна от домовете и институциите. Сега Аспарагус сетацеус още веднъж се отглежда във висящи вази, а летящите игли сполучливо се събират с прахосмукачка. То се усеща добре в топла стая с ярка, само че дифузна светлина, обича пръскането. По-добре е да не го пресаждате, а да го прехвърлите напълно, дружно със земната почва, в по-голям резервоар на всеки две до три години. Отрязаните клончета постоянно се употребяват в букети.
6. Мушкато ( Pelargonium zonale )
Преди това храстовидно растение с особени листа, сходни на остриета, беше доста известно в България, а селските баби го обичаха изключително. Едноетажна къща с дантелени пердета и непрекъснато цъфтящи разноцветни типове мушкато на прозорците е обичайната картина в доста села. В селската къща покрай прозорците през зимата постоянно беше хладно и ярко и това са просто идеални условия за мушкатото (в града, където нормално е изсъхнало и горещо покрай прозорците, мушкатото пораства доста по-зле).
През 90-те години мушкатото ненадейно излезе от мода и хората стопираха да го отглеждат. Модата се върна още веднъж, като в последно време се появиха доста хибриди с всевъзможни форми и цветове. Сега постоянно се отглежда като годишно или се дава като еднократен букет: не е елементарно да се обезпечи мушкато със студено зимуване (около 15 градуса по Целзий) в градски условия.
растението е доста стабилно на суша. Трябва да се полива, когато горният пласт изсъхне. През зимата намалете поливането и понижете температурата, само че с всичко това мушкатото се нуждае от ярка светлина. Лесно се развъжда посредством резници – просто ги поставете във вода. Препоръчва се подмладяване на доста остарели шубраци посредством изрязване и наново вкореняване на издънките. Тогава те цъфтят по-често и по-добре.
7. Каланхое дегремонтиана ( Kalanchoe daigremontiana ) – 10 стайни растения на нашите баби
Някога хора го назовават “растение-лекар ”. С помощта на сок от каланхое се лекуват разнообразни възпаления, стоматит, инфектиране на ставите и други Пресният сок от растението съдържа танини и органични киселини. Но както постоянно, е мъчно да се каже тъкмо какъв брой дейни субстанции има в несъмнено каланхое: всички те порастват в прекомерно разнообразни условия.
Каланхое обаче може да се види във от ден на ден домове. Това занимателно растение от остров Мадагаскар беше съвсем неунищожимо: в допълнение към обстоятелството, че се размножаваше добре посредством резници, зачатъците на нови дребни растения непрекъснато се показваха по ръба на назъбените листа, падаха на земята и покълваха. Каланхоето е сукулент, тъй че не може да се полива много дълго време, а бебетата, които порастват тъкмо по краищата на листата, могат да бъдат изпратени без вода и пръст в елементарен пощенски плик и те покълват.
Но последователно „ лекарите от перваза на прозореца “ излязоха от мода. Вместо Каланхое дегремонтиана , което бързо образува цяла гора във всеки резервоар, хората започнаха всеобщо да отглеждат Kalanchoe blossfeldiana . То към този момент не за лекуване, а за яркочервени, снежнобяли, жълти и розови цветове, събрани в огромни съцветия. Сега Каланхое Блосфелд постоянно се дава като еднократни букети, които губят своя украсителен резултат, откакто растението избледнее. Модата за Каланхое дегремонтиана , уви, към момента не се е върнала изцяло, макар че този тип постоянно се продава даже в супермаркетите.
8. Стайна лоза ( Rhoicissus rhomboidea )
Това катерещо южноамериканско растение е от фамилията на гроздето. Това е лиана с дълги междувъзлия, която доста дейно се увива към опори, изключително ажурни. На дължина издънките му доближават 1,5 метра. У дома растението съвсем в никакъв случай не цъфти, само че устоя добре на помрачаване.
Стайната лоза елементарно и бързо се вкоренява от резници в влажен пясък или перлит. Расте добре в глинеста почва с прибавяне на пясък. У нас растението може да се види в някои държавни институции. За страдание растението загуби известността си, отстъпвайки място на по-ефектни растения – пъстри фикуси, кротони и други Но с течение на времето стайната лоза се върна на мода, защото бързо основава зелена маса. Не би трябвало да забравяме да го поливаме, тъй като това растение не понася пресушаване на почвата.
9. Хоя или восъчен бръшлян ( Hoya carnosa ) – 10 стайни растения на нашите баби
Красивото растение с висящи клони и месести листа е еднообразно публикувано в Австралия и Индия. Хоята цъфти през лятото с доста ефектни, восъчни цветове със мощен мирис. Добре е да се отглежда във висящи вази или да се пусне върху опора. През лятото хоята се нуждае от щедро поливане и положително осветяване. Грижата за растението въобще не е сложна: тя се усеща добре в дребни контейнери, обича добър дренаж и светлина, през лятото би трябвало да се подхранва с органични торове.
Растението се развъжда добре посредством резници. С разпространяването на жълтата преса се появи информация, че това растение има второ име “мъжегон ” и носи самотност и разлъка в къщата. Вероятно всичко това е откритие на някой “празен ” публицист, само че те започнаха всеобщо да се отърват от този тип бръшлян. С течение на времето купата “мъжегон ” се реалокира към друго растение и хоята още веднъж се отглежда в домовете.
10. Хлорофитум ( Chlorophytum comosum )
Тревисто лилиево растение от Южна Африка с дълги, линейни, кичурни листа, което образува големи “тупове ” в дивата природа. Дъговидните съцветия непрекъснато образуват нови розетки в краищата с висящи корени, които се вкореняват доста елементарно. Мнозина имат вяра, че това растение сякаш филтрира въздуха в стаята, премахвайки нездравословните субстанции от него. Разбира се, това е мит, евентуално породен от някой, който счита, че думата “fitum ” наподобява на думата “филтър ”.
Хлорофитум е едно от най-популярните стайни растения, изключително доста в учебните заведения и клиниките. Отглеждането на хлорофитум не е мъчно, толерира добре изкуственото осветяване и може да съществува известно време при неприятно осветяване (но в случай че тази обстановка продължи повече от няколко седмици, ще загуби своя украсителен ефект). Сега хлорофитумът още веднъж стана доста известен, тъй като има потребност от бързо и на ниска цена засаждане на огромни закрити пространства.
Въпреки това е мъчно да се назова това растение на ниска цена в този момент. Изброихме част от множеството бабини растения, само че сансевиерия, слабонога, разнообразни палми, драцена, цитрусови и кафеени дървета останаха зад кулисите. Вероятно модата за тях също ще се върне рано или късно. И като цяло, би трябвало да отглеждате всичко, което харесвате вкъщи: що се отнася до модата, рано или късно тя ще ви настигне и вашите растения ще бъдат на върха на известността.
