ПРАЗНИК: Честваме голям български светец, един от най-почитаните от великия цар Калоян
1. Свети Български - свети е по генезис българин. Роден е в град Потука (предполага се, че това е днешният Крън, покрай Казанлък) и е живял вероятно във времето на благоверния св. Борис-Михаил.
свързани новини15360на 20.11.2021
Бил наследник на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал боязън Божи, подвизавал се в молитва и пост, обилно раздавал на бедните лепта, заради което и неговите родители, и непознатите хора го наричали " светото дете ".
Когато станал на 25 години, той бил назначен за шеф на една тайфа във византийската армия. По това време родният му край още не влизал в рамките на Българската страна. В една война на византийския император ІІІ (865 г.) срещу агаряните, св. бил оставен от изплашените гърци самичък с неговата тайфа.
Като призовавал през всичкото време името на Бога, той съумял да прогони враговете и дружно с бойците си останал незасегнат. Връщайки се вкъщи си, той направил героическото знамение на св. великомъченик Георги Победоносец: умъртвил голям дракон, който излизал от някакво езеро, и по подобен метод избавил една девственица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на който той отсякъл главата, го блъснал с голямата си опашка толкоз мощно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
свързани новини11613на 19.11.202114648на 18.11.2021
Скоро след завръщането си в родното място той умрял и Господ го популяризирал с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХІІІ век (1206 г.), българският тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала " Св. Възнесение ".
След рухването на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е непокътнато до наши дни.
2. Св. Филимон, Архип и Апфия, апостоли от цифрата на Седемдесетте Христови възпитаници († 69 г.)
3. Свв. мъченици Цецилия, Валериан, Тивуртий и Максим (†ок. 230 г.)
свързани новини15360на 20.11.2021
Бил наследник на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал боязън Божи, подвизавал се в молитва и пост, обилно раздавал на бедните лепта, заради което и неговите родители, и непознатите хора го наричали " светото дете ".
Когато станал на 25 години, той бил назначен за шеф на една тайфа във византийската армия. По това време родният му край още не влизал в рамките на Българската страна. В една война на византийския император ІІІ (865 г.) срещу агаряните, св. бил оставен от изплашените гърци самичък с неговата тайфа.
Като призовавал през всичкото време името на Бога, той съумял да прогони враговете и дружно с бойците си останал незасегнат. Връщайки се вкъщи си, той направил героическото знамение на св. великомъченик Георги Победоносец: умъртвил голям дракон, който излизал от някакво езеро, и по подобен метод избавил една девственица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на който той отсякъл главата, го блъснал с голямата си опашка толкоз мощно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
свързани новини11613на 19.11.202114648на 18.11.2021
Скоро след завръщането си в родното място той умрял и Господ го популяризирал с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХІІІ век (1206 г.), българският тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала " Св. Възнесение ".
След рухването на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е непокътнато до наши дни.
2. Св. Филимон, Архип и Апфия, апостоли от цифрата на Седемдесетте Христови възпитаници († 69 г.)
3. Свв. мъченици Цецилия, Валериан, Тивуртий и Максим (†ок. 230 г.)
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ