Бог ще ни съди като добър и милостив баща ♥ Джон ЛОК
1. В едно писмо до Ричард Кинг (25 август 1703) Джон Лок написа: „ Вие ме питате: „ Кой е най-краткият и най-сигурен път, посредством който един младеж може да реализира в цялостна мяра същинско знание за Християнската вяра? “. На този въпрос аз мога да дам къс и явен отговор: Нека този човек да учи Свещеното Писание, изключително Новия Завет. Бог е неговият автор; Спасението е неговата цел; Истината – безспорната и безпогрешната – изпълва неговото наличие. В Библията се съдържа словото на Вечния живот. Учудвам се, по какъв начин е допустимо някой, който изповядва Християнството и е решил да учи съществено тази вяра, да се колебае къде да насочи своето търсене, в случай че знае, че съществува една Книга, в която се съдържа цялата информация – чиста и изчерпателна. ” (JOHN LOCKE, “The Correspondence of John Locke ”, Oxford University Press, 1989, 56)
2. В книгата си „ Разумността на Християнството ” (1695) Лок написа: „ Изящните естествени творения, които виждаме на всички места, са задоволително доказателство за съществуването на Бога, само че все пак множеството хора прекомерно спестовно употребяват своя разум и не съумяват да видят Божиите следи в природата. Тези хора са неспособни да проумеят очевидния факт, че Бог е оставил своя отпечатък в природата, тъй като мозъците на някои от тях са заслепени от сетивността и похотта, мозъците на други – от равнодушието и лекомислието, мозъците на трети – от ежедневните грижи и страхове… Нашият Спасител Иисус Христос пристигна в този свят, когато светът беше в положение на мрак и незнание по отношение на същинския Бог. Светлото обучение, което Христос донесе със Себе Си, разцепи този мрак и разкри единствения, незабележим, същински Бог пред света. Това обучение бе проповядвано с такава невероятна мощ, че мъглявото многобожие и идолопоклонството не съумяха да му се опълчват в нито една част на света. Навсякъде, където бе проповядвана истината и където се появи светлината на Евангелието, тази мъгла беше прогонена. В резултат на всичко това ние виждаме, че от времето на нашия Спасител до през днешния ден вярата в единния Бог тържествува и се разгръща по лицето на цялата земя. ” (JOHN LOCKE, “The Reasonableness of Christianity ”, Oxford University Press, 2000, 143-145)
3. „ Така несъмнено е, че има Бог, както е несъмнено това, че противоположните ъгли, формирани от пресичането на две прави линии, са равни. ” (ЛОК 1993, № 578)
4. „ Бог, който знае нашата нестабилност и съжалява за нашата уязвимост, не желае от нас освен това от това, което можем да създадем, и вижда кое е и кое не е в наша власт – Бог ще ни съди като добър и милосърден татко. ” (ЛОК 1993, № 334)
* От антологията „ 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска организация „ Спектра ”, Варна
Изображение (заглавно): John Locke by Herman Verelst
