10 години са нужни на Майкъл Ман, за да оформи

Трябва да задържам болката си. Пазя я, защото ми е нужна | ПАЧИНО, Де НИРО и ЖЕГА на Майкъл МАН

10 години са нужни на Майкъл Ман, с цел да оформи сюжета на тази история, снимана за 107 дни през 1994 година Пачино и Де Ниро са първият избор на режисьора, решил да събере паметните герои от „ Кръстникът ” на Копола още веднъж дружно. И двамата артисти одобряват незабавно. В „ Жега ” Пачино и Де Ниро снимат и първата си обща сцена в киното, изправяйки се очи в очи един против различен в емблематичната среща на героите си - лейтенант Винсент Хана и професионалния банков обирджия Нийл Маколи. В този зрелищен кино план вземат участие и Джон Войт, Вал Килмър, Натали Портман, Том Сийзмор, Даян Венора и Ашли Джъд.

Винсънт ХАНА (Ал Пачино) към брачната половинка си Джъстин:

ХАНА: Още първоначално ти споделих, че ще би трябвало да ме делиш с всички неприятни хора и гадни събития на планетата.

Джъстин: И аз се хванах на въдицата, тъй като те обичам. Обичам те пълен, плешив, богат, безпаричен, водач на рейс – все ми е едно! Но най-малко от време на време, бъди до мен като естествен мъж. Приемам да те разделям, само че не и да получавам остатъците.

ХАНА: Добре, значи да се прибера вкъщи и да кажа: Здравей, блага, знаеш ли, че през днешния ден влязох в една къща, където някакъв наркоман беше опекъл бебето си в микровълновата, тъй като плачело доста мощно. Искам да споделя това с теб! Хайде, дано си споделяме и по този метод ще успеем да надмогнем цялата тая гнусота! Така ли? Грешен отговор, и знаеш ли за какво?

Джъстин: Защо? Защото обичаш нормалната рутина – единствено секс без доста приказки.

ХАНА: Трябва да арестувам болката си. Пазя я, тъй като ми е нужна. Държи ме нащрек, в подготвеност. Такъв би трябвало да бъда.

Емблематичният разговор в крайпътното кафе сред Винсент Хана и Нийл Маколи.

ХАНА: 7 години в Олсън, 8 в изолатор, преди този момент в Магнил. Нали е непоколебим режимът там?

МАКОЛИ: Дисертация ли пишеш?

ХАНА: Да не искаш да се върнеш там? По следите на едни момчета съм. В момента, в който се издънят, ще ги пипна. С тях ли си?

МАКОЛИ: Явно разработваш дилетанти.

ХАНА: Работя с всевъзможни!

МАКОЛИ: Виждаш ли ме по какъв начин ограбвам магазинчета с татуировка на гърдите, загубеняк?

ХАНА: Съвсем не!

МАКОЛИ: Правилно. Няма да се върна в пандиза.

ХАНА: Тогава завърши с ударите.

МАКОЛИ: Върша това, в което съм най-хубав. Правя удари, а ти се опитваш да спреш такива като мен.

ХАНА: Не си ли мислил за естествен метод на живот?

МАКОЛИ: Какво по дяволите е това? Барбекю и бейзбол?!

ХАНА: Да.

МАКОЛИ: Твоят живот подобен ли е?

ХАНА: Моят? Не! Моят живот е същинско злополучие. Доведената ми щерка е кълбо от нерви, тъй като същинският й татко е гъз. Имам жена, с която се спускам по нанадолнището на третия си брак. Защото цялостен живот пъдя такива като теб. Такъв е животът ми.

МАКОЛИ: Един човек един път ми сподели – не се обвързвай с нищо, от което не можеш да се отървеш за 30 секунди, когато усетиш жегата зад ъгъла. Ако си се лепнал за мен и ще следваш всеки мой ход, по какъв начин очакваш да опазиш брака си?

ХАНА: Интересна позиция. Да не си духовник?

МАКОЛИ: И аз имам жена.

ХАНА: Какво й казваш?

МАКОЛИ: Че съм търговец.

ХАНА: Ако аз съм индивидът зад ъгъла, и един ден ме срещнеш, ще изоставиш ли тази жена?

МАКОЛИ: Такава е дисциплината.

ХАНА: Доста бездушно.

МАКОЛИ: Така стоят нещата. Другият вид е и двамата да сменим специалностите.

ХАНА: Не умея да правя нищо друго.

МАКОЛИ: Нито пък аз.

ХАНА: А и не съм сигурен, че желая.

МАКОЛИ: Нито пък аз.

ХАНА: Имам един повтарящ се сън – седнал съм на голяма банкетна маса и жертвите от всички мои случаи са на нея. Гледат ме с черни ококорени очи, тъй като имат кръвоизливи от раните по главите си. И по този начин си седят тези подути тела, защото са открити 2 седмици откакто са били убити. Седят си там, просто така…

МАКОЛИ: Какво споделят?

ХАНА: Нищо. Не, няма какво да кажат… Само седим и се гледаме. Гледат ме и това е всичко, това е сънят.

МАКОЛИ: А аз постоянно сънувам по какъв начин се давя. Ако не се събудя, с цел да вдишвам, ще умра в съня си.

ХАНА: Какво ли значи?

МАКОЛИ: Твърде малко време.

ХАНА: Трябва ти време, с цел да направиш каквото искаш ли?

МАКОЛИ: Точно по този начин.

ХАНА: Правиш ли го към този момент?

МАКОЛИ: Все още не.

ХАНА: Седим си тук, като напълно естествени хора, ти се занимаваш със своите неща, аз върша каквото е нужно. Седим и се гледаме очи в очи. Ако в този момент се наложи да те отстраня, това няма да ми хареса. Но бъди сигурен, че в случай че би трябвало да предпочитам сред теб и някой злощастник, чиято жена ще направиш вдовица, другар, ти си пасажер.

МАКОЛИ: Монетата има и друга страна. Какво ще стане, в случай че ме притиснеш и се наложи аз да отстраня теб? Независимо от всичко, няма да ти разреша да ми попречиш. Да, видяхме се очи в очи. Но няма да се поколебая нито за момент.

ХАНА: Може и по този начин да стане. Или кой знае.

МАКОЛИ: А може би повече в никакъв случай няма да се срещнем.