10 характерни черти на зрялото партньорство
10 присъщи черти на зрялото партньорство.
Партньорствата постоянно се асоциират с другите, само че първичната форма на партньорство е онази, в която партнираме със себе си –познаваме ли светлата и тъмната си страна, осъзнаваме ли дефицитите си в общуването, наясно ли сме по какъв начин нашите контузии от детството рефлектират върху връзките ни с другите, и по какъв начин се „ закачат ” с контузиите в интимните и бизнес партньорствата ни. Казват, че човек намира идеалните сътрудници, когато самичък стане съвършен сътрудник. Пътят към идеалното партньорство не е стремежът към перфектнотото партньорство, а към осъзнатото и поемащото отговорност зряло партньорство.
Какво значи на процедура това? Според Г.Хендрикс, зрялото или осъзнатото партньорство има 10 съществени характерности. Ако сме в сходен вид партньорство, ние:
- „ Осъзнаваме и одобряваме, че връзките имат една скрита цел –цялостта ни и изцеляване на детските ни контузии посредством общуването с другия. Вместо да се фокусираме върху повърхностни потребности и стремежи, научаваме да разпознаваме неразрешените въпроси от детството. Когато гледаме на връзката си с рентгеново око, ежедневните взаимоотношения получават повече смисъл и посока.
- Създаваме си по-реална визия за колегата ни, без да трансферираме облиците на хората, които са ни отгледали, без да проектираме нашите отрицателни черти. В зрялото партньорство се свързваме с действителния човек и не го натоварваме с предстоящи функции на избавител или зложелател, а той е едно действително човешко създание със своя история, контузии, потребности и стремежи.
- Поемаме отговорност да оповестяваме потребностите си посредством ясна връзка, вместо да поддържаме наивната религия, че сътрудникът ни автоматизирано ще усеща и ще задоволява потребностите ни.
- Ставаме доста по-проактивни и осъзнати в отговорите на предизвикатлествата, които общуването носи, не реагираме деструктивно –атакувайки или изоставяйки колегата в полето на спора.
- Учим се да ценим потребностите на колегата ни наедно със своите, излизаме от детската рекламация за приоритет единствено на нашите потребности. В неосъзнатите и незрелите партньорства се допуска, че сътрудникът е претрупан с функционалността да се погрижи за нашите потребности по магичен метод. Естествено е, когато човек изостави тази нарцистична потребност, да му се освободи сила, която да насочи в облекчаване на потребностите и на другото човешко създание. Т.е. да дава, а освен да взема.
- Приели сме си тъмната страна, и това става като приемеме човешката ни страна на несъвършени и носещи и „ тъмни ”, неприети от обществото пристрастености и импулси – яд, злоба, славолюбие, еснафщина, свидливост, клеветничество и така нататък Само, когато ги приемем, ние ги обезсилваме и те биват ръководени, като рядко биват проектирани върху другия сътрудник. Когато осъзнаваме да вземем за пример, нашата безнаказаност към себе си, стопираме да се взираме в безотговорността на другия към нас, да вземем за пример. Това понижава враждебната атмосфера и открива нови пътища за съгласие.
- Учим нови държания, които да ни доведат до облекчаване на главните ни потребности и стремежи. Не влагаме силата си в разногласия и битка за власт, обвинявания, операции, които да принудят колегата да задоволи, макар желанията си, нашите искания. Когато преминем оттатък този стадий, осъзнаваме, че сътрудникът е единствено един от ресурсите за удоволствието ни, и че няма човешко създание, което да изнесе задоволяването на всичките ни потребности, и тогава сме способни да градим и по-добри другарски или на база занимание и ползи нови партньорства, които ни зареждат и обогатяват. И опитът, който имаме в тях, е извор за обогатяване и на интимното ни партньорство.
- Търсим вътре в нас мощ и благоприятни условия, които ни липсват. Една от аргументите да имаме неосъзнати партньорства, е че търсим някой, който да подпре и да запълни дефицитите ни и да ни бъде своего рода патерица в неспособността ни да вървим на личните си крайници. Затова да бъдеш с партьор, може да дава чувство за целокупност, само че това подхранва страховете и ревностни прекарвания при мисълта да го загубим. В осъзнатото партньорство методите да придобием целокупност е като работим върху дефицитите си, а не като се залепяме за другия, който да превърнем в наша майка или татко.
- Ставаме по-осъзнати за потребността ни да бъдем обичащи, а освен обичани и разбираме любовта в по-широк смисъл като обичане на всяко човешко създание. Да искаш да бъдеш обичан е приоритет единствено на незрелите човеци. Като последващо равнище е да даряваш обич.
- Приемаме, че е в действителност мъчно да се сътвори трайно любовно партньорство. В неосъзнатото партньорство, човек има вяра, че да имаш добра връзка е резултат на това, че си намерил добър сътрудник. В осъзнатата връзка, човек се стреми да бъде той точният сътрудник, а не да хвърли старания да откри или да изманипулира избран вид сътрудник. Знаейки това, човек посвещава време и сила и култивира дисциплинираност, с цел да се промени и си разрешава храброст да напуща неудовлетворителни връзки и партньорства, откакто е опитал самичък да стане „ идеалният ” сътрудник.
Добре е да помним, че първите девет не биха били вероятни, ако не култивираме предпочитание и решителност за смяна и обогатяване на себе си. ”
Да заживееш живота на възрастен и да се откажеш от детските си стремежи и илюзии, наподобява мъчно, само че в случай че знаеш, че това е признателно и задоволително, тъй като заслужаваш да живееш добре, би ли го направил?
Превод от британски език: Кремена Станилова, психотерапевт
Инфо: https://onlinelifeacademy.com
